Решение № 1792 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2018 г.

Решение № 1792 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, от гр. [населено място] против решение № 505/29.12.2017 г. по адм. дело № 527/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 1012 – 04 – 35 # / 16.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с оспорените пред административния съд актове органите на ТП на НОИ са отказали отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20164346329/14.01.2016 г. на основание чл. 40, ал. 3 КСО. От извършените проверки на осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД, гр. Свищов органите на НОИ са установили, че за периода 2014 г. и 2015 г. търговското дружество е декларирало единствено и само разходи като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност. Начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата са мотивирали административния съд да направи законосъобразния и обоснован извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл. 40 КСО, § 1, т. 3 ДР на КСО и чл. 10 КСО. Обосновано са ценени резултатите от извършените проверки на органите на НОИ, по които са съставени констативни протоколи и дадени задължителни предписания, подкрепящи посочените изводи. Съгласно чл. 40, ал. 3 КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Представеният от жалбоподателя трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче, той не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. Правилно административният съд не е кредитирал с доверие, отбелязването в трудовия договор между жалбоподателя и неговия работодател, че първият е започнал работа на 5.10.2014 г., т. е. същият ден, на който е бил подписан и трудовия договор между страните. Налице е недостоверност на датата, не са установени и трудовите функции на работника. Законосъобразно административният съд е съобразил, че съгласно чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП каквото не е било извършено. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Размерът на определените от първоинстанционния съд разноски съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде редуциран. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение