Решение № 1885 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2013 г.

Решение № 1885 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по постъпила жалба от "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" № 37, чрез Щерю Радев - юрисконсулт и пълномощник, против решение № Ж-30 от 21.01.2013 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по т. 2 от диспозитива. С това решение ДКЕВР задължава жалбоподателя да преустанови начисляването на цена за достъп по електроразпределителната мрежа на "Яна" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към п/ст "Рибари" 110/20 kV, собственост на "НЕК" ЕАД. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при липса на компетентност от ДКЕВР, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, тоест посочени са всичките пет основания за оспорване на административни актове, изброени в чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В 90 пункта от жалбата са развити обстойни съображения за така заявените пороци. Моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на атакуваното решение като постановено при липса на материална компетентност и при превишаване на правомощията на административния орган, а в условията на евентуалност жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно в обжалваната му част като постановено при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли също да бъдат присъдени направените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна "Яна" АД, гр. Бургас, чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник оспорва изцяло така подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за депозит за вещо лице.

В това производство не е взел участие представител на Върховната административна прокуратура, поради което и няма изразено конкретно становище по спора.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив е процесуално допустима като подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, срещу административен акт, на който дружеството е адресат и който безспорно засяга правата и законните му интереси и предвид възражението за нищожност, за което няма срок за предявяване във времето.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № - 30 от 21.01.2013 г. съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 10 от Устройствения правилник, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране дава следните задължителни писмени указания:

1. Задължава "ЕВН България Електроразпределение" АД, съгласно § 4 от ПЗР на ЗЕ, да изкупи кабелен електропровод "Яна 3" 20 kV, собственост на "Яна" АД, гр. Бургас, който представлява елемент от електроразпределителната мрежа.

2. Задължава "ЕВН България Електроснабдяване" АД да преустанови начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Яна" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към п/ст "Рибари" 110/20 kV, собственост на "НЕК" ЕАД.

3. В едномесечен срок да уведоми комисията за предприетите действия.

Предмет на адм. дело № 2762/2013 г. е горното решение само в частта му по точка 2 от диспозитива, което е изрично посочено в постъпилата жалба. Срещу точка 1 по жалба на "Яна" АД, гр. Бургас е образувано друго адм. дело с № 2930/2013 г. по описа на ВАС, поради което всички съображения в решението на ДКЕВР, които не са свързани с предмета на настоящото дело, не следва да бъдат обсъждани.

Решението на ДКЕВР е постановено по повод разглеждане на преписка, образувана по жалба с вх. № Е-12-00-1206/15.04.2009 г. от "Яна" АД, гр. Бургас срещу "ЕВН България Електроразпределение" АД и "ЕВН България Електроснабдяване" АД относно принадлежността на кабелен електропровод "Яна 3" към електроразпределителната мрежа, дължими цена достъп и пренос и във връзка с влязло в сила съдебно решение № 5314/11.04.2012 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 1270/2012 г., потвърждаващо решение № 14414/8.11.2011 г. по адм. дело № 12844/2011 г. постановено от тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение.

В тази връзка следва да се отбележи, че всички проверки и кореспонденция водена между ДКЕВР, гр. София; "Яна" АД, гр. Бургас; "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив; "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив; "НЕК" ЕАД, гр. София и "ЕСО" ЕАД, гр. София, съответно описаната в обжалваното решение на ДКЕВР фактическа обстановка са неотносими за настоящия спор доколкото въз основа на тях вече е постановено предходното и цитирано по-горе съдебно решение, с което е отменено предходно решение на ДКЕВР и са дадени задължителни указания на административния орган за изясняване принадлежността на кабелния електропровод "Яна 3" 20 kV към електроразпределителната мрежа.

Относимо за настоящия казус е отразеното в решението на ДКЕВР, че "Яна" АД е потребител на "НЕК" ЕАД, а не на "ЕВН България Електроснабдяване" АД. Тук е мястото да се отбележи, че неизпълнение на задълженията на "Яна" АД към крайния снабдител не могат да променят този факт, който е налице въпреки посочените допуснати нарушения на Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Представените по делото Договор за продажба на електрическа енергия № 2007/2010 от 02.08.2010 г. сключен между "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. София като "продавач" и "Яна" АД, гр. Бургас като "купувач" и Договор за пренос на електрическа енергия № Р 2007/2010 от същата дата между същите страни, са валидни гражданскоправни договори между две равнопоставени страни и не могат да бъдат обсъждани в административно производство.

При извършената от ДКЕВР проверка от работна група по Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) - процедура, разписана в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от действащата към този момент наредба се установява, че електроразпределителното дружество няма разходи по диспечиране (което се извършва от ЕСО) и по отчитане на средствата за търговско измерване (които са собственост на НЕК), а разходите за подстанциите се извършват там, където подстанциите са собственост на електроразпределителното предприятие. В случая подстанция "Рибари", към която е присъединен обектът на "Яна" АД е съвкупност от съоръжения, които функционално и от гледна точка на оперативното им управление са единно цяло и поддържането на съоръженията в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа се извършва от "НЕК" ЕАД. При тези данни работната група е приела, че "Яна" АД, гр. Бургас не дължи цена за достъп, която представлява разходите за диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, административни разходи и други разходи с общо предназначение, в това число материали, външни услуги, амортизации, заплати и други.

Разписаната процедура по НЛДЕ е спазена - изготвен е Констативен протокол № Е-34/10.12.2012 г. и Доклад с вх. № Е-Дк-32 от 18.01.2013 г., който е включен в Дневния ред заедно с проект на решение за заседанието на ДКЕВР на 21.01.2013 г.

Настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. По конкретно: правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР (Комисията) по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ (отменена) и Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в ал. 7 на горепосочения чл. е предвидено, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ и това е Глава седма.

Разписаната в чл. 99 и чл. 100 процедура, която следва да се изпълни, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата, при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства и който се подписва от лицата, извършили проверката и от проверяваното лице; по евентуално направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията, който с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на Комисията.

Съгласно чл. 102 от НЛДЕ (отм.), с решението си комисията прекратява преписката, когато в резултат на проверката не е установено нарушение на условията по лицензията (ал. 1), а когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ (ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Точно последното правомощие на ДКЕВР е осъществено в конкретния случай.

Относно спазването на материалноправните разпоредби следва да се посочи, че фактическите констатации на административния орган се подкрепят от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. В скоба следва да се отбележи, че в този вид производства със специфична материя, за която се изискват специални знания по смисъла на т. 6 на § 1 Допълнителна разпоредба от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието, а именно "тези знания, които отговарят едновременно на следните изисквания: не са юридически, с изключение на тези, които се отнасят до чуждестранно законодателство и практика; не са общоизвестни; получени са в резултат на теоретична подготовка и практически опит по определена научна дисциплина", ползването на специалисти е наложително.

В случая вещото лице - електроинженер дава Схема за захранване с електрическа енергия на "Яна" АД, гр. Бургас за процесния период 1.07.2007 г. - 9.02.2009 г. и от неоспореното от страните по делото заключение може да се направи извод, че кабелният електропровод с диспечерско наименование Яна 3, присъединен към закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV в електрическа подстанция (п/с) 110/20 kV с диспечерско наименование "Рибари" в гр. Бургас и трите броя монолитни надземни трансформаторни поста /ТП/ с диспечерски наименования Яна 1, Яна 2 и Яна 3, не са елемент от разпределителната електрическа мрежа (РЕМ) 20 kV, експлоатирана от "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, на територията на гр. Бургас.

Не се спори, че жалбоподателят "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив притежава ЛИЦЕНЗИЯ за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., която е издадена за срок от 35 години. "НЕК" ЕАД също е обществен доставчик. По делото има доказателства за разделяне на собствеността на подстанции 110 kV/Ср. Н и електропроводи 110 kV между НЕК и електроразпределителните дружества.

В случая няма нарушение на основния принцип на ценовото регулиране в енергетиката, енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите си разходи за дейността чрез заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката. Настоящият състав не констатира нарушаване на основните цели, посочени в чл. 2 от закона.

С оглед изложеното, доводите на жалбоподателя са неоснователни. Не са налице основания за отмяна на административния акт в обжалваната му част и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на заинтересованата страна се дължат своевременно поисканите и направени разноски за възнаграждение за вещото лице, които възлизат на 1000 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,