Решение № 3113 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2010 г.

Решение № 3113 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1566/19.05.2010 г., постановено по адм. д. № 5911/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци срещу мълчалив отказ на кмета на СО - район "Нови Искър" да измени действащия кадастрален план, поискано от жалбоподателя с молба вх. № 0103971/21.04.2009 г. и молба вх. № 9400-478/2/25.05.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци, обл. София, с оплакване, че е нищожно поради противоречие в мотивите дали е налице изричен или мълчалив отказ, недопустимо поради нарушени от съдията чл. 168, ал. 1 и чл. 146 от АПК, неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото решено по същество от настоящата инстанция, като се уважат направените от жалбоподателя искания. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - кметът на СО - район Нови Искър, редовно призован, не се представлява. Ответникът Ангел Асенов Витков се явява лично, оспорва касационната жалба и счита претенциите на жалбоподателя за неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура намира така подадената касационна жалба за допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационна жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество е неоснователна. Постановеното решение не е нищожно, недопустимо и неправилно. Правилно в диспозитива на обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци срещу мълчалив отказ на кмета на СО - район "Нови Искър" да измени действащия кадастрален план, поискано от жалбоподателя с молба вх. № 0103971/21.04.2009 г. и молба вх. № 9400-478/2 от 25.05.2009 г. Въз основа на данните по делото, съдът е установил, че за населеното място няма влезли в сила кадастрална карта и регистър. Това обстоятелство, по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. чл. 146, т. 1 от АПК обуславя и приложението в случая на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, според който до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри, измененията в кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Следователно, компетентен да се произнесе по направеното от жалбоподателя искане е кметът на р-н Нови Искър. Поради това, изпратеният до Михаил Димитров отговор от гл. архитект с изх. № 0103 -71 от 15.04.2009 г. (вероятно 25.04.), съдът правилно е приел като отговор за сведение, нямащ характер на административен акт. Тъй като по закон кметът на района е компетентното лице за издаване на актове по изменения на кадастралните планове, всяко друго лице е некомпетентно ( в правен смисъл) да извършва действия в тази връзка. По делото безспорно е установено, че по отношение имот пл. № 48 в кв. 31 по плана на с. Войняговци, р-н Нови Искър, за който жалбоподателят е направил искане за изменение в кадастралния план, съществува спор за границите с имот пл. № 51 в кв. 31, собственост на ответника по делото Асен Витков, възникнал от неуредени отношения по повод придаваеми места. Съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР изменение на съществуващия кадастрален план може да се допусне едва след решаване на спора за собственост по общия граждански ред. С това не се нарушава правото на защита на собственически права на жалбоподателя, каквито твърдения се развиват в касационната жалба. Както изрично е разпоредено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Това означава, че спорещите страни следва да уточнят претенциите си за точните граници между имотите им по правилата на гражданския процес и след влизане в сила на съдебното решение да бъде проведена процедура по административен ред за отразяване на границите, така, като е установено в гражданския спор. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,