Решение № 7488 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 825/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. срещу решение 3763 от 19.11.2024 г. по адм. дело 1027/2024 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение АС Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. С. С. срещу заповед 364/24.04.2024 г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците е отменил своя заповед 298/29.03.2024 г. за преместване на оспорващата да изпълнява служебните си задължения на длъжност - директор на дирекция Последващ контрол в Централно митническо управление на Агенция Митници. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в оспорената заповед не се съдържат мотиви за издаването й и съдът неправилно е приел, че изискването за мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е изпълнено с препращането към докладна записка с рег. 32-830001/23.04.2024 г. на заместник директора на АМ и текста на чл. 10, ал. 15 ЗМ. Намира за неправилен извода на съда, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон, т. к. по делото не са събрани доказателства за наличие на служебна необходимост от кадрова обезпеченост, както е посочено в докладната записка, за да се отмени заповед 298/29.03.2024 г. преди изтичане на определения в нея 6-месечен срок. Прави оплаквания, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по доводите за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на издателя й. При тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че А. С. С. е заемала длъжността на началник на отдел в Агенция Митници в отдел Акцизно законодателство, дирекция Последващ контрол - ЦМУ. Със заповед 298/29.03.2024 г. на директора на АМ, на основание чл. 10, ал. 15 ЗМ А. С. е преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност -директор на дирекция Последващ контрол към ЦМУ, считано от 29.03.2024 г. до 28.09.2024 г. включително или до отмяна на заповедта. С докладна записка рег. 32-830001/23.04.2024 г. на заместник директора на АМ до директора на АМ е предложено да бъде прекратено действието на заповед 298/28.03.2024 г. на директора на АМ, с която служителката А. С. е възложено да изпълнява функции на директор на дирекция Последващ контрол към ЦМУ. Предложението е мотивирано с възникнала спешна необходимост от кадрово обезпечение на дирекция Последващ контрол с цел организирането и контролирането на дейността на дирекцията за изпълнение на специфичните функции и задачи чрез осъществяване на ръководство и контрол за изпълнение на възложените задачи на служителите в дирекцията. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед 364/24.04.2024 г. директорът на Агенция Митници, на основание чл. 10, ал. 15 ЗМ, е отменил своя заповед 298/29.03.2024 г. за преместване на А. С. на длъжността директор на дирекция Последващ контрол към ЦМУ. При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146, т. 1 5 АПК за отмяната й. Правилен е изводът на съда, че директорът на Агенция Митници разполага с правомощието да издава заповед за преместване на митнически служител при служебна необходимост за срок от 6 месеца без негово съгласие, съответно в кръга на неговата компетентност е да издаде заповед за прекратяване действието на заповедта за преместване по чл. 10, ал. 15 ЗМ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е отговорил на възраженията за нищожност на оспорения акт. В решението въпросът за компетентността на издателя на заповедта е обсъден изрично и съдът правилно е приел, че актът не страда от порока по чл. 146, т. 1 АПК. Правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед отговаря на изисквания за форма. В заповедта изрично е препратено към мотивите в докладната записка на заместник директора на Агенция Митници, в която отмяната на заповедта за преместване е обоснована със служебна необходимост и е посочено правното основание за издаването й. В съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до извод, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 15 ЗМ, при служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. В закона не се съдържа изричен ред за издаване на заповед за отмяна на заповедта за преместване по чл. 10, ал. 15 ЗМ. В случая са спазени общите административнопроизводствени правила. В заповедта за преместване е посочено, че действието й е за определен срок или до отмяната й. Отмяната й преди изтичане на срока не е обвързана с конкретни условия и в този смисъл решението за това е в дискреция на органа по назначаване, която в случая е обоснована с мотивите в съпътстващия акт на заместник директора на АМ. Позоваването на касационния жалбоподател на дефиницията на § 1, т. 23 ДР на ЗМВР за служебна необходимост и липсата на предпоставките, визирани в нея, не е основателно. Разпоредбата е релевантна за правоотношенията в системата на Министерството на вътрешните работи и няма препращане в Закона за митниците към нея във връзка с правоотношенията на митническите служители по този закон. Ето защо съдът обосновано е намерил, че органът по назначаване е издал заповедта за отмяна на заповедта за преместване на служителката в кръга на правомощията си, в съответствие с приложимата разпоредба, при посочване на фактическите и правни основания за преустановяване на действието й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, касационният жалбоподателя А. С. С. следва да заплати на Агенция Митници сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,