Решение № 4307 от 24.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 928 от 23.05.2022г., постановено по адм.д. 2765/21г. Административен съд Пловдив, пети състав, е отхвърлил жалбата на ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез управителя Т. Йорданов, срещу ревизионен акт Р - 16001621000086 - 091 - 001 от 22.07.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 529 от 05.10.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр.Пловдив, с който на търговското дружество са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 25 601,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 574,65лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 1 405,28лв. С допълнително решение 1325 от 07.07.2022г. по същото дело административният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение, като посоченият размер на лихвата от 574,65лв. следва да се чете 3 574,65лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Марица, обл.Пловдив, [улица], представлявано от управителя Т. Йорданов, чрез пълномощника си адв.Ц. Ангелов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр.Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Й. Бъчварова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение,че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Йорданов, против ревизионен акт Р 16001621000086 - 091 - 001 от 22.07.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 529 от 05.10.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр.Пловдив, с който на търговското дружество са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 25 601,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 574,65лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, както и установените в хода на същата факти и обстоятелства /стр.2 4 от решението/, както и констатациите на органа по приходите, поради които за процесните данъчни периоди на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е пристъпил към разглеждане на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Като основни спорни обстоятелства по делото са определени дали извършената на 23.01.2020г. продажба на недвижим имот, включващ сграда и УПИ, е облагаема доставка и към кой момент е достигнат облагаем оборот по смисъла на чл.96,ал.1 ЗДДС, имащ за последица задължение на дружеството за подаване на заявление за регистрация по ДДС. Възпроизведени са тезите и на двете страни по делото тази на органа по приходите, че продажбата на УПИ като част от недвижимия имот съставлява облагаема доставка по смисъла на чл.6,ал.1 ЗДДС, поради което облагаемият оборот в размер над 50 000лв. за период от два месеца е достигнат в деня на продажбата 23.01.2020г. и заявлението за регистрация по ДДС е следвало да бъде подадено в срок до 30.01.2020г., което не е сторено от дружеството, съответно тезата на задълженото лице, че продажбата на УПИ попада в хипотезата на чл.96,ал.3 ЗДДС и не следва да се взема предвид при определяне на облагаеми оборот. За да отговори на спорните въпроси, на първо място решаващият съд е дал тълкуване на относими правни понятия облагаема доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, облагаем оборот по смисъла на чл.96 ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС. Възпроизведени са и нормите на чл.102,ал.4 ЗДДС, която определя данъчните задължения на лицето в хипотезите, при които то е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ДДС, съответно нормата на чл.45,ал.3 ЗДДС уреждаща облагането при доставки с предмет недвижими имоти. След възпроизвеждане на правната рамка на спора, съдът е пристъпил към изграждане на правни изводи по прилагането на тази рамка към установените факти по делото. С оглед на предмета на доставката продажба на недвижим имот, е прието, че с оглед това, че недвижимият имот включва в себе си стара сграда и УПИ, то предвид нормата на чл.45,ал.3 ЗДДС освободена ще е доставката на сградата и прилежащата към нея част от парцела, а останалата част от парцела ще е приложима нормата на чл.45,ал.5,т.1 ЗДДС и същата ще е облагаема. Посочено е, че въпросът дали тази облагаема сделка ще попада в облагаемия оборот зависи от това дали същата не попада в изключението по чл.96,ал.3 ЗДДС. Решаващият съд е приел, че от задълженото лице не са оборени констатациите на органа по приходите, че въпросният недвижим имот не е ползван като дълготраен актив, т.е. не е използван в икономическата дейност на дружеството, поради което при продажбата на посочената част от парцела се формира облагаем оборот по смисъла на чл.96,ал.2 ЗДДС и за дружеството е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС в срок до 30.01.2020г., което законово изискване не е спазено , поради което правилно са начислени допълнителни задължения по ДДС. Изложени са и мотиви, че съдът кредитира принципно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, по което са направени възражения от ответната страна, доколкото то отговаря на поставените задачи, но не променя изводите на приходната администрация, тъй като е изготвено въз основа на частичен анализ на представените счетоводни документи и изводите са формирани въз основа на предположения, като самото вещо лице сочи, че разглежда принципни положения. Съдът е приел още, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта за определените допълнително задължения за ДДС в размер на 1 044,63лв. за продажба на движими вещи по фактура 20/17.12.2020г. с получател Велграф Асет Мениджмънт АД. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД, [ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посочената част от поземления имот следва да бъде включена в облагаемия оборот по чл.96,ал.1 ЗДДС и същата не попада в изключението на нормата на чл.96,ал.3 ЗДДС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, същите са правилно възпроизведени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът е изцяло правен и се свежда до това към кой момент ревизираното дружество е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл.96,ал.1 ЗДДС /в относимата редакция/ и в какъв срок е следвало да подаде заявление за регистрация. Отговорът на въпроса се изразява в това, дали извършената на 23.01.2020г. продажбата на недвижим имот / на съответната част от УПИ/ попада в изключението на чл.96,ал.3 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице изключението на чл.96,ал.3 ЗДДС /доставка на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето/, поради което е налице хипотеза по чл.96,ал.1,изр.2 ЗДДС /в съответната редакция/ , лицето е достигнало облагаем оборот в размер над 50 000лв. за период не по-дълъг от два последавателни месеца, и е следвало да подаде заявлението в седмодневен срок от датата на която е достигнат оборота в случай 23.01.2020г., а срокът за подаване на заявлението е 30.01.2020г. В продължението е прието, че е налице хипотеза по чл.102,ал.4 ЗДДС и на ревизираното лице правилно са били определени допълнителни задължения за ДДС и върху облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В допълнение и в отговор на направените оплаквания в жалбата следва да бъде посочено следното: Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с недопускането на гласни доказателства /разпит на двама свидетели/, не могат да бъдат споделени. По аргумент на чл.57 ДОПК следва да бъдат определени случаите, в които са допустими гласни доказателства от трети лица в съдебното производство. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че чрез гласни доказателства е недопустимо да се установява, че продаденият недвижим имот е бил закупен от дружеството с инвестиционни намерения /вж. протокола от 12.01.2022г. , л.1564 1565 от първоинстанционното дело/. Както бе посочено, спорът между страните се свързва с приложението на чл.96,ал.3 ЗДДС в тази й част, с която определя, че в облагаемия оборот по чл.96,ал.1 не се включват доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето. Легална дефиниция на дълготрайни активи се съдържа в §1 ДР ЗДДС, т.83, като според нея норма дълготрайни активи са и недвижимите имоти по т.82 от същия параграф 1. В случая няма спор, че въпросният недвижим имот попада в понятието дълготраен актив, както и че е осчетоводен като такъв от задълженото лице, който факт е потвърден и от заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза. Спорът е свързан с установяването на наличието на втория кумулативен елемент на чл.96,ал.3 дълготрайният актив да е използват в икономическата дейност на лицето. Нормата на чл.3,ал.2 на Закона за счетоводството определя, че предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. По аргумент от същата се следва извод, че ако с въпросния имот дружеството е извършвало определена дейност, то това е следвало да бъде отчетено счетоводно. На практика жалбоподателят не въвежда и доводи, че след закупуване на имота до продажбата му е използвал същия в икономическата си дейност. Обстоятелството, с какви намерения е закупен имота / в която насока са и поискани гласни доказателства/ е неотносимо към спора. В същото време фактът на начисляване на амортизации на имота за времето от придобиването до продажбата му, не може да се разглежда като ползване на имота. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за необоснованост на решението, свързани с невъзприемане на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При условията на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В самото заключение по някои от точките експертът е посочил изрично, че отговорът на поставения въпрос и правен и следва да се даде от съда, а не от него. При това положение административният съд правилно е посочил, че кредитира заключението доколкото то дава отговор на поставени от страната въпроси, но не и че го възприема дословно като дадени крайни констатации. Решението е правилно и в частта относно начисления допълнително ДДС за продажба на движими вещи, като по отношение на тази част в касационната жалба не са развити конкретни оплаквания. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касациоонната жалба на ПРО СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация ДОДОП Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на лв., определено при условията на чл.8,ал., във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение ,