Решение № 3439 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15788/2008 г.

Решение № 3439 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15788/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано пред петчленен състав на Върховния административен съд по касационна жалба на Сергей Веселинов Иванов от гр. София срещу решение № 11572/3.11.2008 г. по адм. д. № 8996/2008 г. по описа на Върховния административен съд, VII-мо отделение в частта, с която жалбата му срещу решение № 77/15.04.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 55/2007 г. е отхвърлена, с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Комисия за защита от дискриминация и Институт по физиология на растенията "Академик М. Попов" при Българската академия на науките поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба решението в оспорената му част да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспорената част на решение № 11572/3.11.2008 г. по адм. д. № 8996/2008 г. състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на касатора Иванов срещу решение № 77/15.04.2008 г. по преписка № 55/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която жалбата на Сергей Веселинов Иванов срещу Институт по физиология на растенията "Акад. М. Попов" при Българската академия на науките е оставена без уважение поради отсъствие на дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ДРЗЗД) във връзка с чл. 5 от същия закон под формата на тормоз и преследване при упражняване правото на труд. За да постанови този правен резултат, съдебният състав е приел, че административното решение е постановено в унисон с материалния закон и съблюдаване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Комисията за защита от дискриминация е била сезирана с жалба, подадена от Сергей Веселинов Иванов с оплаквания, че бил уволнен за уронване престижа на института и други провинения, с което бил подложен на тормоз и дискриминация от ръководството на Института по физиология на растенията при Българска академия на науките. Прието от административният орган е, че така депозираната жалба представлява годно основание за образуване на производство по ЗЗДискр по признак "тормоз при упражняване правото на труд". С подробни мотиви в оспореното в първоинстанционното съдебно производство административно решение е приета липсата на дискриминация по инкриминирания признак и жалбата е отхвърлена. При постановяване на подложеното на касационна проверка решение тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил събраните в хода на административната преписка доказателства и е изложил подробни мотиви във връзка с всяко от конкретните оплаквания в жалбата, с която е бил сезиран. При липсата на спор относно фактите по делото обосновано и в унисон с материалния закон е прието, че отношенията между жалб. Иванов и ръководството на Института по физиология на растенията (подробно и в детайли обсъдени) не сочат на дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 ДВ ЗЗД вр. с чл. 5 от същия закон. Изложените във връзка с всяко едно от оплакванията факти и обстоятелства и мотивите във връзка с тях се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. С жалбата пред административния орган касационният жалбоподател е потърсил защита от наложен му тормоз при упражняване правото на труд. Правото на труд е предмет на защита от разпоредбите на Глава втора, раздел I-ви от ЗЗД на плоскостта на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, която установява забрана за всяка пряка и непряка дискриминация, основана на конкретно посочени признаци, или всякакви други, установени със закон или в международен договор, по който Реп. България е страна, а съгласно определението на чл. 5 ЗЗД всеки тормоз, основан на един или повече от признаците по чл. 4 ЗЗД, представлява дискриминация. Определението на § 1, т. 1 ДРЗЗД дефинира понятието "тормоз" като нежелано поведение от всякакъв характер на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда за него. В светлината на тази разпоредба, при обсъждане на данните по административната преписка, законосъобразно и обосновано е прието, че застъпената от ръководството на ИФР във всеки от изследваните случаи позиция не осъществява състава на цитираните законови разпоредби, тъй като не е възприета на плоскостта на дискриминационно по смисъла на закона отношение към касационния жалбоподател, а законосъобразността на Заповед № 151/23.03.2007 г. за уволнението на последния на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е предмет на производство по Глава шестнадесета, раздел IV-ти от Кодекса на труда (КТ). Обоснован и законосъобразен е и изводът, че поведението на ръководството във връзка с издаване на уволнителната жалбоподателя заповед не усвоява състава и на § 1, т. 3 ДРЗЗД, тъй като жалбата пред КЗД е депозирана след заповедта за уволнение и отстраняване на касатора Иванов от работа, а "преследване" по смисъла на цитираната разпоредба би било налице при по-неблагоприятно третиране на Иванов, или свързано с него лице, във връзка с предприети действия за защита от дискриминация (б. "а" и "б"). С оглед горното, касационните оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението следва да бъдат определени като неоснователни. Не е налице и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Искането за изслушване писмено заключение на съдебно счетоводна експертиза с основание е било отклонено, предвид неотносимостта на формулираната в жалбата задача към предмета на делото. Представеният с касационната жалба доклад на Сметната палата за извършен одит не променя установената по делото фактическа обстановка и не може да обоснове правни изводи, различни от вече възприетите. По изложените мотиви оспореното с касационната жалба решение се явява правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав