Решение № 14761 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2019 г.

Решение № 14761 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Вълчев от [населено място], [община], [област], против решение № 231 от 3.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7 по описа за 2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-26-284-1 от 17.12.2018 г. на Директор на ТП на НОИ Хасково. Изложените съображения за необоснованост и неправилност са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е решение № 1012-26-284-1 от 17.12.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/2140-26-803 от 09.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Н. Вълчев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, поради неизпълнение на условието за навършена възраст 64 години 1 месец, както и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. С постановеното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че продължителността на придобития осигурителен стаж от първа категория през периода от 20.08.1985 г. до 20.03.1990 г. в СП Благоустройствени строежи – Хасково и в ТКЗС - с. Крепост следва да бъде определена съгласно данните от изплащателните ведомости, отразени в издадените удостоверения обр. УП-3. Изводът на съда произтича от подробния анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което при отразени отработени дни повече от съответните работни дни за месеца по двете правоотношения, приоритетно е взет стажът, положен при условията на І категория труд. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 38, ал. 11 и чл. 40, ал. 1 – 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В представената в оригинал трудова книжка е отразен трудов стаж в СП "Благоустройствено и комунално стопанство" – Хасково от 05.08.1985 г. до 14.12.1989 г. и от 14.12.1989 г. до 20.03.1990 г. Стажът е на длъжност от първа категория "машинист на багер" и "фадромист". При проверката на запазените изплащателни ведомости, в които са отразени цех, име, длъжност, отработени дни, начислено възнаграждение, 63 ПМС и удръжки, е констатирано, че за определени месеци за лицето са отразени "0" отработени дни без получено възнаграждение, а през някои месеци са отразени неотработени дни. Периодите, през които лицето не е полагало труд по трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов/осигурителен стаж при пенсиониране. В издадените удостоверения обр. УП-3 данните от изплащателните ведомости са отразени коректно. Вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза, е посочило, че за периодите от м. 07.1988 г. до м. 11.1989 г., за които няма положен труд в СП "БКС", е зачетен трудов стаж от втора категория като механик в ТКЗС, с. Крепост. Дублираните периоди, през които общият брой на отработените дни е повече от работните дни за месеца, са зачетени за трудов стаж от първа категория. Спазено е правилото на чл. 38, ал. 11 от НПОС в случаите, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж да се зачита не повече от един месец. Поддържаното в касационната жалба твърдение, че през целия период от 20.08.1985 г. до 20.03.1990 г. лицето е полагало труд въз основа на сключения трудов договор със СП "БКС", се опровергава от анализа на изплащателните ведомости, които се съхраняват и са били прегледани от вещото лице. На основание чл. 76, б. "а" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето, прекарано на работа по трудов договор. Дните, които са отразени като неотработени и незаплатени, не са прекарани на работа и не се зачитат за трудов стаж. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,