Решение № 3914 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 841/2013 г.

Решение № 3914 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 841/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Теофилова Цветкова, чрез адвокат Георги Василев против решение № 6400 от 27.11.2012 г. на Административен съд София град, първо отделение, 19 състав по адм. дело № 2520/2012 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 66 от 2.2.2012 г. на Главния директор на СУСО, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 6903266770/16.9.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване по СУ "СО". Поддържат се довод за неправилност на решението при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съществените доводи се свеждат до това, че съдът е извел фактическите и правни констатации съгласно доказателствата в пенсионната преписка и заключение на експертиза, без да съобрази данните за издадено ново УП 2 изх. № 141 от 30.7.2012 г. като предходно издадените такива са анулирани. При тези данни счита, че спорът е разрешен без да се вземе предвид доказателство от съществено значение. Ответникът - Главният директор на СУСО, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт, оспорва касационната жалба с подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът се е съобразил с представените по делото доказателства и правилно е прието, че размера на пенсията е под минималния размер от 115,67 лв., поради което е следвало да се отпусне тази сума като пенсия. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на главния директор на СУСО, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване относно размера на пенсията за инвалидност, която при отпускането и след изменението й е под минималния размер. Възраженията са били за неправилна оценка на доказателствата относими към отпуснатата пенсия за инвалидност като се съдържат неточности относно осигурителния стаж, процента на намалена работоспособност и несъобразяване с данните от персоналния регистър на осигурените лица. Съдът е формирал фактическите си и правни изводи по доказателствата в приложената пенсионна преписка като е приел всички възражения за неоснователни по причина, че размера на пенсията е под минимално установения такъв, а при промяна на обстоятелствата няма пречка за преизчисляването му. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Назначената по делото експертиза е установила множество неточности по пенсионната преписка, приложена по делото, но в крайна сметка е изведен правен извод, че размерът на пенсията е под минимално установения. Съдът не е съобразил обаче, че в приложеното по делото писмо на лист 52 от делото, изходящо от НОИ Столично управление Социално осигуряване, дирекция "Краткосрочни плащания и контрол", с дата 10.8.2012 г., адресирано до жалбоподателката се съдържа указание, че по време на проверка на основание чл. 5, ал. 7 от КСО, осигурителят е издал удостоверение образец УП 2, изходящ № 141 от 30.7.2012 г. С него се анулират предходно издадените удостоверения, изх. № № 24/30.6.2000 г., 129/2.8.2011 г. Въз основа на съдържанието в последните удостоверения съдът е извел фактическите и правни изводи, с което спорът е разрешен без да се вземе предвид доказателство от съществено значение за правилното му разрешаване. Следвало е да се укаже на страната да го представи и да се възложи на експертизата да вземе предвид последното издадено УП 2 при изчисляване размера на пенсията. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до останалите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд като се вземе предвид представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, включително и процесното удостоверение, изх. № 141 от 30.7.2012 г. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2 пр. второ, вр. с чл. 222 от АПК