Решение № 9412 от 14.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Лемер и Е. Лемер, представлявани от адв. Бъчварова, срещу Решение 8109/17.12.2019г., постановено по адм.д.10034/15г. от Административния съд София-град. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните: съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; без да притежава специални знания, съдът е игнорирал като неотносим документ, съдържащ здравна информация за детето; съдът не е отговорил на съществен за спора въпрос какъв е бил психичният статус на детето към момента на осиновяването му, различава ли се той от установения от немските социални служби; съдът неоснователно не е допуснал поискано от ищците доказателство съдебно-психиатрична експертиза на детето; съдът селективно е обсъдил свидетелските показания; съдът не е изложил мотиви по твърденията на ищците по отношение на втория ответник; неправилен е изводът на съда за липса на пряка причинна връзка между незаконосъобразно осъщественото бездействие при изпълнение на възложените функции на ответниците и причинените вреди; неправилност на извода на съда за изтекла погасителна давност за предявените искове. Касаторите искат отмяна на решението и уважаване на исковете.Претендират разноски. Ответникът Министерство на правосъдието чрез своя процесуален представител изразява становище в проведеното по делото открито съдебно заседание, за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Община Стара Загора оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал решението си. Основателно е прието от съда, че установяването на психологическия статус на дадено лице, не е административна дейност, а медицинско обслужване и предполага медицинска или друга експертиза. По делото не е установена липсата на медицински документи относно здравния статус на детето. От медицинските документи следва, че на детето редовно са правени медицински прегледи като част от задълженията за осигуряване на медицинска грижа за децата, отглеждани в дома, в резултат на които не е установена симптоматика и наличието на [заболяване] за детето В..Твърденията на този касатор са, че твърдените от ищците факти относно състоянието на детето, са настъпили след предаването му на ищците. Иска потвърждаване на решението. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора не са доказани съмненията относно невярното съдържание на приложените към досието на детето медицински документи, а съдебният акт правилно е обоснован с позоваване на официални медицински документи, ползващи се с формална и материална доказателствена сила. Не е доказана настъпила вреда, която да е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган. Претендираната имуществена вреда е в резултат на действията на ищците по настаняване на детето в социална институция, а претендираната неимуществена вреда не е доказана като настъпила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от лица, които са били страна по делото пред първоинстанционния съд. Жалбата е подадена в последния ден от срока по чл.211, ал.1 АПК. Решението на първоинстанционния съд е съобщено на ищците на 07.01.20г. чрез адв. Бъчварова. Четиринадесетдневният срок за касационното обжалване на решението изтича на 21.01.20г., когато е подадена и касационната жалба, което е станало чрез куриер, видно от документ (товарителница с бар код 22316836 от 21.01.), издаден от T POST Тип Топ куриерАД, приложен към жалбата. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Л. Лемер и Е. Лемер, граждани на Фидирална Република Германия, срещу Министерство на правосъдието и Община Стара Загора, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че е сезиран с искова молба от посочените чуждестранни граждани срещу Министерство на правосъдието и Община Стара Загора, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 18 900 евро, по 9450 евро за всеки от ищците, представляващи заплатени от тях суми за периода от 01.11.2012г. до 01.10.2015г. ( по 525 евро на месец), определени им за заплащане от Областно управление Майнц-Бинген за предоставена помощ на осиновеното дете В. Лемер от страна на социалния дом, в който е настанено детето, ведно със законната лихва върху претендираната сума, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, по 25 000 лева за всеки от ищците, в резултат на осиновяването на малолетното дете от български произход В. Л., осъществено въз основа на доклад, изготвен от Дирекция"Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието, съдържащ неверни данни относно психическото и емоционално състояние на детето, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2010г., датата на влизане в сила на съдебното решение за допускане на пълно осиновяване до пълното изплащане на присъдените суми. Административният съд е посочил в решението си уточнителните молби на ищците и твърденията в тях, както и твърдените обстоятелства от ищците по отношение на Община Стара Загора. Административният съдт е приел за установено следното: с влязло в сила решение на СГС е допуснато пълно осиновяване на малолетното дете В. Ж. от Л. и Е. Лемер. Установил е, че детото е с българско гражданство, отглеждано е в специализирана институция от 26.01.2004г. и към момента на осиновяването му е настанено в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Незабравка", гр. Стара Загора. Съдът е посочил в решението си установеното от СГС по делото за осиновяването на детето, относно здравния, психологическия и социален статус на детето. Административният съд е възпроизвел в решението си показанията на разпитания по делото свидетел относно състоянието на ищците и поведението на осиновеното дете. Въз основа на заключение на допусната по делото съдебно-психиатрична експертиза ( първоначална и допълнителна), съдът е установил, че според медицинските свидетелства, издадени от домовете, не са описани състояния на детето, налагащи психиатрични прегледи. Към момента на осиновяването му няма консултация с детски психиатър, която да диагностицира наличието на [състояние] при В.. Съдът е посочил, че според допълнителната СПЕ, В. страда от [диагноза], като диагнозата е поставена след екипна оценка, включваща и лекар-психиатър. Диагнозата е отразена в документите от Регионалния инспекторат по образованието Стара Загора. Съдът е посочил, че според съдебния експерт, наличието на тази диагноза изисква оказване на подкрепа от страна на значими възрастни, отглеждане в относително стабилна среда, развитието на умения за справяне с различни дейности от ежедневието, подпомагане в обучителните процеси и други. От правна страна, административният съд е приел следното: Съдът е приел, че инвокираните основания от ищците спрямо МП са незаконосъобразно бездействие на негови служители във връзка с процедурата по извършване на международни осиновявания и задължения, произтичащи от Наредба 13/30.09.2009г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистри на международните осиновявания ( отменена). След като е посочил, какво разпорежда чл.26 от посочената наредба, съдът е формирал извод, че от документите, представени по делото, вкл. и тези съдържащи се в приложеното дело на СГС, се установява, че досието на детето е пълно и не се установяват липси на документи, поради което не е имало причина служителите на МП да приемат, че представените документи са непълни, имат недостатъци, или някои от тях липсват. Посочил е, че документите се преценяват от формална гледна точка предвид липсата на специални знания у служителите на МП. По своето естество медицинските свидетелства представлявали официални свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила обвързва административните органи и съдилищата, докато не бъде опровергана. Съдът е приел, че съдържанието на медицинските документи не се опровергава с приетия по делото протокол от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО Стара Загора и допълнителното заключение на СПЕ, базирано на този протокол. Този свой извод съдът е формирал, аргументирайки се, че този протокол не е елемент от досието на детето по чл.26 от Наредба 13, той има друга цел - да извърши оценка на образователните потребности на деца със специални образователни потребности. Съдът се е позовал и на обяснението на вещото лице за посочената в протокола [диагноза], която според съдебния експерт се обяснява със средата. Съдът е посочил, че от друга страна, медицинските свидетелства , както и досието на детето като цяло са били обект на изследване от няколко институции, вкл. материално компетентен съд и никоя от тях не е констатирала нередности в документацията. Осиновяването е разрешено със съдебен акт, което според съда налагало оспорването на цитираните медицински документи да стане с пълно и главно доказване по съдебен ред, а не под формата на възражение в производството пред него. Съдът е стигнал до решаващия извод, че не са налице незаконосъобразни фактически бездействия от страна на Дирекция "Международноправна закрила на детето и международни осиновявания" при МП или други служители при ответника. Съдът е посочил, че изложеното за липсата на незаконосъобразни бездействия по отношение на МП е относимо и за Община Стара Загора. Приел е въз основа на доказателствата по делото, че на детето са правени пълни медицински прегледи, като част от задълженията за осигуряване на медицинска грижа за децата, отглеждани в дома, и не е имало симптоматика, съответно не е установено наличието на [заболяване]. В случая не били събрани доказателства, че длъжностните лица от ДДЛРГ "Незабравка" са проявили бездействие и не са изпълнили вмененото им задължение да поддържат актуална документация за детето В.. Административният съд е преценил като основателни и възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност, като за целта е приел, че задълженията за ответниците, произтичащи от съответните наредби са съществували до датата на влизане в сила на решението на СГС за допускане на пълното осиновяване, която е 28.07.2010г., като преди това съдът е посочил, че давността започва да тече в случаите на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. За конкретния случай, съдът е приел, че давностният срок е изтекъл, предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана пред АССГ на 16.10.15 година. Административният съд е посочил също така и липсата на причинно-следствена връзка между твърдяните бездействия и вредите, чието обезщетяване се иска от ищците. Аргументирал се е, че всяко от твърдяните бездействия по същество представлява етап на процедурата по осиновяване, поради което и твърдените вреди биха могли да настъпят от крайния съдебен акт, с който е допуснато осиновяването. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав след като извърши проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение и правилното приложение на материалния закон, прецени и сочените касационни основания и възраженията на ответниците в касационното производство, както и данните по делото, в това число и тези за извършените процесуални действия от съда и страните по делото, преценява обжалваното решение като недопустимо. Недопустимостта на обжалваното решение е резултат от допуснати от съда съществени съдпорозиводствени нарушения, което е основание за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, без настоящата касационна инстанция да се произнася по съществото на спора. Констатираните съдопроизводствени нарушения, допуснати от първоинстанционния съд са следните: В обжалваното решение ( началото), административният съд е посочил, че всеки един от двамата ищците предявява претенция за присъждане на обезщетение за имуществени и обезщетение за неимуществени вреди, като те са насочени срещу двама ответници Министерство на правосъдието и Община Стара Загора. От посоченото следва, че предявените искове са най-малко четири. С решението си, административният съд отхвърля иск с пр.осн.чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тоест само един иск. Тоест, липсва произнасяне по всичките предявени искове. В случая не става въпрос за непълно решение, тъй като и в мотивете на обжалвания съдебен акт липсва ясно формирана воля от съда относно броя на предявените искове, тяхната индивидуализация и начина им на съединяване. След като е възпроизвел твърденията на ищците, така както са направени в исковата молба и последващите им уточняващи молби, съдът с едно изречение е посочил в решението си, че се иска осъждане на ответниците, без да конкретизира, дали искането е за солидарно или за разделното им осъждане, и без да изиска от ищците и техните процесуални представители подобно уточнение. По този въпрос следва да се посочи, че първоначално в исковата молба се сочи като ответника само Министерството на правосъдието. С уточняваща молба, представена по делото на 28.12.2015г., ищците са поискали на осн. чл.228, ал.3 ГПК конституирането на Община Стара Загора като нов ответник, наред с първоначалния. В т.2 от тази уточняваща молба ищците сочят В случай, че служителите на Дирекция Международна правна закрила на детето и международни осиновявания и Съвета по международно осиновяване нямат вменено задължение да извършат лично това проучване, твърдим, долуизброените документи, въз основа на които доктор М. Христова е изготвила доклада, не отразяват действителното емоционално и психическо състояние и социални умения на детето В.., като по-долу в молбата са изброени документите психологическа характеристика от 01.11.2009г. и психологическа характеристика, изготвени от М.Колева, Т.Димитрова и директора на дома Р. Стоянова, медицински свидетелства 238/20.11.2009г. и 39/12.03.2010г. изготвени от лекуващ лекар д-р М. Ганева, заверени от директора на дома, както и доклад за социалния статус на детето от 27.11.2008г., изготвен от социален работник И. Стоянова, заверен от директора на дома от 12.03.2010г. Твърди се, че медицинските свидетелства са формално изготвени, без да е извършен обстоен преглед на детето. Документацията в ДДЛРГНезабравка, съдържаща информация за здравословното състояние на детето е непълна, неточна, невярна и не отчита действителното състояние на детето, което е резултат от бездействие на длъжностни лица в ДДЛРГНезабравка да предприемат необходимите действия за подробно изследване на здравословното състояние на детето по време на престоя му в социалното заведение. От изявленията на ищците в тази уточнителна молба може да се приеме, че се предявават отделни, самостоятелни исковете срещу Община Стара Загора и при условията на евентуалност спрямо исковете, предявени срещу Министерството на правосъдието, което обаче не кореспондира с изявлението на процесуалния представител на ищците за солидарно предявената искова претенция към двамата ответници. В съдебно заседание, проведено на 18.09.2018 г. процесуалният представител на ищците адв. Бъчварова заявява Исковата претенция се претендира солидарно към двамата ответници.Това несъответствие в изявленията на ищците и процесуалните им представители е следвало да бъде отстранено от съда, което не е направено.