Решение № 13491 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2018 г.

Решение № 13491 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Югоизточен район, чрез проц. представител Й. А., срещу решение № 307/23.02.2018 г. по адм. дело № 1881/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът – "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ, чрез адв. Г. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат участие в процеса Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ против заповед № ДК-10- ЮИР-30/09.06.2017 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която е прогласена нищожността на издаденото от главния архитект на община Царево разрешение на строеж № 301/28.12.2007 г. за хотелски комплекс "Корал резидънс"- апартаментна хотелска сграда В-6", находящ се в поземлен имот с идентификатор 44094.22.35 по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган - началника на РДНСК, Югоизточен район, в рамките на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Процесното разрешение за строеж № 301/28.12.2007 г. също е издадено от компетентен орган- главен архитект на общината, съобразно изискването на чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде прогласена само при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж напр. при липса на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. В случая посочените нарушения на материалноправни норми на ЗООС и ЗБР, представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на строителния контрол - при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ или в инстанционно производство пред съда, при проявена от органа активност и професионална прецизност, възможността за която е преклудирана. Поради това визираните от началника на РДНСК- Югоизточен район пороци са ирелевантни, тъй като дори и разгледани в тяхната съвкупност, не водят до нищожност, а единствено до незаконосъобразност на процесните актове. В допълнение, част от посочените, както в оспорената заповед, така и в касационната жалба, съществени нарушения се позовават на нарушения на правни норми, които не са съществували в правния мир (действащи) към момента на издаване на РС и одобряване на проектите. Такива са изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени едва с изменението на тези разпоредби от 2012 г. (ДВ бр. 82/2012), за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗООС и ЗБР. Във връзка с твърденията в касационната жалба, следа да се посочи, че по делото е безспорно установено, че имотът не попада в защитени зона по смисъла на ЗЗТ и територия по смисъла на ЗБР, затова не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост, ДВ бр. 73/2007 г. В отговор на поискано от "Прайм пропърти БГ" становище, (относно наличие на пясъчни дюни в имоти 000130, 000133 и 021001, на 25.06.2013 г.), директорът на РИОСВ-Бургас, с писмо № 4578 е заявил, че според наличните към момента цифрови данни, вкл. модели за разпространение на дюни природни местообитания, в ПИ 44094.22.35, м. "Рибарницата", няма пясъчни дюни. Наличието на пясъчни дюни в процесния ПИ административният орган е мотивирал с представената от СГКК Специализирана карта и регистър на пясъчните дюни. Тези актове обаче, са приети в периода м. ІХ-. Х 2014 г., с протокол № 21-83/19.09.2014 г. на Комисията по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК, поради което е обоснован изводът, че при издаването на разрешението за строеж през 2007 г. не е било възможно да бъдат съобразени. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК, пясъчните дюни "са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна", а в производството липсват данни за утвърдени АДС (изискване по ал. 11) и за процедирано изменение на КККР - такова по ал. 10 на чл. 6 ЗУЧК, дюните са обозначени в имот - частна собственост, без известяването на собственика за изготвянето на специализираната карта. Що се отнася до подробното позоваване на касатора на постановеното от петчленен състав на ВАС решение № 2428/26.02.2018 г. по адм. дело № 14761/2018 г., то не може да бъде съобразено, тъй като предметът на производството е свързан с наложена строителна забрана - ПАМ, имаща значение, съгласно правилата на ЗУТ, към изпълнението на предвиденото строителство. Предвид изложеното, касираното решение, като постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане, на ответната страна "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ следва да бъдат присъдени сторените пред тази инстанция разноски в размер на 960 лева, представляващи адвокатски хонорар. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК