Решение № 7784 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2011 г.

Решение № 7784 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2011 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция"-Димитровград против решение № 169/4.05.2011 г. по адм. д. № 590/2010 г. на Административен съд-Хасково като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Борислав Григоров Борисов не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Борислав Григоров Борисов от гр. Димитровград отменя заповед рег. № П5ЯД-236/4.10.2010 г. на началника на РУП-Димитровград, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед съдът приема, че същата е издадена при нарушение на материалния закон, а именно: 1. неправилна квалификация на приетото дисциплинарно нарушение с оглед фактическите констатации, изложени в мотивите на заповедта и 2. недоказаност на вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо квалификацията на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Решението е правилно като е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Настоящата инстанция споделя изцяло задълбочената правна аргументация, изложена в обжалваното съдебно решение, с която решаващият съд извежда извод за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт след упражняване на съдебния контрол според критериите, посочени в чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК. Законосъобразни са изводите на съда относно неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че служителят допуска нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, което обосновава приложението на нормата на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Дори да се приеме възприетата правна квалификация административният съд правилно и в съответствие с доказателствата по делото приема, че нарушението, изразяващо се в прослушване на записи от телефонни разговори, проведени на 16.04.2010 г. във връзка с възникнал инцидент с куче, при който е пострадало дете на служител на полицейското управление, без за това да има издадена нарочна заповед за служителя от директора на Областна дирекция на МВР-Хасково, не е доказано по безспорен начин от административния орган, като не е конкретизирано времето за извършването на нарушението и доказателствата, които го обосновават. Законосъобразни са и изводите за недоказаност на хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или заповеди. На първо място в материалите по административната преписка се съдържат категорични данни, че Борисов предприема действия за изясняване на случая от 16.04.2010 г. съгласно възлагане извършването на проверка от служебното ръководство на РУП, но впоследствие проверката е възложена на друг служител, като в крайна сметка всички материали са препратени в областната дирекция. Тези обстоятелства и времевото им извършване не са взети предвид от административния орган въпреки възраженията на полицай Борисов, не са обсъдени преди налагане на наказанието, поради което приетото в заповедта нарушение на служебната дисциплина не е доказано категорично от приобщените към преписката доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение