Решение № 9609 от 12.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу решение 287/08.03.2023 г., постановено по адм. д. 1347/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение 32-167156/23.05.2022 г. към MRN 21BG002002060029R8/01.11.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна "Ей Ди Логистик България" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 01.11.2021 г. "Ей Ди Логистик България" ООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 50 стоки, 761 колета, 16 235 кг. бруто тегло, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура EGK2021000000197/28.10.2021 г., транзитна декларация 21TR34130002867252/28.10.20211 г., международна товарителница от 28.10.2021 г., сертификат за движение от 28.10.2021 г., сертификат за непреференциален произход от 28.10.2021 г., износна митническа декларация. Административният орган е приел, че декларираните митнически стойности на стока 15, декларирана като трикотажни обагрени платове от памук, декларирана митническа стойност 2, 93 лв./кг., стока 16, декларирана ката ламиниран плат, дължина 1123 м., ширина 1, 6 м., декларирана митническа стойност 2, 33 лв./кг., стока 36, декларирана като обагрени полиестерни платове, декларирана митническа стойност 2, 92 лв./кг. чиито мостри са взети при физическата проверка са силно занижени. Анализираната проба от стока 15 е прието, че следва да се класира в тарифна позиция 6006, в код 6006 34 00 на КН, код по ТАРИК 60063400 00, различен от декларирания, прието е, че стока 16 следва да се класира в тарифна позиция 5407, в код 5407 522 00 на КН, код по ТАРИК 54075200, различен от декларирания, стока 36 следва да се класира в тарифна позиция 5407, в код 5407 52 00 на КН, код по ТАРИК 54075200 00, различен от декларирания. Административният орган, след посочен за извършен сравнителен анализ на база наличната информация на сайта на Европейската комисия на стоки с произход Република Турция, са приели, че за стоки 15, 16 и 36 са декларирани значително по-високи стойности на сходни стики, които съществено се различават от декларираните. Административният орган е приел, че констатирани пропуски в представени от дружеството документи и непредставяне на част от изисканите документи, е предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което не следва да се приложи чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническите органи са приели, че съобразно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. следва да се направи преценка за приложимостта на чл. 74, § 2, б. "б" договорената стойност на сходни стоки. Приели са, че не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент 952/2013 г. тъй като не са установени "идентични стоки" по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това се пристъпва към чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Посочено е, че за извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, като за за сходни стоки не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски. Като неприложим е определен метода за определяне на метническата стойност на стоките по чл. 74, параграф 2, б. в поради липсата на статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки. Като неприложим е определен и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките този по чл. 74, параграф 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническите органи са приели приложимостта на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Дружеството е уведомено за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. С позоваване на чл. 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническата стойност на стока 15 е определена по митническа декларация 21BG0030120122795R3/18.10.2021 г., трикотажен плат от синтетични влакна 65% полиестер, 35% памук 146 кг, 11, 04 лв./кг., за стока 16 по митническа декларация 21 BG003009103910R4/25.02.2021 г. тъкани от синтетични нишки за тапицерии 3, 58 лв./кв.м., за стока 36 по митническа декларация 21 BG003009115828R3 обагрени тъкани, съдържащи тегловно 85% и повече нишки от полиестер 1, 68 лв.кв.м. С административния акт е отказано приемането на митническата стойност на декларираните с митническата декларация стоки под 15, 16 и 36, определена е нова митническа стойност за стока 15 в размер на 14 672, 16 лв., за стока 16 в размер на 6432, 54 лв., за стока 36 в размер на 16 659, 89 лв., определени са суми за досъбиране мито в размер на 0.00 лв. и ДДС в размер на 5605, 20 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 287/08.03.2023 г., постановено по адм. д. 1347/2021 г. по описа на Административен съд Варна, е отменено решение 32-167156/23.05.2022 г. към MRN 21BG002002060029R8/01.11.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е за необосновано становището на митническия орган относно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/2013, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Приел е, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Приел е, че чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви "а" или "б" от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията "идентични" и "сходни" стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Приел е, че в процесния случай в решението липсват както доказателства, така и аргументи изложената последователност на действията да е спазена. Приел е, че административният орган, без да посочи друг подходящ метод, съобразява единствено три митнически декларациии на трети лица, като възприема декларираната митническа стойност по тях, за да определи митническата стойност на процесните стоки. Решението е правилно. Установено е, че на на 01.11.2021 г. "Ей Ди Логистик България" ООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 50 стоки, 761 колета, 16 235 кг. бруто тегло, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура EGK2021000000197/28.10.2021 г., транзитна декларация 21TR34130002867252/28.10.20211 г., международна товарителница от 28.10.2021 г., сертификат за движение от 28.10.2021 г., сертификат за непреференциален произход от 28.10.2021 г., износна митническа декларация. Административният орган е приел, че декларираните митнически стойности на стока 15, декларирана като трикотажни обагрени платове от памук, декларирана митническа стойност 2, 93 лв./кг., стока 16, декларирана ката ламиниран плат, дължина 1123 м., ширина 1, 6 м., декларирана митническа стойност 2, 33 лв./кг., стока 36, декларирана като обагрени полиестерни платове, декларирана митническа стойност 2, 92 лв./кг. чиито мостри са взети при физическата проверка са силно занижени. Анализираната проба от стока 15 е прието, че следва да се класира в тарифна позиция 6006, в код 6006 34 00 на КН, код по ТАРИК 60063400 00, различен от декларирания, прието е, че стока 16 следва да се класира в тарифна позиция 5407, в код 5407 522 00 на КН, код по ТАРИК 54075200, различен от декларирания, стока 36 следва да се класира в тарифна позиция 5407, в код 5407 52 00 на КН, код по ТАРИК 54075200 00, различен от декларирания. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък "Регламентът за прилагане"), е озаглавен "Митническа облагаема стойност" и включва членове 141 181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) "идентични стоки" означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член". Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. "а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C 46/16, EU: C: 2017: 839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че митническата администрация не е обосновала и приложимостта на втория вторичен метод за определяне на митническата стойност, а именно този по б. б. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството на посочване, че при направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или в приблизително същия момент на сходни стоки не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които не са необичайно ниски. Не са обосновани процесуалните действия на митническата администрация за ограничаване на проучването по отношение на сходни стоки до критерия стойности, които не са необичайно ниски. Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член Обосноваването на приложимостта на този вторичен метод не предполага само и единствено посочването на митнически декларации, които според административния орган доказват вноса именно на сходни стоки. Съобразно чл. 142 от Регламента за прилагане, за целите на настоящия дял, сходни стоки означавяа стоки, произведени в същата страна, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, качеството на стоките, репутацята им и съществуанета на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Обосноваването на приложимостта на този метод от страна на миническата администрация не е направено. Съобразно параграфи 52 и 53 от решение на Съда на Европейския съюз от 22 юни 2022 г. по дело С-599/20, дефиницията на понятието сходни стоки по чл. 142, параграф 1, б. г от Регламента за прилагане се отнася до определянето на митническата стойност по чл. 30, параграф 2, б. б от Митническия кодекс на Общността. Макар от т. 2 от тълкувателната бележка да следва, че методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на чл. 31 от този кодекс, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от същия кодекс, в същата точка от посочената бележка се уточнява, че тези методи трябва да се прилагат с разумна гъвковост по-специално що се отнася до преценката на понятието подобни стоки. Съобразно т. 44 от мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагане на разпоредбите относно методите за определяне на митническата стойнст, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дългимите восни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за обстоятелството на непосочване в адинистративния акт на приетия за приложим от страна на митническата администрация друг подходящ метод за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ