Решение № 174 от 24.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 130/2009 г.

Решение № 174 от 24.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 130/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Д. Д. М. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 683/2007 г. на Разградския районен съд, отмяна на постановената присъда и признаване за невинен и оправдаване по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК. В искането се твърди, че влязлата в сила присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довело до пороци във вътрешното убеждение на съда, както и признаване на подсъдимия за виновен, макар обвинението да не е доказано по несъмнен начин. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения поради което то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Разградският окръжен съд с решение № 116 от 16.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 274/2008 г. е потвърдил присъда № 326 от 15.09.2008 г. постановена по н. о. х. д. № 683/2007 г. на Районен съд - Р. С присъдата подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен в това, че на 14.06.2007 г. в Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудили поддържал у М. И. М. заблуждение, че ще сключи изгодна сделка при покупко-продажба на машинни части и с това му е причинил имотна вреда в размер на 500 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на "пробация", включваща следните пробационни мерки: а) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; б) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; в) сто часа обществено полезен труд за срок от една година. Уважен е граждански иск за имуществени вреди в полза на М. М. в размер на 500 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.06.2006 г. до окончателното изплащане. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не се споделят от състава. Изводът на въззивния съд, че и след изключване от доказателствената съвкупност на извършеното на досъдебното производство разпознаване по снимки, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин е правилен. Показанията на пострадалия са категорични по отношение на лицето, което го е въвело в заблуждение. Още при първото оплакване той го описва как изглежда, а по-късно в съдебно заседание потвърждава, че именно подсъдимият е автор на деянието. За съда не е имало основание за съмнение в достоверността на показанията, а че пострадалият е добросъвестен се потвърждава и от обстоятелството, че въпреки опитите на подсъдимия да уличи друго лице, като автор на деянието, пострадалият не е променил позицията си. Показанията на последния по същество не са и единственото доказателство по делото, тъй като те макар и косвено са потвърдени от приложените по делото разпечатки на проведени с мобилен телефон разговори. По тези съображения настоящият състав намери, че при разглеждане на делото не са допуснати сочените в искането нарушения по смисъла на чл. 303 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, поради което и не са налице основания за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение