Решение № 379 от 12.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 573/2026 г.

Настоящото, второ по ред, касационно производство е образувано е по жалба на адв. И. И. - С. и адв. Б. Х., в качеството им на повереници съответно на частните обвинители Р. Х., Х. Х., В. Х., П. Г., Х. Г., П. Г. и на В. Х., Й. Х. и Г. Г., против въззивно решение № 399/24.11.2025 г., постановено по внохд № 740/2025 г. по описа на Апелативен съд - София. В подадената от адв.И.- С. жалба и допълнението към нея формално е заявено, че следствие допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, включително и неправилно е отложено изпълнението на основното наказание. Според повереника определеният силно занижен размер на лишаването от свобода и начинът на неговото изпълнение не съответстват на подценената обществена опасност на деянието и дееца, на надцененото значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, с което те се явяват в противоречие не само с дадените от ВКС в предходното отменително решение указания, но и с целите на наказанието. В случая за втори път от страна на контролирания съд е проявена една неоправдана снизходителност спрямо подсъдимия Е., въпреки указаната необходимост от налагане на по-строга санкция, която изисква преди всичко увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и респективно отмяна на условното осъждане. В жалбата на адв.Х. е заявено единствено наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изразено е несъгласие с възприетата от страна на въззивния съд позиция, че извършеното деяние и деец се отличават с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като пътно транспортното произшествие е осъществено на третокласен път, в следобедните часове на деня, при нисък интензитет на движение, а подсъдимият бил на млада възраст, без да има трайно изградени „морални и императивни и стабилни задръжки“, без предходни осъждания, което било гарант за условна присъда, въпреки причинената смърт на две лица. И в двете жалби изрично е посочено, че наложената комплексна санкция на подсъдимия е крещящо несправедлива, като е отправена претенция да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане, за да се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, да се увеличи срока на лишаването от право Е. да управлява МПС и да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение и направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателите - частните обвинители Р. Х., Х. Х., В. Х., П. Г., Х. Г. и Г. Г. не се явяват, редовно призовани. Частните обвинители П. Г., В. Х. и Й. Х. лично и чрез поверениците си съответно адв. И. - С. и адв.Х. поддържат касационните жалби, като настояват да се уважат направените искания по изложените съображения. Претендират присъждане в пълен размер на направените пред всички инстанции до момента разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбите на частните обвинители са основателни, като счита че в атакуваното решение едни и същи обстоятелства са няколкократно интерпретирани при преценката за постигане целите по чл.36 от НК и относно предпоставките за приложението на чл.66 от НК. Подсъдимият К. Е. и защитникът адв. М. намират въззивното решение за правилно, законосъобразно и справедливо, поради което пледират същото да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 4/31.01.2024г. на Софийски окръжен съд, постановена по нохд № 577/2023г., подсъдимият К. Т. Е. е признат за виновен в това, че на 09.04.2022 г., около 17,40 ч. на третокласен път, в землището на с. Горна Малина, е нарушил правилата за движение чл.16, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС - л.а. „Субару“ със скорост от 111 км./ч. при разрешена 90 км./ч. и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал удар с насрещно движещият се мотоциклет „БМВ“ в резултат, на което е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на С. Х. и В. Х., поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „Б“, пр.1, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и при условията 58а вр. с чл.54, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.67, ал.3 от НК на подсъдимия са наложени пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност и на двете от две години. На основание чл.343 г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК Е. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на 4 378,24 лв. По протест и въззивни жалби на частните обвинители чрез поверениците им е образувано внохд № 1040/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение № 6/08.01.2025 г. е изменена първоинстанционната присъда като е увеличено наказанието лишаване от правоуправление от три на пет години, а наложените на подсъдимия пробационни мерки са отменени. С решение № 286/12.06.2025 г. по образуваното по касационни жалби на частните обвинители чрез поверениците кнд № 254/2025 г. на ВКС, III н.о. на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. С постановеното по образуваното внохд № 740/2025 г. по описа на Апелативен съд - София второ по ред въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, отново е изменена първоинстанционната присъда като единствено е увеличено наказанието лишаване от правоуправление от три на пет години, а наложените на подсъдимия пробационни мерки са отменени и е коригиран единният граждански номер /ЕГН/ на пострадалата В. Х.. Всички доводи в изготвената жалба от адв. И. - С. се отнасят до справедливостта на наказанието, което е единственото изрично посочено касационно основание в жалбата на адв.Х.. Същевременно двамата повереници са заявили идентични съображения в негова подкрепа, което позволява тяхното едновременно обсъждане. Настоящият касационен състав, както и предходния, намира че потвърденото за втори път от въззивния съд наказание лишаване от свобода поради ниския размер и начина на неговото изпълнение е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, като неправилно е приложено и условното осъждане. В случая степента на обществена опасност на деянието, а и на дееца, като един от критериите при индивидуализацията на наказанието са силно занижени. Осъщественото управление на МПС, макар и по третокласен път, при нисък интензитет на движение, дори и в светлата част на денонощието не обуславя по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи, както е приел въззивният съд. Напротив - движението със скорост от 21 км./ч. над максимално разрешената за извън населено място, придружено с навлизане в насрещната лентата, т.е. извършени са две груби нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия резултат налагат извода за едно необмислено и рисково поведение, още повече че подсъдимият е с малък опит като водач, а и е шофирал чуждо МПС, като е могъл да предотврати сблъсъка, ако се е движил със скорост под 93 км./ч. Изцяло извън вниманието на въззивния съд е останало обстоятелството, че със своето дръзко и крайно необмислено поведение на пътя, Е. е поставил в опасност „уязвими“ участници в движението, съобразно разпоредбата на § 6, т.75 от ДР на ЗДвП, тъй като те са изправени пред по-голям риск от нараняване. Макар въззивният съд правилно да е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, те не разкриват по-ниска негова степен на обществена опасност и не са с необичаен характер. Същевременно от страна на втория въззивен състав силно е подценено значението на нарушените правила за движение, извършени от подсъдимия преди инцидента. Макар констатираните осем административни нарушения да могат да бъдат определени като относително леки по своя характер, безспорно те представляват обективни данни за отношението на самия подсъдим към спазване на нормативно установените ограничения. Техният значителен брой, при това извършени за период от около 3 години и половина, през който Е. е придобил правоспособност до фаталния инцидент, сочи на установена в него склонност към пренебрегване на задълженията му като водач на моторно превозно средство и на подценяване на риска, който се създава от подобно поведение за останалите участници в движението. Предвид горепосоченото настоящият състав счита, че за втори път е налице очевидно несъответствие между определеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Значителното превишаване на максимално разрешената скорост, съпроводено с навлизане в насрещното платно за движение, тежкият съставомерен резултат, наложените предходни наказания на подсъдимия за нарушение на правилата за движение, несъставомерните имуществени вреди по управлявания от подсъдимия автомобил, който е собственост на трето лице, не позволяват проявеното от предходните инстанции снизхождение. В случая липсва каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалия водач, като причината за възникналото ПТП се дължи изцяло и единствено на неправомерното поведение на подсъдимия като водач на процесното чуждо МПС. С приложението на чл.58а, ал.1 вр. с чл. 54 НК и настъпилото редуциране на наказанието лишаване от свобода на три години формално са изпълнени и основанията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, но това не намира опора и противоречи на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, тъй като липсва баланс и е налице несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и наказателната реакция на държавата, компрометирана е превантивната функция на дължимата санкция, тъй като се създава усещане за проявено необосновано снизхождение спрямо подсъдимия за извършеното от него деяние. Това налага да се отмени обжалваното въззивно решение и делото да се върне за трети път за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С оглед изхода на делото въпросът за присъждането на разноски на частните обвинители, включително и за настоящата инстанция, следва да намери решение при новото - последно въззивно разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.1 вр. с чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение