Решение № 8012 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2014 г.

Решение № 8012 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Бойка Петрова Терзиева и Здравко Петров Младенов, и двамата от гр. София, против решение от 5.12.2013 г. по адм. д. № 4/2011 г. на Софийски градски съд, административно отделение. С него е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-15-246 от 20.07.2005 г. на областен управител на Област София - град, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местността "Караджин", с. Лозен, район Панчарево, Столична община, в частта относно новообразуван имот № 6162.2000. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответникът - областен управител на Област София, чрез пълномощника си юрк. Ивайло Тихов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Иван Борисов Иванов, чрез пълномощниците си адв. Албена Драганова и адв. Веселин Георгиев, в съдебно заседание и с писмен отговор, счита жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Молят да бъде прекратено производството по делото, а при условията на евентуалност - да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на СГС. Останалите заинтересовани страни - кметът на Столична община, район Панчарево, и Тихомир Симеонов Симов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на СГС и в срока установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № от 5.12.2013 г. по адм. д. № 4/2011 г. на Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлена жалбата на Бойка Петрова Терзиева и Здравко Петров Младенов срещу заповед № РД-15-246 от 20.07.2005 г. на областен управител на Област София - град, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на местността "Караджин", с. Лозен, район Панчарево, Столична община, в частта й относно новообразуван имот № 6162.2000. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в производството по обжалване заповедта за одобряване ПНИ, предмет на съдебната проверка за законосъобразност е дали е спазена процедурата по одобряване ПНИ и дали в регистъра са записани правилно легитимираните собственици. В случая за частта относно имот № 6162.2000 тези изисквания били спазени - записването било съответно на размерите и границите на имота на жалбоподателите. Било спазено и изискването на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да е осигурен достъп до улица на имота, което било осигурено от южната страна на имота. Съдът е приел за неоснователно оплакването за нарушения относно посочване на определени данни в ПНИ за процесния имот, като е посочил, че в относимата разпоредба на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не се съдържа изискване за посочване на тези данни. Освен това имот № 6162.2000 бил съобразен с действащия към него момент кадастрален план от 1981 г. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на СГС за правилно. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. В посочената трета категория лица попадат собственици на имоти, които не са били включвани или внасяне в ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях селскостопански организации и които имоти са придобити на друго основание - правни сделки, делба и наследяване. Тези имоти се включват в ПНИ, като тяхната площ, местоположение и граници се отразяват в ПНИ съобразно титулите им на собственост и действителното фактическо положение. В случая в производството пред първоинстанционния съд е установено, че касаторите са именно от третата категория лица, тъй като от приложените по делото два нотариални акта се установява, те са собственици на имот, който според последния по време нотариален акт е с площ от 1156 кв. м., от които 468 кв. м. са с неуредени сметно отношения по регулация, съставляващ парцел VII-2 в кв. 69 по плана на с. Долни Лозен. Приетата по делото и неоспорена от страните експертиза установява, че този имот е идентичен с новоотредения с ПНИ имот № 6162.2000. Същата експертиза установява, че ПНИ в частта относно НИ № 6162.2000 е съобразен с действащия до него момент кадастрален план от 1981 г., както и с регулационния план от 1990 г. Тези факти обуславят извод, че НИ № 6162.2000 е правилно е отразен в ПНИ при съобразяване на неговата площ, местоположение и граници по титулите на собственост и действителното фактическо положение. Неоснователни са оплакванията на касаторите, че с новоотредения имот № 6162.3165 се преграждал достъпа до улица на неговия имот от източна страна. Установява се, че имота на касаторите и преди одобряване ПНИ с процесната заповед, не е граничел с улица от източната си страна, а там е граничил с парцел I в кв. 143а, отделен за озеленяване, магазин и трафопост, от който с НПИ са образувани три имота - № 6162.3164, № 6162.3165 и № 6162.3166. Независимо, че достъпът до НИ № 6162.2000 се е осъществявал фактически през НИ № 6162.3165, касаторите нямат права върху този /последния/ имот, включително и учредено по реда на чл. 192 от Закона за устройство на територията право на преминаване през този имот. Затова те не могат да претендират за ограничения върху имот № 6162.3165. Границата на техния имот № 6162.2000 е съобразена с границата по действащия до него момент кадастрален план от 1981 г., както и с регулационния план от 1990 г. Затова няма нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Спазено е и изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за НИ № 6162.2000 на касаторите да е осигурен достъп до улица. В законовите изисквания относно плана на новообразуваните имоти няма изискване да е осигурен достъп до две улици. Имота на касаторите е граничел с една улица, поради което с новообразувания имот № 6162.3165 няма нарушения на законова разпоредба. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Изискванията на тази разпоредба са относимо за помощния план, а не относно плана на новообразуваните имоти, който е одобрен с оспорваната заповед № РД-15-246 от 20.07.2005 г. на областен управител на Област София - град. Изискванията за помощния план не могат да бъдат привнесени и относно ПНИ. Също неоснователно е оплакването, че първоинстанционния съд не е спазил задължителните указания на ВАС с решение по адм. д. № 8065/2010 г., с което е отменено предходно решение на СГС по същия спор. В проведеното съдебно заседание на 4.10.12 г. жалбоподателите изрично са заявили поотделно, че обжалват процесната заповед № РД-15-246/20.07.2005 г. в частта й относно само техния имот № 6162.2000. Затова след като е уточнил предмета на спора /каквито на били указанията на ВАС/, правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл относно имот № 6162.3165. В тази връзка и след като не се е оспорвала заповедта за одобряване ПНИ относно имот № 6162.3165 е било безпредметно да се установява на какво основание е образуван този имот и правата на собственост върху този имот, каквито са били останалите указания на ВАС. За спора не следва да се събират доказателства дали процесната заповед е разгласена по законовия ред. Дори да бъде установено такова процесуално нарушение, то не би било съществено. Съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на административния, което ако не беше извършено, би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. С оглед на това, твърдяното едва във втората касация нарушение, не би било съществено, тъй като то не би се отразило на процесната заповед. Освен това соченото нарушение е относимо единствено към началото на срока за обжалване на процесната заповед. След като жалбоподателите са я оспорили в срок, явно това нарушение не се е отразило и на тяхното правно положение, поради което и на това основание твърдяното процесуално нарушение не би било съществено. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника областен управител на Област София искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова жалбоподателите Бойка Петрова Терзиева и Здравко Петров Младенов следва да бъде осъдени да заплатят на юридическото лице Областна администрация на Област София сумата от 300 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,