Решение № 5189 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Д.Попов, срещу Решение 3014/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 575/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 6595/31.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за жалбоподателя Република Турция представлява трета сигурна държава, като не е съобразил обстоятелството, че същия е член на партия ПКК, която е забранена в Турция и членовете й са обект на преследване. Счита и че административният орган не е събрал цялата информация относно търсещия закрила, поради което решението на Председателя на ДАБ противоречи на правилата залегнали в чл.7 от АПК, което не е отчетено от решаващия съд. Иска да се отмени обжалваното решение на АС-Хасково и се постанови друго, с което се отмени Решение 6595/31.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, след събиране на относимата информация от търсещия закрила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител - юрк.Хичовски, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила, Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение 6595/31.05.2024 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на С. Х. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца - Сирия, както и в държавата Турция, от която същият е преминал на територията на Република България и където е живял от 03.09.2019 г. до 29.02.2024 г. Съдът е преценил като правилен извода на Председателя на ДАБ при МС, че изложената бежанска история от С. А. не обосновава предоставянето на бежански статут, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване, посочени в закона. Чуждият гражданин не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл.8, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване, по смисъла на чл.8, ал. 5 ЗУБ, от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ в държавата му по произход или в държавата където е пребивавал - Турция, поради политическата му ангажираност с ПКК. Същият не е заявил и да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност, както в страната си на произход Сирия, така и в страната, в която е пребивавал след това Турция. Съдът е обобщил, че напускането на Сирия /първоначално 2012 г., а после април 2019 г./ заради лошото икономическо положение, а впоследствие и Турция - доброволно, където е живял повече от четири години, работил е и за известен период от време /10 месеца/ дори е получил и временна закрила и където и понастоящем живее втората му съпруга, е напълно оправдана житейска ситуация, но тя е обусловена от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. На следващо място са обсъдени и доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. Съобразено е, че в случая не са изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал и възможността лицето да се ползва със закрила от друга държава. Отчел е обстоятелството, че чуждият гражданин в продължение на повече от четири години е живял на територията на Република Турция, където и понастоящем се намира семейството му втората му съпруга, без да се опасява за живота или свободата си и без да е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство. Съдът е приел, че в случая се явява обоснована преценката на административния орган относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на жалбоподателя. Този извод е допълнително мотивиран с информацията от представената по делото справка от 10.04.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението на сирийските бежанци в Турция. С оглед гореизложеното е изведено заключение, че процесното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е сметнал, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящият състав споделя и изводите на първоистанционния съд, че административният орган не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на лицето търсещо закрила, поради което несъстоятелни се явяват твърденията в касационната жалба, че административният орган не е събрал цялата информация относно чужденеца. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история на С. А. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Търсещият закрила, не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Анализът на данните в административната преписка сочи, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Ето защо и целта му нелегално да напусне Турция, е била влошената икономическа обстановка и желанието да търси по-добър живот в европейска страна и по-конкретно в Германия. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 5, т.5 от ЗУБ. Лицето е заявило, че причината да напусне Сирия първоначално през 2012 г., а в последствие и през 2019 г. е била общата обстановка на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия, като не заявява спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации, и недържавни субекти нито в страната му на произход Сирия, нито в Ирак, където е пребивавал от 2012 г. до 2019 г., нито пък в страната където последно е живял Турция. Същият, поради етническата си принадлежност [заличен текст] не е отбивал военна служба, но по делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи военната си служба. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По делото липсват доказателства в тази насока, като първоинстанционният съд обосновано е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл.15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Несъстоятелни са и възраженията на касатора, че в настоящия случай липсва задължителната предпоставка по § 1, т. 9, б. б ЗУБ, съгласно която Република Турция се преценява като трета сигурна държава , ако на нейната територия чужденецът е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му. Изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока напълно се споделят от настоящия състав. Неподкрепени с данни и неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че търсещият закрила, като член на партия ПКК, може да е обект на преследване в Турция. Видно от интервюто на последния, независимо от неподновяването на статута му за временна закрила в Турция, същият необезпокоявано и безпроблемно е останал да живее там до 29.02.2024 г., можел е да работи всичко, не е бил арестуван. Същият не посочва да е имал и проблеми в Турция заради членството си в ПКК. Проблемите които споменава че е имал във връзка с членството си в тази партия, макар да не дава по-конкретна информация, касаят периода преди 2012 г. и са относими за престоя му в държавата по произход. Следва да се посочи, че цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и на Република Турция, където лицето необезпокоявано е живяло през последните четири години, е извършен въз основа на обсъдените от административния орган и първостепенния съд справки за двете страни. Представената пред настоящата касационна инстанция нови справки - справка вх. МД-02-21/14.01.2025 г. относно Република Турция и справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. С оглед изложеното, като е приел Решение 6595/31.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо , предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,