Решение № 1806 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуалния си представител юриск. В. Стамова - Стойкова срещу решение 3757/08.06.2023 г., постановено по адм. дело 11309/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което по оспорване на Р. Паяков от гр. София, е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 21ВG001009007453R0/14.05.2021 г. с рег. 32-208382/23.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка - Nissan, модел Rogue и шаси JN1ВJ1СW6LW642111 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 985,23 лв. и ДДС в размер на 2 170,50 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013 г./ за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и в тази връзка счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент. В тази връзка се твърди, че предвид липсата на допълнително представени доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и с оглед осъществената от митническите органи проверка, при която е установено, че автомобил с идентичен номер на шаси, със същите данни за километраж, като процесния е продаден на аукцион с продажна цена, надвишаваща декларираната пред митническите органи такава, то обосновано с оспореното решение е определена новата митническа стойност. Според касатора изводът на съда, че представената към МД фактура съдържа всички необходими реквизити е неправилен като в тази връзка излага подробни съображения досежно доказателствената сила на така представения частен документ. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод за законосъобразното определяне на нова митническа стойност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, тъй като е неправилно. В представено по делото становище от ю.к. В. Стойкова се поддържа подадената касационна жалба, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Р. Паяков, гр. София чрез процесуалния си представител адв. Ю. Георгиева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. С молба от 29.01.2024 г. поддържа депозирания отговор на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма, с посочени правни и фактически основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а регламентираните в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторични методи за определяне на митническата стойност на стоките са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съдът е приел, че в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В тази връзка се е позовал на съдебна практика на Съда на ЕС, съгласно която процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на. декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани - аргумент от дело С 263/06, т. 52 на СЕС. Отнесено към процесния случай съдът е изложил мотиви, че за да отхвърли декларираната митническа стойност като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоката по процесната МД, административният орган посочил, че основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са възникнали с оглед това, че на електронната страница с адрес - www.en.bidfax.info била открита информация за проведен на 22.02.2021 г. аукцион с обявена продажна цена за автомобил Nissan със същия VIN номер на шаси в страната на износа (като този по МД), със същите характеристики и данни за изминати километри в размер на 8 000 USD /американски долари/, като публикуваната продажна цена превишавала декларираната пред митническите органи 2 600 USD. В тази връзка съдът е посочил, че информацията от цитирания уеб сайт не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Изложил е мотиви, че така установената информация не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламента и в същата не съдържа достатъчно данни, от които да се направи безспорен извод, че именно Р. Паяков е закупил превозното средство, като не са налице и достоверни доказателства, че обявената в сайта цена е равна на продажната. В контекста на изложеното е обосновал извод, че липсват установени по надлежен ред факти, които пряко да обосноват извода на административния орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, което от своя страна лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на достигнатите от митническия орган изводи. Друг извод според състава не следва и от приложения Certificate of title, Свидетелство за право на собственост, в който като собственик е вписан State Farm Indemnity Co, тъй като това обстоятелство не опровергава пряко представените от декларатора документи, съгласно които процесният автомобил е закупен от Global Auto Exchange и е доставен с помощта на посредник Фрийлайн ЕООД, дружеството, от което не са налице данни да са изисквани документи и доказателства във връзка с покупката. Освен това свидетелството за собственост е с дата предхождаща датата на аукциона, което според съда прави напълно възможно в този времеви период да е реализирана предходна продажба на автомобила. В тази връзка, първостепенният съд е изложил мотиви и относно представената фактура /Invoice/ 3394/15.02.2021 г., като е установил, че същата е издадена на дата, предхождаща проведения аукцион и в нея като продавач е посочено Global Auto Exchange, а като получател - Р. Паяков. За неоснователни са приети и изложените от административния орган мотиви, че процесната фактура не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да служи в подкрепа на декларираните данни в митническата декларация относно митническата стойност. Според съда фактурата съдържа всички релевантни елементи - страните, цената, датата и предмета на сделката и доколкото административният орган не е оспорил автентичността, като съдът е приел, че документът има характеристики на разписка за извършеното плащане и безспорно се установява извършването на сделка с предмет процесния автомобил и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач. С оглед характера на установената на www. en.bidfax.info информация, която според съда не представлява служебна и/или официална такава, за да се ползва евентуално с доказателствена сила, е прието, че не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката и в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, както и на процесуалните норми, административният орган не е спазил предвидения ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил. С оглед трайната съдебна практика на Върховния административен съд, съгласно която безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките и обстоятелството, че задълженото лице е представило своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, съдът е приел, че митническите органи не са се справили с тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, послужили като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава и на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от САЩ употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка - Nissan, модел Rogue и шаси JN1ВJ1СW6LW642111. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 22.02.2021 г. с продажна цена от 8 000 USD /при курс 1.62891 лв./USD - 13 031,28 лв./ и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и на основание чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент са включени транспортни разходи, изчислени средноаритметично като стандартна тарифа на навлото за превоз да мястото на въвеждане, в размер на 1 707,70 лв. Както се посочи по горе, в случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. От съдържанието на представените по делото доказателства, в това число фактура /invoice/ 3394/15.02.2021 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE, Certificate of title /л. 69 л. 71 от делото/, коносамент (bill of lading) IMPL/0545/03/21 L1, приложени към процесната МД, неоспорени досежно тяхната автентичност, обоснован и в съответствие със същите е достигнатият от първоинстанционния съд извод, че в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Обстоятелството, че в свидетелството за право на собственост е вписан собственик STATE FARM INDEMNITY CO и липсва последващо отбелязване на следващия купувач, не опровергава достигнатите по горе изводи и в този смисъл изложените от съда мотиви се споделят от настоящия касационен състав. Отделно от изложеното, свидетелството е издадено на 03.02.2021 г., дата, предхождаща осъществената между Р. Паяков и GLOBAL AUTO EXCHANGE покупко продажба на 15.02.2021 г. В допълнение следва да се посочи, че в хода на осъществения последващ контрол от страна на задълженото лице е посочено, че за автомобила купувачът е научил от интернет сайт - copart.com. и същият е закупен от посредник Фрийлайн ООД, като оригиналните документи във връзка с осъществената покупко - продажба са представени при регистрацията и се намират в КАТ София, като така заявените обстоятелства са останали необсъдени от страна на митническия орган. На следващо място следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.en.bidfax.info, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната митническа стойност на автомобила от 2 600 USD, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е в размер на 8 000 USD. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022 г. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед установения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение