Решение № 12131 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2010 г.

Решение № 12131 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез пълномощника юрк. Осенов срещу решение № 93 от 20.01.2010 г. по адм. дело № 4060 по описа за 2008 г. на Административен съд София град, с което е изменен Ревизионен акт № 2/37/1/29.02.2008 г., издаден от Тихомир Митков Каменов, държавен инспектор при Митница Аерогара София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София по отношение определените задължения по реда на ЗАДС за данъчен склад с ИНДС BGNCA00083001 за данъчни периоди месец август, септември и декември 2006 г., както и за месец януари, март, юни, септември 2007 г. по отношение на същия данъчен склад. Със същото решение е изменен горепосоченият РА в частта досежно определените задължения по ЗАДС за данъчен склад с ИНДС BGNCA00083002 за данъчни периоди месец август, септември и октомври 2006 г., както и за месец февруари и октомври 2007 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Според касатора съдът неправилно е приел, че не е обоснована връзката на установените с РА на Митница Аерогара София липси с ревизираните периоди, както и връзката на акцизните стоки с конкретен ревизиран период. Поддържа се довод за неправилност на извода на административния съд, че доколкото релевантният момент по смисъла на чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС е през месец ноември 2007 г., то определянето на задължение за по- ранни периоди на основание установени липси в период месец ноември 2007 г. е в противоречие с правилата на ЗАДС. Ответната страна по касационната жалба - "Нова индустриална компания" АД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София град е РА № 2/37/1/29.02.2008 г. на държавен инспектор при Митница Аерогара София, мълчаливо потвърден от Директора на РМД - София в частта относно допълнително определени задължения на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС за периода 1.07.2006 г. - 30.09.2007 г. общо в размер на 26 547.26 лв., ведно с лихви за забава върху тях, възлизащи на 1 961.98 лв. С оспореното решение е изменен Ревизионен акт № 2/37/1/29.02.2008 г., издаден от Тихомир Митков Каменов, държавен инспектор при Митница Аерогара София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София по отношение определените задължения по реда на ЗАДС за данъчен склад с ИНДС BGNCA00083001 за данъчни периоди месец август, септември и декември 2006 г., както и за месец януари, март, юни, септември 2007 г. по отношение на същия данъчен склад. Със същото решение е изменен горепосоченият РА в частта досежно определените задължения по ЗАДС за данъчен склад с ИНДС BGNCA00083002 за данъчни периоди месец август, септември и октомври 2006 г., както и за месец февруари и октомври 2007 г. По същество с така предприетото изменение, като задължение за съответните периоди са останали декларираните суми за дължим акциз от ревизираното лице. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, направени са съответните на нея правни изводи, като е изградена преценка за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При това съдът е обсъдил всички спорни моменти относно допуснати процесуални нарушения в ревизионното производство, аргументирайки тезата за неоснователност на част възраженията на ревизираното лице, и наред с това за основателност на оплакването за липса на изложени мотиви относно определяне по размер на задълженията за акциз за ревизираните периоди. Правилна е преценката на съда, че в констативната част на ревизионния доклад, съответно в РА, не се съдържат мотиви относно определения с акта размер на задължението за акциз за отделните ревизирани периоди. Съдът е изложил подробни доводи относно невъзможността да се установи произхода на стойностите на дължимия акциз, доколкото нито в протоколите за извършена проверка по делегация № 2/16/6/10.01.2008 г. и № 2/16/5/10.01.2008 г., нито в ревизионния доклад не са посочени елементите на определения дължим данък и направените конкретни изчисления, чрез които е получена сумата. В реда на изложеното следва да се посочи, че първостепенният съд е дал указания на ответния административен орган да представи доказателства или да ангажира съдебно- счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството по какъв начин е формирано задължението за заплащане на допълнителен акциз за отделните ревизирани данъчни периоди, но същият не се е възползвал от така предоставената процесуална възможност. Следва да бъдат споделени и решаващите мотиви на първоинстанционния съд в останалата им част, а именно по отношение констатираното противоречие на оспорения акт с материалния закон. Основание за определяне на оспореното задължение е констатирана липса на акцизни стоки, установена в резултат на инвентаризация, извършена през м. 11, 2007 г. На основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, се счита за освобождаване за потребление, или, установяването на липси на акцизни стоки е основание за тяхното освобождаване за потребление. Както законосъобразно е посочил и административния съд, по силата на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, именно в този момент възниква и задължението за плащане на акциз. Доколкото в РА определянето на задължение за заплащане на акциз е обосновано с наличието на липси, но не е обоснована връзката на тези липси с ревизираните периоди, то правилно първостепенният съд е приел за неустановена връзката между липсата на акцизни стоки и конкретен ревизиран период. Релевантният момент по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС е през м. ноември 2007 г., поради което законосъобразно е възприета тезата, че определяне на задължение за по- ранни периоди на основание установени липси в период месец ноември 2007 г. е в противоречие с разпоредбите на ЗАДС. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо А отделение,