Решение № 2789 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2008 г.

Решение № 2789 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "БАЛКАН ПЛАЗА" АД - гр. Троян, представлявано от изпълнителния директор Димитър Русанов Христов, срещу решение № 287/22.07.2008 г. по адм. д. № 608/2007 г. на Великотърновския административен съд - V състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 11001010/19.03.2007 г. на ТДД на НАП - гр. Ловеч, частично потвърден с решение № 449/8.06.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на дружеството са били определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО за 2004 и 2005 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и на процесуални закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, с което да бъдат отменени оспорваните данъчни актове. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата в приложен писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното съдебно решение ВТАС е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА № 11001010/19.03.2007 г. на ТД на НАП - гр. Ловеч, в частта по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу останалата част на РА, която е потвърдена с решение № 449/8.06.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, поради което се явява законосъобразно и правилно. Сочените от жалбоподателя касационни основания на чл. 209, т. 3 от АПК не са налице. Правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на "БАЛКАН ПЛАЗА" АД срещу увеличението на финансовия му резултат по ЗКПО (отм.) за 2005 година. Видно от доказателствата, с решение № 449/8.06.2007 г. директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, е отменил обжалвания РА в частта му по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и е върнал преписката за извършване на нова ревизия за този период. При това положение ВТАС законосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл. 156, ал. 1 и 3 от ДОПК и е оставил без разглеждане подадената пред него жалба в посочената част. Следва да се отбележи, че в настоящата жалба липсват оплаквания в тази насока, въпреки че решението на съда се обжалва изцяло. Решението на съда е правилно като краен резултат в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказано право на данъчен кредит общо в размер на 25 500 лв. по фактури, издадени от "Ривенджър" ЕООД и "Рент Екстрийм" ЕООД, за наем на автомобили. Обосновано съдът е приел въз основа на представените договори за наем, че процесните фактури са издадени без основание, при липса на възникнало данъчно събитие както по чл. 25 от ЗДДС (отм.), така и по специалната разпоредба на чл. 26, т. 3 от същия закон. По делото не са били представени доказателства за извършено плащане по фактурите, което да е основание за издаването им евентуално при хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 или на чл. 26, т. 3 от ЗДДС (отм.). В тази връзка несъстоятелни са оплакванията, че решението на съда било в нарушение на чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Настоящата инстанция намира за недоказано обстоятелството, че автомобилите по процесните фактури били свързани с облагаемата дейност на дружеството. Този извод на съда е неправилен и необоснован, тъй като същият, както и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи се базират единствено на пътни листове, които не са били представени при ревизията и в хода на административното обжалване, а едва във фазата на съдебния контрол. Същите са частни документи без достоверна дата и съответно са оспорени като новосъздадени за целите на обжалването. Следва да се отбележи, че една голяма част от пътните листове са и с недоказана истинност, което изрично е посочено от съда, а и в двете заключения на вещото лице липсват каквито и да било данни в тази насока относно "Тойота Рав 4". Съдът неправилно е ценил и показанията на изслушаните свидетели с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че тези лица са служители в "БАЛКАН ПЛАЗА" АД. По делото не са представени също така никакви доказателства, че автомобилите са използвани за обслужване на туристи (напр. за заплатени суми от туристи в тази връзка), при което свидетелските показания остават голословни твърдения на служител на касатора. При липсата на годни доказателства, че процесните автомобили са използвани във връзка с дейността на дружеството, не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), изискваща фактурираните услуги да са използвани за облагаеми доставки. Законосъобразно съдът е потвърдил РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5000 лв. по фактура № 4. . . 15/17.03.2006 г. с предмет на доставка строителни материали, издадена от "Легия" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че доставчикът не е представил никакви доказателства при извършената насрещна проверка, вкл. и за реалността на доставката. Такива не са били представени и в хода на обжалването, въпреки че е в тежест на жалбоподателя доказването на правно релевантните факти относно правото му на данъчен кредит. При липсата на доказателства за реално извършена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не може да бъде приложена, въпреки установеното плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика през м. 04.2006 година. Следва да се отбележи, че липсват доказателства стоките по процесната фактура да са действително вложени в конкретни обекти на дружеството, което също подкрепя извода за липсата на реална доставка. Неоснователни са оплакванията срещу увеличението на финансовия резултат по ЗКПО (отм.) за 2004 година. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) по отношение на разхода в размер на 28 880 лв., отчетен по фактура № 13/1.07.2004 г., издадена от "Рент Екстрийм" ЕООД, с предмет "наем на МПС по договор" и "наем водач МПС". По делото не са представени никакви доказателства, опровергаващи констатацията на органа по приходите - липсват договори, доказателства за плащане и отчетени експлоатационни разходи, пътни листове и др. Фактурата не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч (в ред. през този период), тъй като липсва основание за стопанската операция, а по делото не са представени никакви доказателства, които да допълнят липсващия реквизит. Липсват доказателства за реално извършени сделки, при което е налице и хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.), а именно отчетени са разходи за отклонение от данъчно облагане. Представеното с настоящата жалба извлечение от счетоводството на касатора не е в състояние да докаже разплащане по процесната фактура, тъй като липсва първичен счетоводен документ за извършеното плащане, който да е основание за отразяване на такава стопанска операция в счетоводството на лицето. Неоснователно е и оплакването, че размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е по-висок от следващия се по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес от 35 138, 67 лв., изчислено по правилата на наредбата, размерът е 1042, 77 лв., т. е. по-голям от присъденото в полза на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, юрисконсултско възнаграждение от 942, 77 лева. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставена в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и изхода от спора настоящата инстанция намира, че не следва да присъжда възнаграждение, тъй като ответникът не е бил представляван от юрисконсулт в производството пред нея. Воден от горното, Върховният административен съд - първо А отделение,