Решение № 7975 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2016 г.

Решение № 7975 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. С., срещу решение № 2098 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11421 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е обявена нищожността на разпореждане № 4505-40-186/02.11.2015 г. на З. Д. Ф. "ГВРС" и преписката е изпратена на Д. Ф. "ГВРС" за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за необоснованост и нарушение на чл. 11, т. 6 от ЗГВРСНР, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационното производство е съединена за разглеждане и частната жалба, подадена от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт (НОИ), гр. С., срещу постановено по същото дело определение с № 1485 от 15.03.2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на наложена глоба в размер на 50 лв. О. А. Д. Микова от гр. С. е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е разпореждане № 4505-40-186 от 02.11.2015 г., издадено от В. Караиванова - Начева, действаща за директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" съгласно заповед № 292/28.04.2011 г. на Управителя на НОИ, в частта за размера от 4386.83 лв. на отпуснатото гарантирано вземане на А. Д. М.. С постановеното решение Административен съд С. - град е обявил оспорения административен акт за нищожен, след като е приел, че негов издател е орган с наименование "З. Д.", на когото не е предоставена компетентност по чл. 26 от ЗГВРСНР. Законът не предвижда фигурата на "заместник директор" на фонда, а дори да е предвидена тази правна фигура, не е предвидено делегиране на правомощия от страна на директора. Фактът, че лицето В. Караиванова - Начева е определена още през 2011 г. да изпълнява функциите на директор до назначаване на титуляр на длъжността, не води до извод, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган. Не е допусната техническа грешка, защото техническата грешка касае други случаи, не и случаите, в които един оспорен административен акт е издаден от некомпетентен орган. Направените от съда подробни теоретични съпоставки между делегиране и заместване във връзка с понятието за компетентност нямат връзка с разрешаването на спора между страните. Постановено е връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне по същество с указания относно събиране на доказателства за действителния размер на брутното трудово възнаграждение на правоимащото лице. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. За изплащане на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е създаден специализиран фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда. Директорът е орган на управление на фонда, който се назначава и освобождава от управителя на Националния осигурителен институт по предложение на Надзорния съвет (чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗГВРСНР). Сред правомощията на директора на фонда, уредени в чл. 12, ал. 3 от закона, е осъществяване на оперативното ръководство и разпореждане със средствата на фонда. С определението си от закрито заседание на 08.12.2015 г. първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник "За - Директор" на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Няма нормативно основание да се приеме, че "За директор" и "Директор" на Фонд "ГВРСНР" са два различни административни органа и че издателят на акта изпълнява длъжност "За директор". Административен орган с наименование и като словосъчетание "За - директор" не съществува в националното законодателство. Към касационната жалба е приложено решение № 7603 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 10395/2011 г., с което същият съдебен състав е приел, че подписаното разпореждане по чл. 26 от ЗГВРСНР от "за директор" Караиванова - Начева е издадено от компетентен орган и спорът е решен по същество. Разглежданото в настоящето производство разпореждане също е издадено от В. К. - Начева - подуправител на НОИ, на която управителят на НОИ е възложил със заповед № 292/28.04.2011 г. да изпълнява длъжността "директор" на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" до назначаване на директор. Без правно значение е неправилното изписване на наименованието на органа по чл. 26 от ЗГВРСНР като "З. Д. на фонд "ГВРС" вместо само "Директор на фонд "ГВРС". Безспорен факт е, че актът по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР е издаден и подписан от изпълняващото длъжността лице, а не от друго длъжностно лице по делегация или по заместване. Актът, издаден от компетентния орган по материя, място и степен, е валиден и е породил правно действие. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е прогласен за нищожен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Основателна е частната жалба против определение с № 1485 от 15.03.2016 г., с което Административен съд С. - град на основание чл. 92, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК е оставил без разглеждане молбата на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт за отмяна на определението от 01.03.2016 г. за налагане на глоба в размер на 50 лв на "З. Д." на фонда за отлагане на делото. Както оспореният акт, така и пълномощното за процесуално представителство от юрисконсулт, са издадени и подписани от В. К.-Н. в качеството й на изпълняващ длъжността "директор" съгласно заповед на управителя на НОИ. Пълномощното е представено в заседанието на 22.01.2016 г. и след това в заседанието на 01.03.2016 г. Представено е и писмо от директора на фонда, с което потвърждава извършените действия. Страната не е причинила отлагане на делото, поради което глобата е била наложена неправилно. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,