Решение № 3757 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез служител с юридическа правоспособност Пиперкова като процесуален представител, против решение 916 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 1293/2022 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена негова заповед 8121К-13192 от 11.11.2022 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът Е. Атанасов, чрез адв. Вълканов като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед 8121К-13192 от 11.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на Е. Атанасов, полицейски инспектор III степен в група Охрана на вододайни зони и съоръжения" на Охрана на обекти на Софийска вода" АД (по чл. 92, ал. 1 ЗМВР) към отдел Охранителна полиция" по допълнителния щат към щата на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че за жалбоподателя Е. Атанасов не са възникнали обстоятелствата по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР, които да обусловят задължението му по чл. 153, ал. 6 ЗМВР да декларира несъвместимост поради непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с брат си Е. Атанасов, неспазването на което е посочено от органа като основание по чл. 203, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Излага съображения, че с петте заповеди, с които началникът на отдел Охранителна полиция при СДВР възлага на оспорващия и настоящ ответник функции по заместване на началника на група Охрана на вододайни зони и съоръжения" на Охрана на обекти на Софийска вода" АД, поставящи го в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с неговия брат, е упражнено правомощие по закон на директорите на ОДМВР, което поражда съмнения в тяхната законосъобразност, както и на разпоредените с тези заповеди правни последици. Посочва, че Е. Атанасов не е бил наясно в какво точно се изразяват възложените му по заместване на началника на група функции и правомощия, поради това, че от една страна е ограничен обемът на тези, принадлежащи на заместваната длъжност, а от друга - заповедите не са му връчени надлежно и той не е запознат с конкретното им съдържание. По тези съображения приема, че служителят не е бил запознат и с факта, че извършваната от него дейност в изпълнение на тези заповеди, го поставя в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с неговия брат и съответно поражда задължение за декларирането й съгласно чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР. Приема, че възникването на несъвместимост в случая не е последица от поведението на дисциплинарно наказания служител, а е в резултат на упражнената воля на горестоящ ръководен орган. Достига до извод, че неподаването на декларация не може да му се вмени във вина при положение, че същият не е запознат с основанието за възникване на несъвместимостта. Съдът излага съображения за неспазване на правилата по чл. 206, ал. 2 ЗМВР за индивидуализация на наказанието, което предвид императивния им характер прави наложеното наказание необосновано. Обосновава извод за несъответствие с целта на закона, тъй като с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗМВР законодателят визира хипотезите, в които неподаването на декларацията цели да укрие от ръководителите или от органа по назначаването обстоятелство, което поставя служителя в несъвместимост на службата и което не е известно на последните, а случаят не е такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед Е. Атанасов заема изпълнителска длъжност с полицейски правомощия по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 ЗМВР, а именно полицейски инспектор, III степен в група Охрана на вододайни зони и съоръжения" на Охрана на обекти на Софийска вода" АД (по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР) към отдел Охранителна полиция" (ООП) по допълнителния щат към щата на СДВР. Не се спори, че неговият брат младши инспектор Е. Атанасов и следователно роднина по съребрена линия от втора степен (грешно посочен в заповедта като роднина по права линия), заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 7 ЗМВР в първи взвод в същата група към ООП при СДВР през периода, описан в административния акт. Установено е, че за времето от 21.12.2020 г. до 02.09.2021 г. на инспектор Е. Атанасов е възлагано да замества неговия пряк ръководител старши инспектор Ц. Цветков началник на група Охрана на вододайни зони и съоръжения" със заповеди с peг. 513з-16442/21.12.2020 г. за срок от 12 дни, 513з-1702/24.02.2021 г. за срок от 8 дни, 513з-1809/01.03.2021 г. за срок от 10 дни, 513з-3370/22.04.2021 г. за срок от 12 дни и 513з-7171/17.08.2021 г. за срок от 8 дни, издадени от началника на ООП при СДВР и заместващи го длъжностни лица. Не е спорно по делото, че посочените заповеди не са му връчвани срещу подпис за запознаване в качеството на заместващ служител, както и не е запознат с утвърдената за длъжността на началник отдел длъжностна характеристика. Липсва спор и по отношение на това, че Е. Атанасов не е подавал декларация за несъвместимост по реда на чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР. Неподаването на такава декларация за всеки от периодите на заместване по отделните заповеди е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган в рамките на проведеното срещу служителя дисциплинарно производство като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 153, ал. 6 и ал. 3, т. 1 ЗМВР с оспорената заповед му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на административния акт. Възникването на несъвместимост със службата, което поражда задължение за лицето, заемащо длъжност по служебно правоотношение, за декларирането на това фактическо положение, е предпоставено от наличието на конкретно посочени в чл. 153, ал. 3 ЗМВР условия, едно от които по т. 3 е служителите да биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително, или роднина по сватовство до втора степен включително. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР законодателят определя като водеща до несъвместимост със службата в МВР не всяка йерархическа връзка между близки лица, а само тази, при която има упражняване на ръководство и контрол. От издадените заповеди за заместване, които са еднотипни по съдържание, на инспектор Атанасов е възлагано да замества прекия си ръководител, като осъществява за периода на неговото отсъствие служебните му правомощия по общо и непосредствено ръководство на групата, както и тези по организация, ръководство и контрол на дейността й, с изключение на правомощието да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания и за награждаване. Правилно съдът приема, че кръгът на предоставените на жалбоподателя правомощия по заместване не е в пълния обем за тази длъжност. Ако твърдяната от органа по назначаването несъвместимост е в резултат на служебно възложени му правомощия по заместване, то елемент от фактическия състав за възникването на задължението да я декларира е узнаването на конкретно възложените на служителя функции. В случая заповедите за заместване не са съобщени на инспектор Атанасов, въз основа на което съдът обосновано приема, че той не е уведомен за съдържанието им, следователно не е запознат с обема и вида на възложените му правомощия. Подписването на документация в качеството на заместващ началника на групата не обосновава извод в обратна посока. Същото сочи само на осведоменост по отношение на възложеното заместване за съответния период, но не и на знание за конкретните функции в кръга на длъжността, която упражнява. В този смисъл законосъобразно и обосновано съдът приема, че единствено наличието на заповеди за заместване не е достатъчно основание за възникване на задължение по осъществяване на ръководство и контрол на групата. След като в резултат на неспазване на правилата за връчване на тези актове липсва надлежно узнаване за конкретно възложените на служителя правомощия, то за наличието или липсата на изискуемата непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР следва да се съди по фактически упражнените функции в това качество. По делото се установява, че като заместващ началника на група Охрана на вододайни зони и съоръжения" инспектор Е. Атанасов само е подписвал изготвени от други служители докладни записки за промяна на месечни графици, както и планове за провеждане на периодичен инструктаж. От това следва, че изпълняваните от него правомощия по заместване не са с характер на такива, оказващи влияние върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения на неговия брат, което от своя страна би поставило последния в по-благоприятно положение поради роднинската му връзка с изпълняващия функциите на началник. Следователно, липсва тази непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол, която е необходим елемент от възникването на несъвместимост със службата в МВР, а оттам и правопораждащият факт на задължението за декларирането й в срока по чл. 153, ал. 6 ЗМВР. Поради това липсата на такава декларация в случая не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, както правилно приема съдът. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че възприетите от касатора фактически обстоятелства за наличие на упражнени функции по ръководство и контрол спрямо лице от кръга по ал. 3, т. 1 на чл. 153 ЗМВР, се основават на актове, издадени от орган, който не притежава правомощие за това. Настоящият състав споделя извода на съда, че правните основания по чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 2 и ал. 4 ЗМВР, въз основа на които са издадени петте заповеди за заместване, обуславят компетентност на директора на ОДМВР, а не на началника на отдел Охранителна полиция при СДВР, от когото са постановени. Въпреки че косвен съдебен контрол спрямо други административни актове е недопустим в настоящото производство, то липсата на материална компетентност на органа, издател на заповедите за заместване следва да бъде отчетена предвид невъзможността те да породят целените правни последици, в т.ч. и претендираната от органа по назначаването несъвместимост със службата в МВР, за което законът предвижда задължение да бъде декларирана. Настоящият състав споделя изводите на административния съд и по отношение на противоречието на оспорената заповед с целта на закона. Уволненият служител и брат му са дългогодишни колеги и служат в една и съща група към ООП при СДВР обстоятелство, което е добре известно както на прекия им ръководител, така и на издалия заповедите за заместване началник на отдела. По силата на тези заповеди и не по своя воля инспектор Атанасов е поставен в положение, което впоследствие се възприема от дисциплинарно-наказващия орган в негова вреда и при ангажиране на дисциплинарната му отговорност води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Същото е несъвместимо с поставената от законодателя цел в чл. 153, ал. 6 ЗМВР за санкциониране на служители, които биха се възползвали от йерархическата връзка на ръководство и контрол със свой близък от посочения кръг от лица в ал. 3, т. 1 вследствие на неупражнен или занижен контрол върху изпълнението на техните служебни задължения. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Е. Атанасов такива в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение