Решение № 2713 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кръстев, чрез неговия процесуален представител, срещу решение 1039 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело 2771/2022 г. на Административен съд Пловдив, в частта, в която се отхвърля жалбата му срещу оспорения административен акт. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноските по делото. По делото е постъпила и частна жалба на П. Кръстева против решение 1039 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело 2771/2022 г. на Административен съд Пловдив, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата й срещу оспорения административен акт и производството е прекратено. Претендира отмяна на определението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът началникът на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) Пловдив, не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежни страни, за които съдебното решение в относимата за тях част е неблагоприятно, поради което те са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на К. Кръстев и П. Кръстева срещу писмо изх. 24-27831/19.09.2022 г. на началника на СГКК Пловдив, в което е обективиран отказ за извършване на заявено изменение на кадастралната карта по заявление 01-477578/17.08.2022 г. на К. Кръстев, засягащо отстраняване на непълнота и грешка в отразената граница между поземлени имоти с идентификатори 11845.502.115 и 11845.502.919 по КККР на с. Войводиново, община Марица. Като фактически основания за постановения административен акт се сочат потвърждаването на границата между двата имота с влязло в сила решение 844/26.06.2009 г. по адм. дело 314/2009 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 13618/15.11.2010 г. по адм. дело 12282/2009 г. на Върхновния административен съд, с което при обжалване на заповедта за приемане на кадастралната карта от 2008 г. за територията по отношение границата между двата процесни имота, в което производство К. Кръстев е участвал като заинтересована страна, разположението й е определено за правилно нанесено. Като правно основание в оспорения акт са посочени разпоредбите на чл. 72, чл. 70, ал. 4 и чл. 56, ал. 8 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на К. Кръстев и е оставил без разглеждане жалбата на П. Кръстева. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Право да обжалват изменение в кадастъра имат записаните в него като собственици лица върху засегнати от промяната имоти. Оспорващата не носи качеството на заявител на процесното изменение и от друга страна произтичащите й от съпружеската имуществена общност права не са отразени в кадастралния регистър. Следователно същата не понася неблагоприятни последици от обжалвания административен акт и не разполага с правен интерес от оспорване. По отношение жалбата на К. Кръстев съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Излага мотиви, че въпросът за разположението на границата между двата процесни имота е разрешен с влязлото в сила цитирано съдебно решение. На отделно основание е посочено наличието на спор за собственост, което представлява отделна пречка за одобряване на заявената промяна. Въпросът дали е приложена регулацията по отношение на УПИ XIV-114,115 и УПИ XV-116, кв. 16 по регулационния план, попада извън предмета на съдебна проверка. Решението е правилно в отхвърлителната му част. Административното производство е започнало по искане на пълномощник на К. Кръстев, разполагащ с нотариален акт 73, том 8, дело 2310/1983 г., за изменение на основание чл. 55, т. 2 Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводиново, с което се увеличава площта на поземлен имот с идентификатор 11845.502.919, собственост на заявителя, за сметка на площта на поземлен имот с идентификатор 11845.502.115. Със заявената промяна се иска корекция на границата между двата имота, която се привежда в съответствие с тази по отменения кадастрален план на с. Войводиново, която преди заявлението съвпада с тази по действащия регулационен план. С изменението, спорната граница безспорно се измества в ущърб на поземлен имот с идентификатор 11845.502.115. Административният орган е уведомил заинтересованите страни за исканото изменение, в резултат на което В. Елшишка, легитимираща се като собственик на 413/1011 идеални части от поземлен имот с идентификатор 11845.502.115, съгласно нотариален акт 59, том 8, рег. 7783, дело 1375/2005 г., е подала възражение срещу заявеното изменение. Установените конкуриращи документи за собственост са достатъчно основание да се приеме наличие на спор за собственост, тъй като се предвижда изместване на границата на съседен имот. В тази насока собственикът на засегнатия имот е изразил изрично несъгласие с исканото изменение. При тези данни изводите на първоинстанционния съд, а и на административния орган, за липсата на материални предпоставки за допускане на заявеното изменение, са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подаденото възражение от собственик на поземлен имот с идентификатор 11845.502.115, засегнат от промяната, законово определеният ред за процедиране е при необходимост да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани въз основа на скица-проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на отказа са съответни на изискванията на материалния закон, тъй като наличието на спор за материално право е достатъчно основание да се откаже отстраняване на допуснати в кадастралния план непълноти и грешки. Като е съобразил наличието на тази пречка за изменение и е приел обжалвания административен акт за материалнозаконосъобразен, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Оплакването за отпаднало отчуждително действие на регулационния план, поради неприлагане на регулацията, както и владението от жалбоподателя на собствения си имот в съответствие с внесения за одобряване проект, са неотносими и не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Предвид изложеното и при липсата на касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в прекратителната му част. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е очертан в § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. Съгласно дефиницията за заинтересовани лица в ЗКИР такива са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Според чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. По делото е представено удостоверение за сключен на 07.03.1970 г. граждански брак между двамата жалбоподатели К. Кръстев и П. Кръстева. К. Кръстев се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 11845.502.919 въз основа на нотариален акт 73, том 8, дело 2310/1983 г., за прехвърляне на недвижим имот от родители на син, срещу задължение за гледане и издръжка, съставен на 16.06.1983 г., т.е. по време на брака. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че дори оспорващата П. Кръстева да не е адресат на оспорения административен акт, при наличие на установена съпружеска имуществена общност (СИО) върху поземлен имот с идентификатор 11845.502.919, за нея възниква правен интерес от оспорването на постановения административен акт, касаещ поземлен имот - СИО по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК. Упражняването на правото на жалбоподателката на самостоятелно оспорване на акта е независимо от процесуалното поведение на нейния съпруг. Съгласно чл.177, ал.1, предл. 1 АПК, постановеното по неговата жалба отхвърлително решение няма сила на присъдено нещо по отношение на нея. Освен това, според действащата нормативна уредба за легитимацията при оспорване на изменения в кадастралната карта е достатъчно доказването на правото на собственост или ограничени вещни права с надлежни актове, удостоверяващи тези права. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР, данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят само, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Следователно, представеният по делото нотариален акт е първичен източник на информация за вещни права и следва да бъде зачетен като ползващ се с предимство пред вписванията (в случая липсата на такова) в кадастралния регистър. Следователно за Кръстева е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на писмото, поради засягане на собственическите й права и законни интереси. В случая е безспорно, че П. Кръстева се явява заинтересовано лице по силата на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. Като е възприел обратното виждане и неправилно е прекратил производството в тази част поради недопустимост, Административен съд Пловдив е постановил неправилно в тази част решение, което в прекратителната му част следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на П. Кръстева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,