Решение № 10275 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2009 г.

Решение № 10275 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба вх. № 2039/4.02.2009 г. по регистъра на Министерски съвет, подадена от Петко Драгов Петков от Харманли, срещу Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 5/20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ЖП линия Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) час, на територията на община Харманли, Хасковска област", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС, в частта, в която е определено дължимото на Петков парично обезщетение за отчуждена площ от недвижим имот -поземлен имот, с идентификатор 77181.13.77 по кадастралната карта на град Харманли, ведно с построената в имота сграда, със застроена площ от 202 кв. м., на един етаж и с предназначение- хангар, депо, гараж. По същество се твърди, че е определено в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение, респективно че е налице отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Моли съда да измени акта в обжалваната част, като увеличи размера на определеното обезщетение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи. Ответната страна - Министерски съвет моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители - също оспорват жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следното: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България е отчужден поземлен имот, с идентификатор 77181.13.77 по кадастралната карта на град Харманли, ведно с построената в имота сграда, със застроена площ от 202 кв. м., на един етаж и с предназначение- хангар, депо, гараж. За този имот на собственика е определено обезщетение в размер на 25 748 лева за терена и 151 520 лева за сградите, въз основа приложената по делото независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена на 21 юли 2008 година. Въз основа на договор за продажба на частна държавна собственост от 29 юни 1998 година- Петко Петков, придобил собствеността върху земя, парцел III, в кв. 20 по плана на Харманли, с площ от 1650 кв. м. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че с оспореното решение на МС на РБ е отчуждена част -700 кв. м., от поземлен имот, с идентификатор 77181.13.77 по кадастралната карта на град Харманли, ведно с построената в имота сграда, със застроена площ от 202 кв. м., на един етаж и с предназначение- хангар, депо, гараж, собственост на Петко Петков. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата съдебно - оценителска експертиза, площта на отчуждената част от имотът е 700 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана; начинът на трайно ползване - за друг вид производствен обект. Използвайки като пазарно свидетелство за имоти със съпоставими характеристики (досежно земята), с процесния, а именно нотар. акт № 111, том II, рег. № 3114, дело № 276 от 2007 г., сочи, че пазарната стойност за един кв. м., по този нотариален акт е 90 евро, или 176, 02 лева кв/м. Сочи също така експертът, че при договорна ипотека върху недвижим имот от 22.01.2008 година, цената на кв. метър земя е - 58 лева, при което изводът на вещото лице е, че претеглената стойност на земята е 117 лв. кв./м, при което за отчуждени 700 кв. м., обезщетението следва да възлиза на 81 900 лева, В тази част заключението е оспорено от ответника и заинтересованите страни, доколкото същото е базирано на нотариален акт (соченият по-горе № 111/2007 година), който е извън едногодишния срок визиран в § 1а, т. 2 ЗДС. При изключване на тази сделка - единственият пазарен аналог е договорната ипотека, по която кв. метър земя е с цена - 58 лева и 700 кв. м, възлизат на 40 600 лева. Тъй като законодателят в § 1а, т. 2 от ЗДС посочва изрично, че "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, настоящият състав приема, че сделката по соченият нотариален акт, не следва да бъде ползвана като пазарен аналог. При това положение- доколкото по делото остава единствено договорната ипотека, а стойността на земята по същата няма с коя да бъде съпоставяна и осреднена, за да се получи "пазарна цена" - по смисъла на § 1а от ДР на ЗДС - то не следва да се възприема оценката на експерта в тази му част, а жалбата, касаеща стойността на земята- отхвърлена. По отношение на сградите- вещото лице сочи, че правилно оспорената оценка е извършена на разходен метод, като същият определя пазарна стойност на сградата, при отчитане на функционалното й предназначение - на 980 лева кв. м, т. е. 197,60 лева за цялата сграда. Съдът приема заключението в тази му част за правилно и законосъобразно. Експертът е изходил не само от функционалната годност на имотът, но е имал в предвид и възстановяване на сграда в такъв обем. Затова доколкото заключението е съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената от Петков сграда възлиза на 197 960 лв. По изложените съображения решението на МС, следва да бъде частично изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждената сграда от недвижимия имот. Така наместо определения в оспорения акт размер на дължимото парично обезщетение от 151 520 лева, равностойното парично обезщетение следва да бъде определено в размер на 197 960 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,