Решение № 6228 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Община Димитровград, с БУЛСТАТ 000903533, със седалище в гр. Димитровград, п.к.: 6400, бул. "Г. С. Раковски" 15, представлявана от кмета И. Димов, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Иванов, срещу Решение 345/15.01.2025 г., постановено по адм. дело 682/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против Решение РД-02-14-1079/02.07.2024 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за отказ от верификация на разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП), предявени в искане за плащане 4 (окончателно) по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-1.032-0003-C02, в общ размер на 33 813,70 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АС Хасково индивидуален административен акт. Поддържа становище, че изложените в оспорения отказ за верификация факти и обстоятелства са били предмет на съдебен контрол на две инстанции, приключил с постановяването на окончателно решение от Върховния административен съд. Твърди, че действително съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявеното от Община Димитровград искане за плащане, но повторното разглеждане на претенцията е завършило с постановяването на акт с идентично съдържание, което освен че противоречи на съдебен акт, ползващ се с юридически стабилитет, не обосновава и различен от възприетия вече правен резултат. Позовавайки се на постановеното от Върховния административен съд решение, мотивира теза, че волеизявлението на ръководителя на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г. не съдържа конкретни предписания, указващи условията за отречената допустимост на заявените разходи. Намира, че цитираните разпоредби от Общите условия (ОУ) към АДПБФП и от самия договор регламентират единствено възможността на административния орган да извършва проверки с оглед верифицирането на средствата, предоставени на бенефициера, като препраща към Насоките за кандидатстване, които обаче касаят съвсем друг етап от процедурата. По същество обосновава допустимост на разходите с аргумент, че същите са свързани с възникнали в хода на строителството непредвидени строително-монтажни работи (СМР), т.к. между периода на изготвянето на инвестиционния проект и откриване на строителната площадка са изминали 6 години, а това е довело както до разрушаване на части от сградата, така и до необходими промени във връзка с изменената нормативна регламентация в сферата. Обратният извод на РУО според касационния жалбоподател не е подкрепен с доказателства, нито е обоснован от фактическа и правна страна така, както изисква нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Като допълнителен порок във волеизявлението сочи неяснотата на датата, както и издаването му след указания от съда 90-дневен срок за произнасяне.

В заключение, излага довод за допуснато при постановяването на обжалваното съдебно решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на собствени мотиви по съществото на спора, необсъждане на всички относими факти и обстоятелства, и едностранчиво и неаргументирано възприемане тезата на ответника в първоинстанционното производство.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Димитрова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. (Наредбата). Прави възражение за прекомерност на насрещната претенция за адвокатско възнаграждение, обосновано с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело С-438/22.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Община Димитровград против Решение РД-02-14-1079/02.07.2024 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за отказ от верификация на разходи, представляващи БФП, предявени в искане за плащане 4 (окончателно) по АДПБФП BG16RFOP001-1.032-0003-C02, в общ размер на 33 813,70 лева.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Димитровград е бенефициер по сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) АДПБФП BG16RFOP001-1.032-0003-C02/26.11.2019 г. по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.032 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020 - Димитровград", част от процедура BG16RFOP001-1.039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020, с от ИСУН BG16RFOP001-1.032-0003-С01, РД-02-37-134/26.11.2019 г.

По повод постъпило при РУО на 25.11.2021 г. искане за окончателно плащане 4, и изискани на 04.02.2022 г. от общината допълнителни документи и разяснения, при административния орган на 04.03.2022 г. е постъпил отговор, с приложено общо становище от ръководителя, счетоводителя и инвеститорския контрол по проекта, както и допълнителни документи.

В периода 07.04 - 08.04.2022 г. е извършена проверка на място, за която на 15.04.2022 г. е изготвен доклад, с описани пропуски и препоръки за отстраняването им.

На 15.04.2022 г. и във връзка с резултатите от проверката Община Димитровград е депозирала становище и допълнителни документи до РУО, съдържащи данни за извършените коригиращи действия.

Въз основа на установеното и с Решение РД-02-36-824/09.09.2022 г. административният орган е отказал верификация на разходи, в т.ч.: 1) по т. 1 в размер на 32 361,70 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия и на основание чл. 23, ал. 5, във връзка с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 АДБФП; и 2) по т. 2 - в размер на 1 955,64 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) предпоставки, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 10 и чл. 84 ОУ към АДБФП.

Отказът е бил предмет на двуинстанционен съдебен контрол, завършил с постановяването на Решение 9212/03.10.2023 г. по адм. дело 4509/2023 г. по описа на Върховния административен съд, VII о., с което е оставено в сила обжалваното решение на АС Хасково, в частта, отменяща акта в частта му по т. 1 и т. 2.1. Извода си по т. 1 касационната инстанция е обосновала със съображения, че за да постигне целения резултат по т. 1, РУО се е позовал на чл. 23, ал. 5 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 3 АДПБГП, но тези норми съдържат различни хипотези, към които не са съотнесени различните изложени от органа факти, което препятства проверката на акта по същество. В допълнение, органът е посочил, че дори ако бъде прието, че недопустимостта на разходите по т. 1.1. до 1.7. е поради това, че те не могат да се окачествят като непредвидени по смисъла на договора, решението в тази част отново е незаконосъобразно, доколкото липсват мотиви и доказателства за положителния факт, предмет на установяване от РУО, а именно - че те са могли действително да бъдат предвидени. По отношение на т. 1.8. до т. 1.10., решаващият състав на Върховния административен съд е посочил, че дори описаните там факти според РУО да касаят липса на представени документи, не е конкретизирано какви точно доказателства не са приложени и каква е връзката им с условията за допустимост, което е самостоятелно основание за отмяна на акта в тази му част. Незаконосъобразността на акта по т. 2.1. е мотивирана с аргумент за несъответствие между фактическите основания, свързани с изпълнени препоръки, и правните такива, предпоставени от твърдения за липса на реално извършени строителни дейности или услуги или реално доставени продукти.

Предвид постановения правен резултат, преписката е изпратена на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за ново произнасяне по полученото искане за окончателно плащане 4 в 90-дневен срок, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

След изпращането на преписката е издадено и атакуваното в настоящото производство пред АС Хасково Решение РД-02-14-1079/02.07.2024 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за отказ от верификация на разходи, представляващи БФП, предявени в искане за плащане 4 (окончателно) по АДПБФП BG16RFOP001-1.032-0003-C02, в общ размер на 33 813,70 лева.

То съдържа два пункта:

В т. 1 е посочено, че в протокол за приемане на извършени СМР от 08.07.2021 г. са актувани и заплатени непредвидени СМР, а с оглед постъпилото искане за окончателно плащане, в периода 07 - 08.04.2022 г. е извършена проверка на място, в хода на която е установено, че част от извършените СМР към момента на разработване и одобряване на проектите обективно са могли да бъдат предвидени. Изложено е, че след проверка на документацията екипът е установил, че към момента на разработване и одобряване на проектите обективно са могли да бъдат предвидени следните СМР:

• т. 1.1. направа на топлоизолация по отвори от XPS 2 см., вкл. лепило, мрежа, профил и шпакловка, на стойност 5 145. 34 лева, и направа на минерална мазилка по отвори, вкл. грунд за мазилка, на стойност 3 344, 62 лева общо неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 8 489. 96 лева без ДДС;

• т. 1.2. вътрешна варова мазилка по тухлени стени на стойност 681, 69 лева, гипсова шпакловка по стени и тавани на стойност 444, 58 лева, трикратно боядисване нови стени с цветен латекс върху варова и гипсова шпакловка, със стойност 367, 52 лева, външна минерална мазилка с топлоизолация на фасади със стиропор 8 см. на стойност 1526, 13 лева, и външна минерална мазилка с топлоизолация по фасади със стиропор 8 см. на стойност 3 456, 74 лева общо неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 6 476, 66 лева без ДДС;

• т. 1.3 външна циментова мазилка по цокъл фасада на стойност 86, 95 лева, настилка от камък цокъл на стойност 970, 15 лева, изпълнение на настилка от гранитогрес на лепило на стойност 1 555, 49 лева, изработване и монтаж на метален парапет без предпазна ламарина и монтаж лек тип, със стойност 4 678,83 лева общо неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 7 291,42 лева без ДДС;

• т. 1.4. кабел СТВ 5х2, 5мм2 на стойност 118,80 лева, монтаж на проводници и кабели в готови улеи, със стойност 819,45 лева, доставка и монтаж на ел. бойлер 5 литра на стойност 420,00 лева общо неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 1 358,25 лева без ДДС;

• т. 1.5. PVC тръби с фабр. фасонни части за канализация в сгради ф110/93 на стойност 29,40 лева, клозетна седалка полупорцелан с фаянс, ниско пром. казанче с метална пром. тръба на стойност 243,00 лева, направа и монтаж на вентилационна шапка за канализация до н125 мм, със стойност 48,00 лева общо неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 320,40 лева без ДДС;

• т. 1.6. водосточни тръби от поцинкована ламарина, на стойност 0,76 лева неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 0,76 лева без ДДС (за този разход в решението е посочено, че не се верифицира поради непредставено становище от Община Димитровград).

По отношение на т. 1.7. и т. 1. 8. е мотивирано, че посочените СМР не са могли да бъдат предвидени и представляват замяна на материал в конкретна позиция:

• т. 1.7. настилка от теракотни плочки, на стойност 1 083,02 лева неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 1 083,02 лева без ДДС, и

• т. 1.8. изпълнение на настилка от гранитогрес на лепило, на стойност 319,61 лева неверифицирана и неплатена сума за посочените дейности 319, 61 лева без ДДС.

За т. 1.9. и т. 1.10. е посочено, че във връзка с констатираните замени на материали в конкретни позиции на бенефициента е отправена Констатация 5: "При извършените извадкови замервания на обекта се установи наличие на извършени замени на материали в конкретни позиции, които са подробно описани в Приложение 10.5-5 Протокол за измерване. Гореописаните замени на материали не са отразени в протоколите за приемане на извършени СМР". Допълнено е, че в случай че е извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС, то такава промяна/замяна е допустима само в случай че качеството/техническите характеристики на новия вид материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя. Обосновано е още, че бенефициерът не е представил изискуемите му документи, поради което не се верифицират следните разходи:

• т. 1.9. монтаж на стенни табла с капак на стена в/у тухла с размери на таблото до 1.00 m2", на стойност 178,00 лева без ДДС, и

• т. 1.10. доставка на табло ГРТ, на стойност 1 450,00 лева без ДДС.

Във връзка с обективираната в т. 2. в Решението разпоредителна власт е изложено, че при извършената проверка на място на обекта на бенефициера са направени съответните констатации и препоръки относно физическото изпълнение на дейностите, чийто срок за изпълнение е до 15.04.2022 г. Установено е, че бенефициерът е представил доказателства за частично отстраняване на несъответствията, но са останали неизпълнени следните констатации, неотговарящи на условието по чл. 82, ал. 1, т. 10 ОУ към АДПБФП санитарният възел не покрива изискванията на Наредба 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания, т.к. коритото е монтирано в непосредствена близост до мивката и възпрепятства достъпа на инвалидна количка, не са монтирани всички предвидени ръкохватки, хоризонтална ръкохватка била под минималния размер от 1, 10 м. и монтирана под изискуемата височина от 90 см., горният ръб на тоалетната чиния не е на височина от 50 см. от нивото на пода, горният ръб на мивката не е на разстояние 80 см. от нивото на пода, а долният ръб на огледалото над мивката е на височина не повече от 100 см. от нивото на пода. В отговор е представено становище от фирмата, осъществяваща строителния надзор по проекта - "Мултиплекс инженеринг" ЕООД, която е изложила съображения, че обектът покрива нормативните изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания. С т. 4 от становището от строителния надзор обаче е наредено премахването на коритото с цел да не се възпрепятства достъпът на инвалидни колички в санитарният възел, което е сторено и отразено в Протокол от 15.04.2022 г., подписан от представители на строителният надзор и бенефициера. В тази връзка е прието, че не следва да се верифицират разходи в размер на 1 210,00 лева без ДДС (1452,00 лева с ДДС), отчетени с Фактура 0000003710 от 08.07.2021 г. към Протокол за приемане на извършени СМР 2 от 08.07.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на приложимата процедура и в законоустановената писмена форма. Съобразявайки относимата нормативна уредба, съдът е приел, че актът е и в съответствие с приложимия материален закон, доколкото извършените дейности по т. 1.1. до т. 1.8 са били предвидими, след като изпълнителят е бил запознат с инвестиционния проект и КСС, където почти всички нови СМР са били включени, но в намален обем, а тези по т. 1.9 и т. 1.10 не са обосновани със съответните документи, доколкото в представеното становище те не са засегнати изобщо. По т. 2 също е застъпена теза за материална законосъобразност, мотивирана по съображения, че разходът касае корито, което е било премахнато, и поради това не следва да се възприема като част от СМР по проекта.

По изложените съображения АС - Хасково е отхвърлил жалбата против атакуваното от Община Димитровград волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, а с оглед изложените от касатора доводи, като дискусионен въпрос се очертава и спазването на законоустановената форма, по-специално посочването на съответните фактически и правни основания съгласно предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Действително, изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Ролята на въведеното като задължителен реквизит на писмения административен акт в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК описание на фактическите и правните основания за издаването му е да разкрие действителната воля на административния орган да упражни съответната разпоредителна власт. Липсата на посочения елемент, вкл. само на фактическите или само на правните основания, винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК.

В случая, видно от съдържанието на атакувания индивидуален административен акт, в частите му по пункт 1 (в т.ч.: т. 1.1 т. 1.10), и в съответствие с възприетата от първостепенния съд теза, формално присъстват фактически основания за постановяването му. Същите обаче не са достатъчни, за да мотивират тезата за недопустимост на заявените за верификация разходи по сключения от Община Димитровград АДПБФП, а това прави волеизявлението, както правилно сочи касационният жалбоподател, необосновано на собствено основание.

По отношение на описаните в т. 1.1 до т. 1.8 (без т. 1.6) разходи от правна страна административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 82, ал. 1, т. 10 ОУ и чл. 23, ал. 2 АДПБФП, регламентиращи подробно условията за извършване на непредвидени разходи с оглед категоризирането им като допустими за верификация по проекта, а от фактическа на твърденията, че при проверка на място е установено, че част от извършените СМР са могли да бъдат предвидени още към момента на разработване и одобряване на проектите. В акта в цитираните точки от 1.1. до 1.8. (без т. 1.6) изрично са посочени причините, които според бенефициера обосновават извършването на съответните разходи за непредвидени СМР по т. 1.1. е изложено, че тези СМР са необходими за осигуряване на завършеност при отворите и достигане на по-добра енергоефективност, по т. 1.2. че в следствие на дългия период между изготвянето на инвестиционния проект и започването на строителството част от съществуващите стени към момента на проектирането са разрушени, което налага тяхното възстановяване ведно със съпътстващите ги дейности; по т. 1.3. че след започване на строителството е установено, че околното пространство и предвидената рампа за инвалиди са с по-голям наклон от допустимия; по т. 1.4. че не са били предвидени бойлери за две от стаите; по т. 1.5. че не е била предвидена промяна на клозетна седалка с ниско казанче; по т. 1.7. че след започване на строителството е установено, че в инвестиционния проект в преддверията е предвидена настилка от злинолит и линолеум, и по т. 1.8 че след започване на строителството е установено, че в инвестиционния проект в коридорите към стълбищната клетка е предвидена настилка от злинолит или линолеум. Единственият мотив на административния орган по всички тези точки е сведен до бланкетно и неподкрепено с доказателства или каквито и да е фактически установявания отричане непредвидимостта на съответните СМР. Подобно становище обаче предполага по-нататъшна конкретизация, т.к. административният орган е този, който не само има задължението да издаде акта едва след като е изяснил всички факти и обстоятелства по случая (Вж.: чл. 35 АПК), но и следва да установи положителния юридически факт, който твърди, а именно че визираните дейности са могли да бъдат предвидени. След като не го е сторил, е издал незаконосъобразен индивидуален административен акт в разглежданата част, който подлежи на отмяна, т.к. не отговаря на изискването, закрепено в чл. 146, т. 3 АПК, за съответствие с материалния закон. В горния смисъл е и постановеното по повод спор за законосъобразността на предходно решение, издадено при почти идентични факти, Решение 9212/03.10.2023 г. по адм. дело 4509/2023 г. по описа на Върховния административен съд, VII о.

Горното се отнася и за волеизявлението в частта му по т. 1.6., т.к. единственото твърдение на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е за липса на представено становище, а такъв юридически факт нито присъства в дадените от РУО правни квалификации, нито може да послужи за обосновка на тезата за недопустимост, т.к. неправилно прехвърля доказателствената тежест в производството към бенефициера.

В контекста на застъпената от касатора теза във връзка с произнасянето по адм. дело 4509/2023 г. по описа на Върховния административен съд и за прецизност на изложението, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че актът не е издаден в нарушение на нормативната забрана по чл. 177, ал. 2 АПК. Цитираното предписание указва съобразяване на влязлото в сила съдебно решение и в случая това условие не е нарушено, т.к. волеизявлението съдържа и други фактически констатации, освен възпроизведените от предходния акт, които не са били предмет на съдебен контрол в проведеното съдебно производство и които правят решението на РУО формално различно от предишното.

Неправилен е изводът на АС Хасково за материална законосъобразност на акта и в частта му по т. 1.9 и т. 1.10. Преди да пристъпи към анализ на двете позиции, чиято допустимост е отречена с посочените точки, РУО е изложил в кои случаи промяната/замяната на определен вид материал в КСС е допустима, а именно когато качеството/характеристиките на новия вид материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска от съответната цена по договора с изпълнителя. Същевременно, и в двете точки органът твърди от фактическа страна, че причината, поради която намира разходите за недопустими, е липсата на представени от бенефициера документи. Очевидно е налице неяснота във волята на административния орган, която от една страна, поставя под съмнение какви документи евентуално са изискани и не са представени, и от друга дали условието, което намира за неспазено, касае характеристиките на новите материали, с които е извършена замяна/промяна, или се отнася до неприложени доказателства за съответните разходи. Подобен порок при формулирането на разпоредителната власт не само пряко засяга възможността на адресата да осигури в пълна степен защитата си, но и препятства съда да осъществи дължимия съдебен контрол, затова и съставлява достатъчно основание за отмяна на административния акт.

Както правилно сочи касаторът, решението на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е незаконосъобразно и в частта му по пункт 2. За да обоснове тезата си за недопустимост на разходите в тази част, административният орган се е позовал на предписанието на чл. 82, ал. 1, т. 10 ОУ към АДПБФП, според което РУО може да извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искане за междинно и окончателно плащане, която включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се преценява едновременно и дали в резултат на констатирани пропуски и отправени препоръки са представени доказателства за тяхното изпълнение. От фактическа страна е посочено, че са отправени констатации за несъответствие на санитарния възел с нормативните изисквания, вследствие на което коритото е премахнато след нареждане от фирмата, осъществяваща строителния надзор. При така изложените фактически и правни основания не става ясно какви са съображенията на органа да откаже верификация на средствата в размер на 1452,00 лева с ДДС дали, предвид нормата на чл. 82, ал. 1, т. 10 ОУ към АДПБФП, са свързани с неизпълнени препоръки, което би било аболютно нелогично с оглед изречението в обратния смисъл, или с разходването на средства за обект, който е бил премахнат. И в двата случая обаче следва да се посочи, че липсва привръзка с основанията за недопустимост, посочени по изчерпатепен начин в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а това внася допълнителна несигурност досежно волята на административния орган, която по никакъв начин не може да се допълва или доизяснява от съда.

По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на Община Димитровград против оспореното решение на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което касационната инстанция да отмени атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, МРРБ административната структура, където понастоящем се намира органът издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на Община Димитровград разноски в общ размер на: 791,01 лева (седемстотин деветдесет и един лева и 0,01 ст.), от които: 420,51 лева (четиристотин и двадесет лева и 0,51 ст.) за касационната инстанция - 270,51 лева (двеста и седемдесет лева и 0,51 ст.) държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, и 370,50 лева (триста и седемдесет лева и 0,50 ст.) за първоинстанционното производство - 270,50 лева (двеста и седемдесет лева и 0,50 ст.) държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, т.к. така определените размери отговарят на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение