Решение № 14039 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2016 г.

Решение № 14039 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. С. против решение № 1165/09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 101/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. П. при ЦУ на НАП, в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за обосновано и правилно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Х. Г. С. против Решение за отказ № 1508882/13.10.2015 г., издадено от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърдено с Решение № 947/14.12.2015 г. на Д. Д. ОДОП - гр. П. при ЦУ на НАП. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд установява, че административното производство е проведено във връзка с искане вх. № 94-00-8138 от 18.09.2015 г., подадено от Х. Г. С. за възстановяване на внесени осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване /ЗО/ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 4 147.20 лв. /ДОО/ и 777.60 лв. /ЗО/, ведно със законната лихва. Основанието за подаване на горното искане е във връзка с процедура по отпускане на пенсия пред ТП на НОИ - П., в която не е зачетен осигурителен стаж на база тези внесени осигурителни вноски в завишен размер. С Резолюция за извършване на проверка № 1508882/12.10.2015 г., издадена от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-П. /"ПОД и ПУИ", отдел "Услуги за клиенти"/ е определен орган по приходите - гл. инспектор по приходите, за извършване на проверка на Славов, с обхват установяване на сумите за прихващане/възстановяване по Искане по чл. 129 ДОПК с вх. № 94-00-8138/18.09.2015 г. относно осигурителни вноски за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. /срок на проверката до 16.10.2015 г./. В хода на проверката са разгледани и обсъдени: Справка "Данни от персонален регистър"; Справка за здравен статус; Справка за направени вноски по фондове; Справка за задължения на осигурител; Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице; Справка за задълженията на ЗЛ към 13.10.2015 г.; Сметка на ЗЛ към 13.10.2015 г. Първоинстанционният съд установява, че за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г., в качеството си на самоосигуряващо се лице, Х. С. се е осигурявал върху максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На 13.11.2009 г. подал заявление до ТП на НОИ П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 4509226442/ПР-836 от 12.05.2010 г. производството било спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради образуването на друго административно производство при ТД на НАП П., във връзка с уточняване на осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. С Разпореждане № 4509226442/ПР-1417/20.05.2011 г. - ТП на НОИ П. отпуснало на Славов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2009 г., като не е зачетен максималният осигурителен доход, върху който лицето е внасяло вноски за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г. и осигурителен стаж за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г. Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП на НОИ П., който с Решение № 277/29.06.2011 г. го е потвърдил. Решение № 277/29.06.2011 г. е обжалвано пред АС - П. и с Решение № 2104/08.10.2013 г. жалбата била отхвърлена. Цитираният съдебен акт на АС - П. е обжалван пред ВАС и с Решение № 3916 от 20.03.2014 г. ВАС отменя Решение № 2104/08.10.2013 г. на АС - П. и Решение № 277/29.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ П.. С Разпореждане № 4509226442/ПР-808/11.06.2014 г. /в изпълнение решението на ВАС/ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 01.10.2009 г., като е зачетен осигурителен стаж от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ П., който с Решение № РД-407/04.12.2014 г. потвърждава Разпореждането. Решението на административния орган е обжалвано пред АС - П. - жалбата е отхвърлена с Решение от 24.03.2015 г. по адм. дело № 3549/2014 г. на АС - П.. По делото липсват данни последното решение дали и кога е влязло в сила. Исканите за възстановяване суми са внесени през 2005 г. и на 10.01.2006 г. В решение за отказ № 1508882/13.10.2015 г. е посочено, че основанието за прихващане или възстановяване на надвнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2005 г. възниква през 2006 г. и срокът за подаване на искането започва да тече от 01.01.2007 г. - съответно е изтекъл на 01.01.2012 г. В решението на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - П. се приема, че органът по приходите правилно е установил, че срокът, в който следва да се упражни правото да се подаде искане за прихващане или възстановяване на надвнесени осигурителни вноски за 2005 г. е изтекъл към 31 декември на календарната 2011 г. След анализ на нормата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК решаващият съд приема, че установеният срок не е давностен. Нормата визира срок за подаване на искането, т. е. процесуална допустимост на искането и в ДОПК не е предвидено спиране и прекъсване на този срок - важен разграничителен признак свързан с давностните срокове, е че те могат да бъдат спирани и прекъсвани /в тази насока Решение № 7195 от 2014 г. по АД № 11269/2013 г. на ВАС/. За разлика от давностните срокове, изтичането на преклузивните срокове има за пряка последица заличаването на самите права, за които се отнасят. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд намира за правилни изводите на административния орган, че основанието за прихващане или възстановяване на надвнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2005 г. възниква през 2006 г. и срокът за подаване на искането започва да тече от 01.01.2007 г. - съответно е изтекъл на 01.01.2012 г., поради което отхвърля оспорването. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане и възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. За събирането на публичните държавни вземания е установен същият петгодишен срок. Тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК за приложимост на същата и по отношение на частните вземания, произтичащи от данъчното правоотношение по събирането на публичните вземания е в съответствие с конституционния принцип за равенство на субектите. В данъчното правоотношение, макар по презумпция задълженото лице да е данъчният субект, могат да възникнат особени производства, при които държавата дължи връщане или възстановяване на недължимо платени или събрани данъчни задължения. В ДОПК, Г. шестнадесета, раздел Първи изрично са уредени хипотезите кога може да се иска прихващане или възстановяване на недължимо платени данъчни задължения, както и процедурата за това. Посочените от касатора административни и съдебни производства с предмет - отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не са обвързани с процедурата за прихващане или възстановяване по чл. 129 ДОПК. Протеклите до момента на подаване на искане вх. № 94-00-8138/18.09.2015 г. административни и съдебни производства не представляват по съществото си такива, които могат да обусловят спиране или прекъсване на установения в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК петгодишен срок. Същите са били предмет на контрол в процедура по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Славов и нямат пряка връзка с производството по чл. 129 ДОПК. В конкретния случай началната дата е моментът на внасяне на сумите, тъй като същите изначално са били неоснователно надвнесени. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО (в действащата редакция), окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.), която се подава до 15.04 на следващата календарна година, през която е реализиран дохода, а не както лицето иска, въз основа на внесени осигурителни вноски. Подлежащите на прихващане суми са визирани в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, но основанията за възстановяване се извеждат от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК и по аргумент на противното от чл. 130, ал. 1 ДОПК, и това са: подадена данъчна декларация, влязъл в сила съдебен или административен акт. Решаващият съд правилно приема, че в случая е подадена ГДД за 2005 г. Според данните от преписката, касаторът е подал справка за окончателния размер на осигурителния доход като приложение към ГДД по чл. 41, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) - за 2005 г. с вх. номер от 23.03.2006 г. По делото е приет АПВ № 50341/10.10.2006 г., изд. на основание чл. 129 ДОПК вр. с подадената ГДД на 23.03.2006 г. При издаване на АПВ от 10.10.2006 г. са съобразени данните от Приложение № 1 и Приложение № 2 към ГДД: при данъчна основа за облагане - 2 043 лв., годишното данъчно задължение е 72.60 лв., а авансово внесеният данък през годината - 103.77 лв. Надвнесеният данък в размер на 31.17 лв. е сумата за получаване, поради липса на установени изискуеми задължения към 10.10.2006 г. и липса на установени здравни задължения към НЗОК. Сумата в размер на 31.17 лв. е възстановена на лицето, получило АПВ на 18.12.2006 г. Решаващият съд обосновава правилния извод, че действието на акта за прихващане или възстановяване се характеризира с признаването на права на данъчния субект, като са възможни две юридически хипотези. При първата - органът по приходите е установил, че срещу подателя на искането съществуват насрещни публични вземания, включително данъчно-осигурителни. Тогава действието на акта за прихващане е с погасителен ефект. В хипотезата, при която данъчният субект не дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно липсват други публични вземания, с акта по чл. 129, ал. 3, изречение първо ДОПК на подателя на искането се възстановяват само недължимо платените или събрани суми. В тази връзка, при издаване на АПВ през 2006 г. е възстановен само надвнесения данък, но не по искане на лицето, а във връзка с подадената ГДД. Не е имало мълчалив отказ, който би могъл да се обжалва по реда на обжалване на РА /чл. 129, ал. 7, чл. 131, ал. 3 ДОПК/. В тази вр. АПВ от 2006 г. е формирал стабилитет по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на Върховният административен съд на Р. Б.. Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията на касатора за умишленото му въвеждане в заблуда с цел да не му бъдат върнати надвнесените суми, а да останат в полза на приходния орган. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът - Х. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,