Решение № 11931 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, както следва: Касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) срещу Решение 5949/11.10.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 1959/2023 г., в частта му, в която се отменя Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. на КЗЛД. В съдебното решение е допусната техническа грешка при изписване на датата на постановяване на решението на КЗЛД, която техническа грешка не е пречка за проверка законосъобразността на обжаваното решение. Касационна жалба на В. Ц. А. срещу Решение 5949/11.10.2023 г. на АССГ, постановено по адм. дело 1959/2023 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. Ц. А. срещу Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. на КЗЛД, в частта му относно разпореждането да се заличат следните данни в авторския филм Държавни служители и наградени, и дадени на прокурор : подписът на Г. И. Д. и район Студентски град . Касационна жалба на Г. И. Д. срещу Решение 5949/11.10.2023 г. на АССГ, постановено по адм. дело 1959/2023 г., в частта му, в която се отменя Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. на КЗЛД. В касационната жалба на КЗЛД решението, в обжалваната му част, се обжалва с доводи, че то е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи се, че решението е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по просрочена жалба. Алтернативно се поддържа неправилност на решението, като се оспорва изводът на решаващия съд, че по отношение на данните относно здравословното състояние на Г. , изводите на КЗЛД са в нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 . Моли решението в обжалваната част да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Гладникова. В касационната жалба на В. Ц. А. решението, в обжалваната му част, се оспорва с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че изводът на съда, че подписът на Г.Д. е следвало да бъде заличен е неправилен. За неправилни се считат и изводите на съда относно жилищния район, в който се намира жилището на г-жа Д.. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Кашъмов. Касационната жалба на В. Ц. А. се оспорва от Г. Д. по съображения изложени в писмен отговор. Моли се решението в обжалваната му част да се остави в сила. Сочи и, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба. В касационната жалба на Г. Д. решението, в обжалваната му част, се оспорва с доводи, че е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Алтернативно излага съображения, че решението на съда по съществото на спора, с което се отменя решението на КЗЛД, противоречи на ЗЗЛД, основополагащи стандарти по чл. 19 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и Регламент (ЕС) 2016/679. Моли решението в обжалваната му част да се обезсили, алтернативно да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стефанова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г. на КЗЛД, с което е обявена жалбата, подадена от Г. Д. за основателна по отношение на журналистката В. А. - в качеството ѝ на администратор на лични данни за извършено нарушение на чл. 5, § 1, букви б и в и на чл. 9, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679; На основание чл. 58, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 2016/679, на журналистката В. А. е издадено разпореждане за извършване на корекции в предаването Държавни служители и наградени и дадени на прокурор , изразяващи се в заличаване на подписите на госпожа Г.Д. от факсимилетата на съпътстващите го служебни документи и в заличаване на разпространената в авторския филм информация, относно диагнозата и лечението на Г. Д., избора ѝ на личен лекар и лечебно заведение; Разпоредено е на администратора на лични данни да заличи разкритите в предаването Държавни служители и наградени и дадени на прокурор данни относно адреса на Г. Д., който макар и частично заличен, е посочен с етаж, вход и номер на ателие; Разпоредено е на журналистката В. А. да оттегли/свали първоначално излъчения авторски филм Държавни служители и наградени и дадени на прокурор и след извършване на разпоредените корекции, да го излъчи/разпространи в коригирания му вид, като оповести, че съдържанието му е коригирано в съответствие с разпореждането на КЗЛД, както и да бъдат уведомени по подходящ начин администраторите, които обработват филма в първоначалния му вид, да заличат също посочените данни; Определен е срок за изпълнение на разпореждането; Разпоредено е Комисията да бъде уведомена за изпълнение на разпореждането с представяне на относимите доказателства. За да постанови обжалваното решение съдът, след като е установил фактите по спора, е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в частично противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Изложил е съображения, че правилно КЗЛД е приела, че целите на журналистическото разследване биха били постигнати и без да се показва в кадър саморъчния подпис на Г. Д. под докладите, че посочването на жилищния район, в който се намира жилището на Г.Д., е в нарушение на чл. 5, § 1, буква в от Регламент (ЕС) 2016/679 , а по отношение на данните относно здравословното състояние на Г. Д. е посочил, че КЗЛД неправилно е приела, че са в нарушение на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679. Решението е неправилно. В две от касационните жалби, с които е сезирана настоящата инстанция се навежда касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК недопустимост на съдебното решение. Твърди се, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по просрочена жалба. За да се провери изводът на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима, е необходимо събирането на допълнителни доказателства. Произнасянето на настоящата инстанция само по наличните в делото доказателства, би лишило страните от една инстанция. При наличните данни и доказателства касационният съд не би могъл категорично да отрече или потвърди довода на двама от касаторите за недопустимост на решението. За да приеме, че жалбата е допустима решаващият съд е посочил, че единствената сигурна дата, на която се е доказало, че актът е съобщен на жалбоподателката (В. Ц. А.) в пълния му обем, е 31.01.2023 г. и считано от тази дата жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. По тези съображения е приел за неоснователен довода на ответника и на заинтересованата страна за просрочие на жалбата за неоснователен. Относно допустимостта на жалбата решаващият съд от фактическа страна е установил, че решението на КЗЛД е изпратено на служебен адрес на жалбоподателката в телевизията, където видно от известието за доставяне е получено на 18.04.2022г. в счетоводството от служителя В. И., но няма данни то да е достигнало до жалбоподателката. Разпореждането е изпълнено, но нямало данни дали лично от жалбоподателката или от служители в телевизията, но от изпратеното електронно писмо на 06.06.2022 г. от В. А. до председателя на КЗЛД се установявало, че Комисията е била уведомена за корекциите във филма, направени въз основа на разпореждането на КЗЛД. Изпълнението на разпореждането се потвърждавало и в писмо от КЗЛД до Г. И. Д. от 13.07.2022г. С писмо от 23.01.2023 г. В. А. е поискала КЗЛД да ѝ изпрати пълен заверен препис от решението, който е получен лично от нея на същия адрес на 30.01.2023 г. С жалба до съда, подадена по пощата с дата на пощенското клеймо от 13.02.2023г., В. А. е оспорила решението на КЗЛД. Видно е от материалите по делото, че всички съобщения до г-жа А. са изпращани на адреса на който е изпратено и процесното Решение ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г. гр. София, [улица], както и на имейл адрес [електронна поща]. На адреса в гр. София са изпратени съобщение за постъпилата жалба, като е предоставен срок за становище, както и уведомлението за насрочване разглеждането на жалбата в открито заседание. И в двата случая кореспондентската пратка е получавана от лице, различно от г-жа А.. В отговор на изпратеното съобщение за подадената жалба и предоставения срок за становище, г-жа А. е депозирала писмено становище, което може да доведе до логичния извод, че същата е уведомена за подадената жалба и образуваното производство, т. е. че ѝ е станало известно за образуваното производство. Процесното решение, както правилно е отбелязал и решаващият съд, е изпратено на адресе в гр. София, [улица] и е получено от В. И., на 18.01.2022 г. същото лице е получило и писмото, съдържащо уведомление за подадената жалба. По делото са налични доказателства, че процесното решение е изпратено и на посочения по горе имейл адрес. В отговор на този имейл г-жа В. А. е върнала отговор (лист 21 от досието на първоинстанционното дело), в което изрично е посочила, че от 06.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е била в чужбина. Затова едва на 03.05.2022 г. е видяла, че е получила като обикновено писмо по пощата, Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. Изразено е желание, сроковете да текат от 03.05.2022 г. 14 дни за обжалване и след това едномесечен срок за изпълнение на разпореждането. От съдържанието на писмото може да се направи логичен извод, че г-жа А. е получила Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. на КЗЛД, запозната е с него, вкл. със срока за обжалването и изпълнението на административния акт. По отношение на това писмо решаващият съд няма както фактически установявания, така и правни изводи. Няма и указания към страните за установяване на относими към спора факти, вкл. за приложение на процедурата по чл. 176, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. По делото е останало неизяснено от къде КЗЛД е разполагала с адресите пощенски и електронен, на които е изпращала съобщенията до г-жа В. А.. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за преценка допустимостта на жалбата на В. Ц. А. срещу Решение ППН-01-476/21 от 14.04.2022 г. на КЗЛД, предвид разпоредбата на чл. 61, вр. чл. 18а АПК. Първоинстанционният съд, при наведен изричен довод за просрочие на жалбата, е следвало да изясни този въпрос. На първо място да изясни дали адресът в гр. София, [улица] е посочен от г-жа А. като такъв за кореспонденция и да изясни дали този адрес е служебен или личен, като в тази връзка даде конкретни указания на КЗЛД. Необоснован се явява изводът на съда, че решението на КЗЛД е връчено на служебен адрес, защото този извод не почива на каквито и да е данни от делото, а с оглед изложеното в предоарията на процесуания представител на г-жа А., адресът може би е личен. След установяване на това обстоятелство е следвало да прецени и евентуално изиска доказателства дали лицето, което е получило кореспондентската пратка, съдържаща процесното решение, е било упълномощено да получава съобщения за г-жа А., т.е. да направи фактически установявания и изложи правни изводи за спазване на правилата уредени в Закона за пощенските услуги (ЗПУ) - чл. 6, ал. 3, чл. 21, чл. 36, Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, и общите условия на пощенския оператор. На второ място е следвало да изясни дали имейл адреса [електронна поща]. е предоставен от г-жа А., като адрес, на който да получава съобщения, вкл. дали това е електронен адрес по чл. 18а, ал. 4, т. 2. След установяване на това обстоятелство да преценни дали законосъобразно Комисията е изпратила процесното решение на този адрес, както дали изпратения имейл от рег. ППН-01-476#18