Решение № 10294 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2014 г.

Решение № 10294 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията), против решение № 7677/06.12.2013 г., постановено по адм. дело № 6271/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 288/11.04.2013 г., на КРС в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявление вх. - № 12 - 01 - 1423/18.03.2013 г., по жалба на "Мобилтел " ЕАД гр. София и делото е върнато на Комисията за ново произнасяне съгласно мотивите на съда в 14 - дневен срок. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "Мобилтел " ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № 288/11.04.2013 г., на КРС в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявление вх. - № 12 - 01 - 1423/18.03.2013 г., по жалба на "Мобилтел " ЕАД гр. София и делото е върнато на Комисията за ново произнасяне съгласно мотивите на съда в 14 - дневен срок. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал . 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В разглежданата хипотеза, след като исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, несъгласието на засегнатото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за постановения отказ. Съдът е приел, че са налице предпоставките по § 1, т. 5, б. "б" и б. "в" от ДР на ЗДОИ, тъй като исканата информация е свързана с прозрачността и отчетността на вземаните от КРС решения и посредством нея се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите й задължения. Съдът е достигнал до извода, че след като Комисия за регулиране на съобщенията е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а законът въвежда оборима презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, Комисията е била длъжна да предостави информацията или да установи липсата на надделяващ обществен интерес. Решението е неправилно. С писмено заявление вх. - № 12 - 01 - 1423/18.03.2013 г., "Мобилтел " ЕАД е поискано от КРС в т. 3: - Доклад за дейността на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на универсална услуга, с който се определя стойността на компенсиране на несправедлива тежест от предоставяне на универсална услуга за 2009 г., и т. 4 - Размер на нетните разходи от предоставяне на универсална услуга, заявени за компенсиране от страна на БТК АД за 2010 г. и 2011 г. Исканата информация се съхранява от КРС, поради което попада в определението на чл. 11 от ЗДОИ като служебна информация и за нея са приложими разпоредбите на чл. 13 - 16 от глава II, р. I "Достъп до официална и служебна информация", а не редът по р. II "Достъп до друга обществена информация", поради което преодоляването на търговската тайна по чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ заради надделяващ обществен интерес не следва да се прилага. За предоставянето на тази информация е необходимо съгласие по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, което не е дадено. Поради това е налице основание по чл. 37, т. 2 от ЗДОИ за отказ. Преодоляването на несъгласието може да стане само при условие на надделяващ обществен интерес, съгласно посочената разпоредба. Определението за такъв интерес е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Предоставянето на исканата информация не може по никакъв начин да реализира целите на закона спрямо регулаторния орган. Като е приел наличието на надделяващ обществен интерес към търсената информация, съдът е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение