Решение № 481 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5187/2008 г.

Решение № 481 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5187/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд от 20.06.2008 г. по гр. д. № 590/2007, с което е обезсилено решението на Котелския районен съд от 28.08.2007 г. по гр. д. № 43/2006, с което е уважен предявеният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността чрез иск да бъдат установени границите на подлежащ на възстановяване земеделски имот в урбанизирана територия. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че съществуващият специален административен ред за установяване на границите на земеделските земи при възстановяването на собствеността изключва общия исков ред за разрешаване на гражданскоправни спорове, а други съдилища - че общият исков ред за разрешаване на гражданскоправни спорове не може да бъде изключен. Правилно е второто разрешение. Съгласно чл. 14 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото е и делото по спор за граници. Никаква административна процедура не може да изключи възможността за защита на едно гражданско право пред съд, защото пълнотата на правораздавателната власт на съда по граждански и наказателни дела е гарантирана от чл. 119 от Конституцията. Законодателят урежда възможността за защита на граждански права и по административен ред, но този ред никога не изключва исковата защита. В чл. 53, ал. 2 ЗКИР е уредена административна процедура за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта (същият ред се прилага и за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план), но когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Същата процедура е приложима и в производството по възстановяване на земеделска земя в урбанизирана територия на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, защото помощният план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за установяване на границите на възстановяваните имоти може да бъде изработен само след разрешаването по исков ред на съществуващите спорове за материални права, каквито са споровете за граници. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съществуващият специален административен ред за установяване на границите на подлежащ на възстановяване земеделски имот в урбанизирана територия изключва общия исков ред, поради което предявеният иск е недопустим. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съобразил, че помощният план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за установяване на границите на възстановяваните имоти може да бъде изработен само след разрешаването по исков ред на съществуващите спорове за материални права, каквито са споровете за граници. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за разглеждане въззивната жалба и постановяване на решение по съществото на спора. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение