Решение № 305 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2013 г.

Решение № 305 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3 от 16.07.2013 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 269 от 16.07.2012 г. по в. гр. дело № 278/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 14.05.2012 г. на Девинския районен съд по гр. дело № 351/2011 г. за

• отхвърляне предявеният от Р. Ю. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С., [улица] против Н. К. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С., [улица] Г. Ю. А., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че той е собственик на три стаи от западната страна /две стаи и кухня/ и на баня от северната страна на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв. м. и гараж, със застроена площ от 20 кв. м., построени в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв. 6 по ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984 г., идентичен с ПИ с идентификатор 05462.501.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010 г.;

• отхвърляне предявеният от А. Ю. К., с ЕГН [ЕГН], живущ в Р., [населено място], общ. О., кв. К., представляван от Р. Ю. К. против Н. К. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С., [улица] иск по чл. 108 от ЗС за установяване, че той е собственик на две стаи от източната страна на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв. м., построена в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв. 6 по ЗРП на [населено място], одобрен със заповед № РД-467/28.04.1984 г., идентичен с ПИ с идентификатор 05462.501.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010 г., както и Н. К. К. да бъде осъдена да му предаде собствеността и владението на двете стаи от източната страна на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв. м. и

• прекратяване производството по делото в частта относно иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна частично на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 013, том III, рег. № 3751, дело № 0348/23.06.2005 г. на Нотариус № 455, с район на действие РС-Д., относно описаните в т. 1, б. "а" от Нотариалния акт втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв. м. и гараж, със застроена площ от 20 кв. м., намиращи се в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв. 6 по ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984 г., като недопустимо.

Молителите Р. Ю. К. и А. Ю. К., представлявани от адвокат Н. М. П. поддържат, че "влязлото в сила въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК) и е необосновано, следва да бъде отменено изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от същия съд, друг състав" по съображения, касаещи съществото на спора, при което пространно се възпроизвеждат мотивите на същото както и тези по решение № 501 от 5.01.2004 г. по друго дело № 606/2003 г. на Смолянския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1028/15.07.2005 г. по гр. дело № 533/2004 г. на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, при което се прави извод, че влезлите в сила две решения на Смолянския окръжен съд и решението на Върховния касационен съд оборват изводите на Девинския районен съд за недоказано 10-годишно владение от страна на Р. К. върху имота. Представят писмени доказателства, за които твърдят, че са в тримесечния срок от датата на издаването им и са нови.

Процесуалният представител адвокат Л. М. поддържа молбата за отмяна и по съображения, изложени в писмена защита.

От ответниците по молбата за отмяна Н. К. К. и Г. Ю. А., представлявани от адвокат Н. М. е постъпил писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Претендират за направените по делото разноски за настоящото производство.

Процесуалният представител адвокат Н. М. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Отмяната по реда на чл. 303- чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото.

Именно такава хипотеза е налице в случая.

Представените скици № 6763 и 6764, двете от 4.07.2013 г. за ПИ с идентификатор 05462.501.132 и 05462.501.132.1.2 са издадени по молби с вх. № 94-5888 едва от 3.07.2013 г., удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № [ЕГН] от 8.07.2013 г. и приходна квитанция от 8.07.2013 г. за платен данък от Р. Ю. К., удостоверения за наследници: изх. № 2046 от 17.06.2013 г. на Ю. А. К. и изх. № 2076 от 17.06.2013 г. на Н. Ю. К., дубликат на удостоверение за сключен граждански брак между А. Ю. К. и Г. М. У., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0015 от 10.02.1979 г. на Община [населено място], С. област, превод-извлечения на националния паспорт: на К. Г. изх. № 13/278772/92 и на К. Р. изх. № 13/278773/92 от Република Турция не са новооткрити, които въпреки полагане на необходимата грижа за добро водене на делото-страната не е могла да представи пред инстанцията по същество.

Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване, което не е налице.

По изложените съображения молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по молбата за отмяна се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 100 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение