Решение № 3802 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 476/2009 г.

Решение № 3802 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 476/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сутекс" ООД - гр. Ихтиман, против решение № 897 от 5.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2775 от 2008 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 552 от 14.09.2007 г., издаден от органа по приходите ТД на НАП - София-област, и потвърден с решение № 397 от 11.03.2008 г. на директора на "ОУИ - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), която е неприложима за случая, тъй като тя има предвид придобит мотоциклет или лек автомобил, а в случая се касае за наем на МПС. Неправилно също така според него е и позоваването на чл. 64, ал. 1, т. 1 ППЗДДС, която разпоредба недопустимо разширява приложното поле на разпоредбата на чл. 65 ЗДДС и съгласно чл. 15 от ЗНА следва да се прилага по-високият по степен акт, какъвто в случая е ЗДДС. Позовава се и на практика на Върховния административен съд в този смисъл, като моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата и да се отмени обжалваният РА. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - "ОУИ - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество, е основателна поради следното: С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на "Сутекс" ООД - гр. Ихтиман, против ревизионен акт № 552 от 14.09.2007 г., издаден от органа по приходите ТД на НАП - София-област, и потвърден с решение № 397 от 11.03.2008 г. на директора на "ОУИ - гр. София. С обжалвания акт органът по приходите е отказал на дружеството право на данъчен кредит в размер на 4800, 00 лв. по фактури, издадени от "Транспортко" ЕООД, с предмет на доставка наем на лек автомобил "Ла Крайслер". За да откаже правото на данъчен кредит, органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), като е приел, че ревизираното лице не извършва основна дейност с наетия лек автомобил, като е посочил и това, че не са налице изключенията на чл. 65, ал. 2 ЗДДС. За да отхвърлил жалбата, съдът е възприел тези доводи на административния орган за това, че правото на данъчен на приспадане на данъчен кредит не е налице, като се е позовал също на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Приел е, че не е налице предпоставката с този автомобил да се извършва основна дейност. Позовал се е също така и на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ППЗДДС (отм.) Така постановеното решение е неправилно. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че процесните фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит, касаят наем на лек автомобил "Ла Крайслер", в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Установено е още, че това транспортно средство не е лекотоварен автомобил, предназначен за превоз на товари. В него няма вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от лицето дейност и ревизираното лице не извършва с автомобила основна дейност по смисъла на чл. 65, ал. 1 и 2 от ППЗДДС (отм.), като правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Съгласно тази разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. В случая действително не е доказано, че с автомобила се извършва основна дейност, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като поначало тази разпоредба е неприложима за случая, поради това, че тя касае придобиването на мотоциклет или лек автомобил, а не и когато се претендира правото на ползване на данъчен кредит по заплатени услуги за наем на лек автомобил, какъвто е настоящият случай, след като по делото е било безспорно изпълнението на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС. Неправилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 1 ППЗДДС (отм.), която е разпоредба на подзаконов нормативен акт и в частта й "включително наети" разширява приложното поле на чл. 65 ЗДДС, който има предвид само придобити МПС. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се установяват данъчни задължения, доколкото непризнаването на данъчен кредит води до определяне на данъчни задължения, след като последните могат да се установяват само със закон. Съгласно чл. 15 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Като не е съобразил посочения принцип на нормативната йерархия, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменен обжалваният РА. Предвид изхода на спора ответникът по жалбата следва да заплати на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 575 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,