Решение № 12517 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2014 г.

Решение № 12517 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 156 от 8.01.2014 г. по адм. д. № 6126/2013 г. на Административен съд София град с доводи, че е недопустимо, алтернативно - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Разноски не се претендират. Ответникът Тодор Лалов Мурадов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено по жалба на Тодор Лалов Мурадов уведомително писмо изх. № 02 - 160 - 6500/1107 от 1.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от Изпълнителни директор на Държавен фонд " Земеделие" Разплащателна агенция в частта му, с която е отказано подпомагане за кампания 2012 г., отнасяща се до НДКМ1 в размер на 8800.32 лева и делото като преписка е върнато на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователен е доводът, че обжалваното решение е недопустимо. Условията за преграждане по - нататъшното развитие на производството по чл. 159, т. 5 от АПК не са налице, тъй като, видно от приложената на л. 12 обратна разписка и заявлението в жалбата, писмото е връчено на 23.04.2013 г., а видно от клеймото на приложения на л. 44 плик, жалбата е подадена по пощата на 7.05.2013 г., при което е спазен 14 - дневния преклузивен срок. Неоснователен е и доводът, че обжалваното решение е неправилно. По делото са събрани относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно е прието, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспореният акт следва да бъде отменен и делото върнато на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Ако беше действал съгласно правилата на АПК, издателят на акта би установил, че в случая всички заявени животни се отглеждат в регистриран от жалбоподателя животновъден обект, като, съгласно разпореждането на ветеринарните власти, за летния период част от тях са изведени на паша в друг район. От административната преписка не става ясно как, къде и от кого са извършени проверките, което засяга правото на защита на жалбоподателя и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са предвидени дял III от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. Единствено от съдебно техническата експертиза може да се направи извод по какъв начин е извършена проверката и как е установена разликата. По изложените съображения, решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,