Решение № 9375 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15425/2011 г.

Решение № 9375 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15425/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 369/20.10.2011 г., постановено по адм. д. 326/2011 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 111002985/17.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 86/17.02.2011 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Мокреш солар парк" АД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 369/20.10.2011 г., постановено по адм. д. 326/2011 г. по описа на АС-Велико Търново е отменен РА № 111002985/17.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 86/17.02.2011 г. на ДД "ОУИ" в обжалваната част и са присъдени разноски в полза на "Мокреш солар парк" АД в размер на 1300 лв. Административният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22400 лв. по две фактури, издадени от "Булкон X" ООД. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал извод, че фактура № 0000001197/8.06.2010 г., с предмет "СМР по протокол", на стойност 112 000,00 лв., с приспаднато авансово плащане в размер на 33 600,00 лв. и данък 6 720,00 лв., отразява реално извършена доставка на услуги, за което е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15860 лв., същите изводи са направени и по отношение фактура № 2000000022/3.05.2010 г. с предмет "Авансово плащане по договор от 15.04.2010 г.", с данъчна основа 452 220,00 лв. и ДДС 90 444,00 лв. и неоснователно относно отказано право на данъчен кредит, в размера на документираното с нея авансово плащане по фактура № 0000001197/8.06.2010 г. в размер на 6 720,00 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АС-Велико Търново при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства и факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните доставки са реално осъществени от "Булкон Х" ООД чрез използването на подизпълнители, част от които по време на данъчната ревизия в нарушение на задълженията си органите по приходите не са установили и проверили. Ревизиращият екип е игнорирал вероятността от изпълнение на договорените услуги чрез подизпълнител поради неправилно приетата теза, че договорът е с невъзможен предмет т. е. не е необходимо да бъде изследван задълбочено въпроса относно изпълнението му. Неизвършването на съответните насрещни проверки по време на данъчната ревизия, респективно не събирането на всички доказателства, не може да бъде разглеждано като пречка от събирането на необходимите доказателства в съдебната фаза на производството. Следователно АС-Велико Търново не е допуснал нарушение при преценка на събраните доказателства, които са представени за първи път пред него в процедура по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. При съобразяване с процесуалните правила АС-Велико Търново е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. Правилно съдът е приел за доказано с официални документи ( скици и нотариален акт) и свидетелски показания, че на обекта са съществували постройки, които е трябвало да бъдат премахнати, съответно и разчистен терена за изграждането на соларния парк, който е въведен в експлоатация. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е игнорирал обстоятелството, че за доказване реалността на доставката между прекия доставчик "Булкон Х" ЕООД и предходния ( спрямо ревизираното лице доставчик) "Бояна Кънстракшън Венчър" ООД, който не е проверяван по време на данъчната ревизия, по делото е представена само фактура, но не и други писмени доказателства, както и липсата на данни за приемане на работата от "Булкон Х" ЕООД от поддоставчика "Стенли 03" ЕООД. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице ( т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките на услуги от "Булкон Х " ООД и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. В касационната жалба е възпроизведено становището на органите по приходите относно обстоятелствата, свързани с използването на подизпълнители за фактическото изпълнение на част от договорените услуги, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставки на услуги от "Булкон Х" ООД, по които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че доставчикът е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост да изпълни сам договорените услуги в пълен обем не може да бъде пречка за използването на подизпълнители, което е извършено на практика - видно от събраните по делото доказателства. Въпрос на конкретна търговска политика и организация е начина, по който един търговец ще изпълни поети от него задължения. В този смисъл са правилни и логични аргументите на АС-Велико Търново и при обсъждане свидетелските показания. Позоваването в касационната жалба на фактически твърдения, съдържащи се в жалба на "Мокреш солар парк" АД против друг РА е абсолютно неоснователно. В тези твърдения не се съдържат признания на неблагоприятни факти, а фактически твърдения, които са относими към облагането по ЗКПО, от което не е възможно да се обоснове извод, че не посочване на други факти, на които данъчната администрация придава тежест при определяне на задълженията по ЗДДС, представлява признание, че такива факти не са осъществени. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски в размер на 1900 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение