Решение № 11491 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2010 г.

Решение № 11491 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Георгиева Гьорева от гр. Асеновград против решение № 1424 от 6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 452/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II отделение, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № А-66 от 16.01.2009 г. на кмета на община Асеновград, за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Георги Христев Карапалев върху подробно описания новообразуван имот с № 99087.31.15, м. "Сингел" в землището на кв. Горни Воден, с площ от 3527 кв. м, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, тъй като съдът е оставил оспорения имат да съществува с неправилна форма, която не позволява обработката, застрояването или делбата му между наследниците. От изложеното може да се извлече довод за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, както и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и съдът да уважи желанието на всички страни имот № 31.14 да се измести, така че да се даде правилна форма на реституирания имот № 31.15 по ПНИ. Ответникът - кметът на община Асеновград не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Мария Георгиева Златкова, Живка Йорданова Карапалева, Виолета Ангелова Карапалева, Живка Георгиева Карапалева, Петя Георгиева Карапалева, Цвятко Йорданов Карапалев и Тодорка Дионисиева Стоянова също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че предмет на контрол за законосъобразност е заповед на кмета, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава на базата на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Доводите в жалбата са относими към производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, но не и в производство по обжалване на процесната заповед. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и отменителните основания, с оглед нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на настоящата касационна жалбоподателка против заповед № А-66 от 16.01.2009 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Георги Христев Карапалев, между които не се спори, че е и жалбоподателката е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с № 99087.31.15 с площ от 3527 кв. м в м. "Сингел", м землището на кв. Горни Воден, гр. Асеновград. Със заповедта подробно са описаните границите на имота. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти за посочената местност, като правата са съобразно отразеното в плана. Същият не е обжалван от жалбоподателката, като в настоящото производство не би могло да се иска изменение на плана на новообразуваните имоти, за да му се даде по-правилна конфигурация. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е отразил в мотивите си, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, който не се спори, че касаторката не е обжалвала. Безспорно е установено от данните по делото, че заповедта напълно съответства на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 696/15.12.2004 г. на областния управител на област с административен център гр. Пловдив. С него на наследниците на Георги Карапалев е отреден имот № 31.15. Именно с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота - местоположение, граници, съседи, които се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Или заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото е спазено. По-голямата част от оплакванията на жалбоподателката, както в първоинстанционното производство, така и понастоящем са относно обстоятелството, че имотът има неправилна форма, тъй като в него е вписан имот № 31.14. Действително това е така, но подобни възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в едно производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. В решението на ОСЗГ, с което е възстановена собствеността на наследниците на Карапалев, изрично е посочено, че земите попадат в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. с решението само се признава правото на собственост, но същото се възстановява в реални граници, едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В случая законът правилно е приложен. На наследниците на Карапалев, в това число и жалбоподателката е възстановен имот от 3500 кв. м, а отредения е дори по-голям - 3527 кв. м, като отредения напълно съответства на признатото право на собственост и на ПНИ. Бездействието на касаторката и фактът, че не е обжалвала плана на новообразуваните имоти, при положение, че не е била съгласна с конфигурацията му, не може да се вмени във вина на съда. Решението е правилно, обосновано и не страда от сочените пороци. Ако действително между страните по спора има съгласие за изменение на конфигурирането на имоти 31.14 и 31.15, то промяната може да бъде осъществена по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,