Решение № 14304 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 645/2017 г.

Решение № 14304 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 645/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба, и двете подадени от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], всички представлявани от адв. А. Т. Касационната жалба е срещу решение № 6335 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2016 г. от Административен съд София - град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружествата срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7. 14 лв. /МВтч, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че при издаване на процесното решение на КЕВР не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не били обсъдени доводите на жалбоподателите за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, изразяващо се в липса на публично уведомяване. Не било изпълнено и императивното изискване на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ. Това от своя страна представлявало съществено нарушение, водещо до опорочаване на административния акт и съответно до неговата отмяна. Неправилно първоинстанционният съд приел и, че решението на КЕВР е обосновано и мотивирано. В административния акт не се съдържали обосновани изводи защо и как само производството на ел. енергия от слънце и вятър е довело до необходимостта от допълнителни резервни мощности, като КЕВР не била извършила самостоятелен анализ на данните, предоставени от [фирма]. В решението на КЕВР не съществувала и обосновка относно начина на формиране на цените и същественото повишаване на признатите на [фирма] разходи. Не била посочена причината за съществената разлика с цената за достъп, определена с доклада на работната група и защо тази цена не била възприета от Комисията. Не се установил и начинът, по който е определена стойността на възвращаемостта на капитала като ценообразуващ елемент, с което бил нарушен чл. 14 от НРЦЕЕ. Необоснован и в противоречие с материалния закон бил изводът на съда, че процесната цена била определена по прозрачен начин и при съобразяване с изискванията на чл. 31 от ЗЕ. Не било обсъдено и възражението, че цените са дискриминационни не само по отношение на друг тип производители, но и по отношение на останалите производители на енергия от възобновяеми източници. С определената цена за достъп до електропреносната мрежа, дължима от производители на ел. енергия от вятър и слънце на практика се намалявала фиксираната преференциална цена на тази категория производители. Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. нарушавало и принципа за недопускане на кръстосано субсидиране. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата на дружествата-жалбоподатели срещу решението на КЕВР в обжалваната му част да бъде уважена. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Частната жалба е срещу определение № 6706/28.11.2016 г., постановено по същото адм. дело № 483/2016 г. на Административен съд София - град. С това определение жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] разноски по делото в размер на 350 лв. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Б., в открито съдебно заседание, както и с представено в същото писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва касационната жалба. Прави искане за нейното отхвърляне. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на частната жалба не ангажира становище, доколкото същата касае присъдените с обжалваното определение разноски на [фирма]. Заинтересованата страна - [фирма] чрез процесуалния си представител юрк. Д. М., в открито съдебно заседание, както и в представени по делото писмени бележки, изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание оспорва и частната жалба. Отделно претендира от съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания. По касационната жалба: Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 6335 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2016 г. от Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел IV, т. 5, с което е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7. 14 лв. /МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на КЕВР разноски в размер на 600 лв. С молба от 1.11.2016 г. заинтересованата страна по делото [фирма] е поискала допълване на решението в частта му за разноските. Съдът се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство пред Върховния административен съд определение № 6707 от 28.11.2016 г., по което съдът ще се произнесе с настоящото решение. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предписаната писмена форма и съдържало реквизитите съгласно общата норма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В решението били изложени подробно съображенията на КЕВР, поради които цената за достъп е определена на 7. 14 лв., за разлика от предложената с приетия доклад цена от 5. 41 лв. В решението се съдържали, както изходните данни, така и съображенията и методиката на определяне на обжалваната цена. Съдът е взел предвид, че обжалваната цена е приета от КЕВР, след като административното производство е започнало по заявление на [фирма], а не служебно и именно заявителят бил предоставил изходните данни и обосновката си, а КЕВР била коригирала на собствено основание и мотивирано част от предоставените данни, което било в кръга на оперативната самостоятелност на Комисията. При произнасянето си органът не бил допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установени били фактите от значение за случая в изпълнение на чл. 35 от АПК, обсъдени били становищата на дружествата, проведено било и обществено обсъждане. Докладът и проектът за решение били публикувани на страницата на органа, насрочено и проведено било открито заседание и обществено обсъждане на същите, като поканата за общественото обсъждане също била публикувана своевременно на интернет страницата на КЕВР и изпратена на заявителите персонално. Дружествата разполагали с процесуална възможност да вземат участие в административното производство, да изразят становище, да направят възражения и да представят доказателства, което обаче не били сторили по своя преценка. Нямало разписано законово задължение на КЕВР да уведомява персонално всеки един производител на енергия за начало на административното производство, поради което не било налице нарушение и по чл. 26 от АПК. Спазена била и процедурата по вземане на решение, като била назначена работна група, която изготвила доклад, същият бил разгледан от КЕВР на закрити и открито заседание, проведено било обществено обсъждане, поканени били всички заинтересовани, обсъдени били подробно депозираните от тях становища. Съдът е приел, че по никакъв начин не било нарушено правото на участие на жалбоподателите в протеклото административно производство. Дори и да били налице нарушения на административнопроизводствените правила, те не били съществени. Първоинстанционният съд е приел, че органът се е произнесъл и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Съдът подробно е изследвал приложимите разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на решение № Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, както и това, че дружествата - жалбоподатели имат качеството на производители на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, поради което били длъжни да сключат договори за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-ЗЗ от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи, което е отменено от ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което също не е влязло в сила, поради това, че е обжалвано. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 от ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия член е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп била определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 09.2012 г. -м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи, отразяващи 100 МВтч допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 МВтч. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение № Ц-27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и нормата на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието "системни услуги", определено в чл. 53а от ДР на ЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 от ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти е преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. По отношение на периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. По отношение приложимостта на чл. 34 и 35 от ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 от ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответна на принципите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилен е изводът му, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, на когото със закон са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението. Същата е започнала по подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. Със заповед от 20.04.2015 г. на председателя на КЕВР е назначена работна група, която на 27.05.2015 г. е изготвила доклад. Докладът е приет на 28.05.2015 г. на закрито заседание на КЕВР, а на 4.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което докладът е разгледан и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика". На закрито заседание на 8.06.2015 г. КЕВР е приела проект на решение и е насрочила обществено обсъждане на 10.06.2015 г. Във връзка с изготвения доклад на 8.06.2015 г. е постъпило становище от [фирма]. В изпълнение на решението от 8.06.2015 г. КЕВР е изпратила на заинтересованите лица информация относно проекта на процесното решение, поканила ги е да дадат становище и да участват в общественото обсъждане на проекта. По делото е представен протокол от обществено обсъждане, проведено на 10.06.2015 г. От заинтересованите лица са постъпили писмени становища. На 31.07.2015 г. е прието и процесното решение. При тези данни следва да се приеме, че оспореният административен акт е приет в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 от ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1. Затова административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, каквото възражение се съдържа в жалбата. От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил качен на страницата на интернет на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. Обстоятелството, че оспорващите дружества не са сторили това, не може да доведе до порок на процедурата по приемане на решението. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане. Неоснователно е и възражението за неизпълнение на задължението по чл. 36а от ЗЕ от страна на [фирма], от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според ал. 1 на този текст, енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Във връзка с това следва да се отбележи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо жалбоподателите, доколкото те са обжалвали решение № Ц-27/2015 г. пред съда и съответно са упражнили правото си на защита. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително), дадени от [фирма]. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са упражнили правото си на защита, поради което то не е било ограничено. От това следва извод, че решението е прието в съответствие на чл. 26 във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 5, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. Цената за достъп е въведена с изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 47/2011 г., поради което жалбоподателите са били наясно, че такава цена ще бъде определена в съответствие с правомощията на КЕВР. Цената за достъп само за производителите на ел. енергия от вятър и слънце е определена с оглед на обективните обстоятелства, които са наложили [фирма] да направи допълнителни разходи за разполагаемост, предизвикани тъкмо от тази категория производители на ел. енергия от вятър и слънце, а разходите на системния оператор не са били възмездени. За покриването им е определена цената за достъп за тази категория производители на ел. енергия, която ги е предизвикала. В тази връзка е неоснователно и оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа, заложен в чл. 31, ал. 1 ЗЕ - цените да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Производството на електрическа енергия от вятър и слънце се влияе в най-голяма степен от метеорологичните условия. Поради което и създава най-голяма опасност за енергийната система - заради внезапни пикове и спадове в производството на електрическа енергия именно на тези производители. Ето защо, за да бъде балансирана системата, е необходимо закупуването на допълнителни услуги, както и признаването на по-големи разходи за диспечиране на посочените централи. Именно това обстоятелство налага на тези централи да бъде определена цена на достъп до мрежата на [фирма], тъй като именно те създават допълнителните разходи като цяло за балансиране на енергийната система. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. За разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър. Но това, както правилно е отчел и първоинстанционният съд, не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед изложеното следва изводът, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии - силното влияние на метеорологичните условия и на икономическата обстановка (произвежда се електрическа енергия само при благоприятни метеорологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопанските нужди). Неоснователно се явява и възражението относно правомощието на Комисията да приеме цена, различна от тази, дадена с доклада на работната група. КЕВР няма задължение да възприеме предложените от заявителите цени на електрическата енергия. По същия начин Комисията няма задължение и да възприеме и цените, определени от работната група. Докладът представлява само предложение, проект, на който регулаторният орган може да се позове и възприеме, но при упражняване на правомощията си КЕВР действа в условията на оперативна самостоятелност, което означава, че утвърждава размера на ценообразуващите елементи в зависимост от неговата икономическа обоснованост. Във връзка с изложеното неоснователни се явяват и доводите на обжалващите за необоснованост и липса на мотиви при постановяване на процесното решение на КЕВР. С т. 5 от решение № Ц-27 КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР е признала за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от [фирма]. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15-минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от [фирма]. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 МВт вместо заявеният от 170 МВт, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МВт средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МВт за целия период на решение № Ц-27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 ПЗР на ЗЕ и чл. 12 ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в § 1, т. 53а ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп [фирма] е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Тези допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1, представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът. Тези допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от [фирма] и извършени за периода м. септември 2012 г. – м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. – м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. За тези допълнителни разходи, необходими на [фирма] за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. [фирма] е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786. 21 хил. лв., които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254. 54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786. 21 хил. лв. и посочените приходи е в размер на 34 531. 66 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп. Тези разходи са направени в изпълнение на произтичащото задължение на [фирма] от ЗЕ да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, доставено в мрежата за продажба и пренос, през съответния период. Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. Нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3, ЗЗ % като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп, дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Поради това твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена, което е нарушение на материалния закон, е неоснователно. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По частната жалба: Същата е подадена от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 6706/28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2016 г. на Административен съд София - град. С това определение съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на [фирма] разноски по делото в размер на 350 лв. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С него е уважено искането на [фирма] за допълване на решение № 6335 от 18.10.2016 г. по адм. дело № 483/2016 г. на Административен съд София – град в частта за разноските и жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] разноски в размер на 350 лв. Определението е правилно. Административният съд правилно е приел, че е пропуснал да се произнесе по своевременно направено пред него искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на [фирма]. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноските са и дължими и съдът правилно е присъдил такива по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима към момента на постановяване на решението на Административен съд София – град. По тези съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното в настоящото производство пред Върховния административен съд искане от касаторите за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна [фирма] следва да се уважат, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК. [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], следва да заплатят на КЕВР и на [фирма] разноски в размер на по 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,