Решение № 17183 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2010 г.

Решение № 17183 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2010 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариянка Лулчева, в качеството й на процесуален представител на Васил Йорданов Пенчев, управител на "Ауто билд" ООД, срещу решение № 671 от 10.05.2010 г. по адм. дело № 8 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 160801302 от 13.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 844 от 10.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 29 383.00 лв. и начислените лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Ивайло Атанасов, както и чрез депозирано писмено становище по съществото на спора и друго по повод направено искане за осъществяване на преюдициално запитване до СЕС. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 160801302 от 13.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 844 от 10.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 29 383.00 лв. и начислените лихви за забава, както и относно начислен ДДС в размер на 17 394.42 лв. и лихви за забава. Отказано е право на данъчен кредит в посочения размер и е начислена лихва за забава по повод 3 броя фактури, издадени от "Строй Про" ЕООД за данъчни периоди м. 04. и м. 05.2007 г. с предмет "СМР по договор" и "СМР по протокол" в размер на 19 584.00 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На същото основание е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 799.00 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Боник 2006" ЕООД за данъчен период м. 08.2007 г., с предмет "СМР по договор". Жалбата пред първоинстанционния съд по повод допълнително начисления ДДС в размер на 17 394.42 лв. е оттеглена от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което е оставена без разглеждане в тази й част и производството е прекратено. Постановеното определение от съда е влязло в сила, поради което той се е произнасял само по законосъобразността на оспорения РА относно отказаното право на данъчен кредит в посочения размер по доставки, за които са издадени фактури от посочените преки доставчици. В мотивите на обжалваното решение подробно, последователно и точно е обсъдена фактическата обстановка по спора, направени са правни изводи, съответни на нея, като са преценявани събраните доказателства в административното производство, включително това пред горестоящия орган, както и тези депозирани в съдебното производство, включително съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи с основни и допълнителни заключения. Обсъдени са възраженията по жалбата и е направен извод за неоснователността й, респ. за законосъобразност на оспорения РА в тази му част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът приема, че още в хода на ревизията, независимо, че са били надлежно уведомени преките доставчици не са представили доказателства относно реалността на доставките, което е основният спорен момент по делото. Също така, според него, от представените и събрани в съдебното производство доказателства от дружеството - жалбоподател не се установява категорично и достатъчно обстоятелството, по което се спори и което представлява основната предпоставка, за да се признае претендираното право, а именно реалността. Плащането по фактурите, както и тяхното осчетоводяване, включително и при представяне на договори между ревизираното лице като изпълнител и фирмата възложител, съответно между него и подизпълнителите, както и протоколи обр. 19 не може да обосноват по категоричен начин този факт, доколкото се претендира право на данъчен кредит по доставки между същото това лице като получател и двамата доставчици, "Строй Про" ЕООД и "Боник 2006" ЕООД, като подизпълнители по посочените договори. Категоричността на извода на съда се обосновава от липсата на доказателства относно кадровата обезпеченост на двамата доставчици за извършване на описаните и процесни СМР. Съдът правилно се позовава на съдебните експертизи в частта им, в която не се констатира противоречие с останалите доказателства по делото, съответно и не ги кредитира в частта им относно плащането по фактурите, издадени от "Строй про" ЕООД, понеже касовите бележки към тях са с един и същ пореден номер и различни дати, факт установен от ревизиращия орган. Представените впоследствие доказателства за плащане съдът приема, че са създадени за целите на съдебното производство. Това се обосновава и от счетоводната експертиза, като при осъществяването й посоченият доставчик не е намерен на адреса, за да се провери счетоводството от съдебния експерт, а за другия доставчик е записано, че плащането е осъществено в брой, като това е осчетоводено при ревизирания субект без да са ангажирани други доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че правилна е преценката на съда относно липсата на кадровата обезпеченост на двамата доставчици, на която административният орган се е позовал основно. За първия доставчик е установено, че няма подадени уведомления за сключени и действащи трудови или граждански договори, а от представените протоколи за извършени СМР се установява, че е фактуриран само труд, понеже материалите, изделията и оборудването са за сметка на възложителя, ревизираното лице. По отношение на лицето Стелиан Иванов Стоянов не е установено в какви правоотношения - трудови или граждански е с този доставчик, поради което и неговата декларация като частен документ правилно не е кредитиран. При проверка на фирмата осъществила строителния надзор се констатира, че през м. 12.2007 г. и м. 01.2008 г. са приети извършените дейности по водопроводната, канализационната и противопожарната система, и ел. инсталациите, а процесните СМР от м. 08.2007 г. са за гипсокартон, варо-циментна замаска и гранитогрес, които технологически не могат да се осъществят без приемане на ел. инсталация и В и К инсталацията на сградата. По повод на втория доставчик и спорът относно неговия трудов ресурс е констатирано, че същият има 4 лица по трудов договор, който нямат съответната специалност и не биха могли да извършат обсъжданите СМР. По повод осъществяването им от 7 броя лица на граждански договори, както се твърди е установено, че те не са подавали уведомление, съответно не са плащани осигурителни вноски по повод получени възнаграждения. По повод лицето Димитър Николов Ангелов и неговата декларация е установена същата фактическа обстановка и съображения, изложени по-горе по отношение на другото физическо лице. Правилно съдът се е позовал в тази насока и на съдебно-счетоводната експертиза, и конкретно на факта, че не се установяват разходи за работници по отношение на първия доставчик, поради невъзможност за проверка в счетоводството му. По повод втория доставчик съдът е приел, че няма данни във връзка с представените граждански договори на това дружество при друга ревизия за изплащани възнаграждения на тези лица и правени разходи за сметка на дружеството. За процесния период са наети две лица по трудов договор, които са недостатъчен кадрови потенциал за осъществяване на процесните СМР. Съдът правилно е направил извод, че СМР са осъществени, което се установява и от двете съдебни експертизи, но не се доказва факта, че това е направено от обсъжданите двама доставчици. По делото не е спорно, че по отношение на ревизирания субект и на доставчика "Боник 2006" ЕООД са налице всички формални изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, като по отношение на другия доставчик "Строй про" ЕООД това не се установява. Безспорно е също, че СМР са извършени, но не е доказано, че те са извършени от тези двама преки доставчици, още повече, че се установява, че ревизираният субект като доставчик префактурира на своя възложител по-големи количества от извършените СМР, отколкото неговите доставчици са му фактурирали, като няма доказателства за извършване на същите от него самия, въпреки, че има кадрови потенциал. Неоснователно е касационното възражение, че първоинстанционният съд неправилно приема, че непредставянето на доказателства от страна на преките доставчици на ревизираното лице, касационен жалбоподател е факт, доказващ липсата на реална доставка. Това възражение е неоснователно, понеже този факт не е правнорелевантен. Ненамирането на адреса на фирма-доставчик се свързва с невъзможността да се осъществи проверка на счетоводството й, в това качество, респ. с невъзможност за предоставяне на доказателства с правнорелевантния факт на реално изпълнение на съответната доставка. По повод второто касационно възражение, че ревизираният субект е длъжен във всички случаи да доказва по пътя на пълно насрещно доказване, че доставките по фактурите, по които се претендира право на данъчен кредит са реално извършени, както и да носи неблагоприятни правни последици от неизпълнение на данъчни задължения на трети лица е неоснователно. Задълженото лице, което обжалва ревизионния акт носи доказателствената тежест за тези правнорелевантни факти, които в конкретния случай оспорва, респ. за тези, които обосновават защитната му теза. По повод втората част от това възражение свързано с произнасяне от страна на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Булвес, то то е неотносимо към процесния казус. Това е така, защото по делата, по които съда в Страсбург се е произнесъл не е имало спор относно реалността на доставките, а само относно начисляването - липса на начисляване на ДДС или късното му начисляване. В решението си съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. По този начин според съда в Страсбург се нарушава справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на обществения интерес и изискванията за защита правото на собственост. В решението на съда в Страсбург не се коментира въпроса дължи ли се право на получателя на приспадане на данъчен кредит по нереални доставки. Не може да бъде споделено възражението, че касационният жалбоподател е действал добросъвестно, а следва да понася негативите от незаконосъобразното поведение на преките доставчици, понеже това поведение се свързва не само със счетоводното третиране на доставките, а и с тяхната нереалност, още повече, че тези доставки при получателя вече придобиват качеството на "реални". Очевидно е, че следва да се отчете процесуалното поведение на жалбоподателя, което е активно и насочено към доказване на относимите правнорелевантни факти, но резултатът не се явява благоприятен за него. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба са присъдени съдебни разноски в първоинстанционното производство, което е в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение