Решение № 12662 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2009 г.

Решение № 12662 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СД "Братя Менгови" - със седалище в гр. София против Решение № 36/23.02.2009 г. на Софийски градски съд, (СГС), АО, III "ж" състав, постановено по адм. д. № 2451 по описа за 2004 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 205/30.04.2004 г. на ТДД София ДП Овча купел, потвърден с Решение № 1367/16.07.2004 г. на директор на РДД - гр. София, а в частите против същия ДРА, отменени или с указано извършване на нова ревизия, жалбата е оставена без разглеждане. В полза на НАП - Д "ОУИ" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 725 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът счита, че са събрани доказателства за начисляване на данъка, като неподаване на справката-декларация в установения срок било само административно нарушение. Дружеството моли в касационната жалба за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил в съдебно заседание чрез доводи, изложени от юрисконсулт Петрова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за необорени фактическите констатации от административния акт и се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм., но приложим за периода). Презумптативната им сила не е оборена нито чрез доказателствата, събрани със съдебните удостоверения, нито чрез заключението по съдебната експертиза. Тя не е оспорена от страните, като експертът не е установил контакт с проверяваните доставчици на декларираните от тях адреси. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса дали е доказано начисляването на данъка, съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗДДС (отм., но приложим за обжалваните периоди). Начисляването на ДДС предполага освен включването в отчетните регистри, така и неговото отразяване като задължение към бюджета в счетоводствата на доставчиците. В този смисъл е неоснователно касационното оплакване, според което неподаването на СД в 14-дневния срок е само основание за търсене на друг вид отговорност, но не и за отказване на данъчния кредит. Процесните периоди, за които е отказано правото са през 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 година. В допълнителното заключение е констатирано, че вещото лице е посетило данъчните адреси на доставчиците ЕТ "Велин Тончев - Вельо", "Дизел" ЕООД, "Интеримпекс 2000" ЕООД, "Симекс 1" ЕООД, "Синхрон 99" ЕООД, "Ванимир" ЕООД ("Октан комерс" ЕООД, ЕТ "Тереза Велинова", "Евро Ди Пи Е" ЕООД, "Арт Инженеринг 21" ЕООД, ЕТ "Стеф Нек - Б. Борисов", ЕТ "Ем Ге Консултинг". Експертът не е открил представители на цитираните търговци, нито пък наличието на ДРА, съставени на тях. В предвид на това изводът на първоинстанционния съд за неопровергани фактически констатации относно неначисляване на ДДС е обоснован, а обжалваното решение е правилно. С оглед на резултата по делото в полза на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 725 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение