Решение № 8558 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16023/2009 г.

Решение № 8558 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16023/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано по касационни жалби на началник на Митница Свиленград и Директор на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители юрк. В. Стамова и юрк. Т. Симеонова, против Решение № 1406 от 2.11.2009 г. на Пловдивски административен съд, постановено по адм. д. № 1230 по описа за 2008 г., с което по жалба на "ГЕТ " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 14 от 16.04.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0203/27.05.2008 г. на директора на РМД Пловдив. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от Закона за митниците и необоснованост относно извода за незаконосъобразност на процесния митнически акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против постановлението. Ответникът по касационната жалба "ГЕТ" ЕООД, чрез адв. Хорозов, в писмена защита излага доводи за правилност на решението. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По делото няма спор по фактите. Установено е, че на 10.03.2005 г., на територията на страната с товарен автомобил, рег. № X 3161 АМ е била въведена стока с получател "А. И. С." ЕООД, гр. Пловдив, за която на МП"Капитан Андреево" са били извършени митнически формалности по поставянето й под режим транзит. Представен е ЕАД-Т, който е регистриран под № 3103 /Т-44179 от 10.03.2005 г. Представени са товарни списъци № 1, № 2, № 3 и № 4. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Пловдив и срок за представяне на стоката - 12.03. 2005 г. Оформените формуляри на ЕАД - Т, ведно с товарните списъци, GMR - 2 бр. от 07.03.2005 г. и три броя фактурите са били предоставени на получаващото митническо учреждение. В хода на извършена последваща проверка в Митница Свиленград е констатирано, че върху товарен списък № 1 и товарен списък № 2 към екземпляра на ЕАД № 3103/Т-44179/10.03.2005 г., както и върху фактурите към него са извършени корекции, въз основа на които на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 3 от ЗМ, е прието, че за процесните стоки е възникнало вносно митническо задължение на 10.03.2005 г. в размер на мито на стойност 27 635 лева и ДДС на стойност 13 554 лева. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че с влязло в сила Наказателно постановление № 441/05/20.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, получател по процесния ЕАД № 3103/Т-44179/10.03.2005 г. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, описани по-горе, предмет на обжалваното пред първоинстанционния съд ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При така установеното съдът е приел, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, поради което митни сборове и други публични държавни вземания за процесните стоки не се дължат от жалбоподателя. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорът е правен и е свързан с наличието на предпоставките за прилагане на чл. 229, ал. 6 от ЗМ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Разпоредбата има предвид един случай, при който публичните държавни вземания не се дължат и това е случаят, при който стоките се отнемат ефективно в полза на държавата. Основателен е касационният довод, че само в този случай, при последващо разпореждане с тези стоки, държавата получава както равностойността им така и размера на дължимите митни сборове. Извод за това може да се направи от разпоредбата на чл. 829 от ППЗМ, съгласно ал. 1 на която отнемането на стоки в полза на държавата съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 и 4 от закона не променя митническия статут на тези стоки. Алинея 3-та на текста разглежда хипотеза на продажба на такива стоки, с включени в продажната цена дължими митни сборове. Това оправдава различното третиране на две от хипотезите на чл. 229, ал. 6 ЗМ: на ефективно отнемане в полза на държавата на стоките и на присъждане на равностойността им, като в последния случай митните сборове върху тези стоки остават несъбрани. Първоинстанционният съд е отменил процесния пред него митнически акт само въз основа на обратно тълкуване на посочената разпоредба, подкрепено с изоставена практика на ВАС, според която, в случаите на присъждане на равностойността на стоките, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Предвид липсата на мотиви по същество относно законосъобразността на акта, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение