Решение № 12167 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И., роден на [дата]., гражданин на Сирия, чрез адвокат М. Анастасова против решение 5078/16.05.2025 г. на Административен съд Хасково постановено по адм. дело 771/2025 г., с което е отхвърлена жалбата срещу решение 2340/07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба е посочено, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона, по подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Искането е за отмяна на решението, отмяна на отказа за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. М. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд Хасково. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 2340/07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на Б. И., роден на [дата]., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ. От фактическа страна съдът е установил, че Б. И. е роден на [дата]., в [населено място], обл. , където е живял до напускането на страната, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], без образование, без документи за самоличност. В регистрационния лист е посочено, че е пристигнал в България заедно с брат Н. А. И.. По молбата за закрила вх. 3682/24.09.2024 г. е регистриран в Държавна агенция за бежанците като непридружен непълнолетен. В административното производство със заповед от 27.09.2024 г. на директора на дирекция Социално подпомагане Харманли на основание чл.15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е определена Д. Кръстева, на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП [населено място], да присъства при провеждането на интервюто с детето Б. И., гражданин на Сирия. С решение на председателя на НБПП от 27.09.2024 г. за представител на малолетното дете е назначена адвокат М. Атанасова. При интервюто, проведено на 29.11.2024 г. в присъствието на определения му представител по чл. 25 ЗУБ, социалния работник и преводач от арабски език, детето е посочило, че е напуснало Сирия нелегално, в началото на месец септември, с брат си за Турция, където останали една седмица. В България влезли нелегално на 11.09.2024 г. през зелена граница, с още 6 човека. След като преминали на българска територия били задържани от полицията. Не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Не е имал проблеми заради религията и етноса си. Не знае какво е политическа партия. Майка му, баща му, трима от братята му и две от сестрите му били в Сирия. Напуснал Сирия с брат си главно заради войната. В района имало сражения, но не знаел между кои. Сраженията продължавали все още. Икономическото положение било много лошо, едва се изхранвали цялото семейство. Нямали ток и вода. Всичко това го принудило да напусне заедно с брат си и да тръгнат за Европа, за да търсят по-добро бъдеще. Лично не бил виждал сражения. Преди една година в къщата им паднала бомба и бил ранен в крака, като останал [заличен текст], имал и [заличен текст]. Тогава по-малкият му брат получил психически увреждания. Молбата за закрила мотивира с желанието си да получи такава и да направи събиране със семейството. За детето е изготвен и представен в Държавна агенция за бежанците доклад за оценка на постъпил сигнал от 25.09.2024 г. на социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП [населено място]. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган председателя на ДАБ и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения в административното производство. В тази връзка е посочил, че интервюто с чужденеца е проведено от компетентен интервюиращ орган, в присъствието на преводач и на представителя, назначен на основание чл. 25 ЗУБ. Спазено е изискването на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДет, като административният орган е уведомил дирекция Социално подпомагане и при интервюто е присъствал социален работник. В хода на административното производство е изготвен и социален доклад. Спазено е и изискването по чл. 58, ал.10 ЗУБ и е изискано становище от ДАНС. Въз основа на фактите от личната бежанска история на детето и данните за ситуацията в страната по произход съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В решението са изложени мотиви, че не е налице и основанието по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, преценено с оглед решението на Съда на ЕС по дело С-465/07. Приел е, че при издаването на оспорения акт е извършена и преценка за най-добрия интерес на детето. В тази връзка е посочил, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определена като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС и не може да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на този вид закрила. Според съда при установена по делото възможност за вътрешно разселване в Сирия и при положение, че родителите на детето се намират в Сирия, в негов най-добър интерес е да се завърне при семейството си, където детето би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма бъде лишено от своята идентичност. Решението е частично неправилно. Изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт е извършена дължимата преценка за най-добрия интерес на детето по смисъла на чл. 6а ЗУБ, е в противоречие с изложените в акта мотиви и с конкретни факти от личното положение на Б. И., роден на [дата]. В оспорения акт председателят на ДАБ е посочил, че кандидатът за закрила е непридружен непълнолетен ([възраст]) и попада сред лицата от уязвима група, поради което следва да разгледа и висшия интерес на детето. Посочил, че съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, както и че критериите за преценка са установени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, към които препраща §1, т.11 от ДР на ЗУБ, но не е обсъдил нито един тези критерии. В акта е отбелязано единствено, че в хода на административното производство е назначен социален работник, като гаранция за осигуряване и съблюдаване най-добрия интерес на детето, който е представил социален доклад. Това не освобождава председателя на ДАБ да извърши дължимата преценка по чл. 6а ЗУБ във връзка с §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В тази връзка не е обсъдено и обстоятелството, че детето е пострадало от паднала бомба върху къщата му, година преди напускане на Сирия, в резултат на която е загубило [заличен текст] и има [заличен текст]. Нараняванията са констатирани в регистрационния лист като особени белези [заличен текст], както и [заличен текст] във формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето от 24.09.2024 г. Тези обстоятелства, както и критериите по §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет не са обсъдени и от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което изводите му, че в най-добър интерес на детето търсещо закрила, е да се завърне при семейството си в Сирия, е необоснован. Допуснатите нарушения в административното и съдебното производство засягат преценката на касационната инстанция относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1-8 от ЗУБ на малолетното дете при спазване на чл. 6а ЗУБ, както и преценката за спазване на принципа "забрана за връщане", установен чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на малолетния Б. И., роден на [дата]. относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, отмяна на оспорения административен акт в тази част и изпращане на преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на субсидиарна закрила, включително и преценка на най-добрия интерес по смисъла на чл. 6а ЗУБ, както и на принципа non-refoulement, съобразно мотивите изложени по-горе. Решението в останалата част е правилно постановено. Правилно съдът е приел, че спрямо касатора не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай такива обстоятелства не са твърдени от касатора. При интервюто е заявил, че не е арестуван и осъждан, не е имал проблеми заради религията и етническата си принадлежност. Не знае какво е политическа партия. Интервюто е проведено в присъствието на социален работник, в съответствие с чл. 15, ал. 4 ЗЗДет. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Б. И., роден на [дата]. против отказа за предоставяне статут на бежанец е постановено в съответствие с фактите относно личното му положение и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,