Решение № 4198 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2012 г.

Решение № 4198 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Овергаз - БКС", гр. Горна Оряховица, против решение № 262/16.05.2012 постановено по адм. дело № 1257/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 051101891 от 2.09.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 614 от 5.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново. Касаторът чрез процесуалния си представител адв. Даскалова поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на административния съд досежно характера на извършеното от съдружниците в Сдружение "Овергаз - БКС" противоречи на разпоредбите на сключения договор за гражданско дружество. Счита, че тези СМР следва да се квалифицират като доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, за които в издадените от съдружниците фактури правомерно е начислен ДДС, а за Сдружението, в качеството му на получател, е възниквало право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него, да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник - Даскалова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Велико Търново е РА № 051101891/2.09.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 614/5.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново за данъчен период по ЗДДС, като за месец 03.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 96 739,80 лв. по 2 фактури, издадени от "Овергаз Инженеринг" АД /ДДС в размер на 33 427,13 лв./ и от "БКС - Горна Оряховица" /начислен ДДС в размер на 63 312,67 лв./, които две дружества са съдружници в Сдружение "Овергаз - БКС". Предмет на стопанската операция по фактурите е доставка на услуги - различни видове СМР. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит по издадените от посочените дружества фактури, органите по приходите са приели, че фактурите се отнасят за дейности, свързани с договора за гражданско дружество, като изпълнението на поетите от съдружниците задължения по този договор не представляват доставка на услуги по смисъла на чл. 6, вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Поради това са приели, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и на това основание са отказали правото на данъчен кредит. Така направените констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения, че фактурите са издадени за реално извършени доставки на услуги, същите са издадени от доставчиците в изпълнение на договор като подизпълнители, сключен между "Овергаз - БКС" и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, поради което не могат да се третират като част от договора за гражданско дружество и оттам извън предмета на независимата икономическа дейност на дружеството и съдружниците в него. Административният съд правилно е приел, че спорът между страните е концентриран върху въпроса - следва ли осъществените строително-монтажни работи да се квалифицират като облагаеми възмездни доставки по смисъла на ЗДДС и по тях да бъде начисляван данък, респективно - възникнало ли е право на данъчен кредит за сдружението - получател. Съдът обстойно е анализирал клаузите на сключеното между страните споразумение и общите специфики на договора за гражданско дружество, въз основа на което е достигнал до извода, че осъществените от съдружниците СМР по процесните фактури представляват вноски за постигането на тяхната обща цел, тъй като са извършени в изпълнение на споразумението за дружество, сключено с цел изпълнение на договора за обществена поръчка между сдружението и МРРБ. Прието е, че тези вноски не са доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което неправомерно за тях е начислен данък и сдружението няма право на приспадане на данъчен кредит. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 357 и чл. 358 от ЗЗД, с договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, за което могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците, а всяка друга вещ се счита внесена за общо ползване, ако не е уговорено друго. При този вид договор интересите на съдружниците не са противоположни, правата и задълженията им не са насрещни, не са обусловени взаимно и няма еквивалентно разместване на имущество между тях. Тези специфики на договора сочат, че той е многостранен, а волеизявленията, правата и задълженията на страните по него са еднакви по своето съдържание и са насочени в една посока - постигане на съвместната цел. Тя е общото основание, взаимният интерес на страните от сключване на тази сделка, по която съдружниците поемат права и задължения, но не един спрямо друг, а спрямо учредената общност. В обобщение се налага извод, че извършването на вноска по чл. 258, ал. 1 от ЗЗД от съдружника на първо място не представлява прехвърляне на собственост на стока или извършване на услуга към дружеството, а на второ място за извършването й поначало не се дължи насрещна престация. Тоест липсват двата основни елемента на фактическите състави по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, за да бъде определено извършването на такава вноска като "доставка" по смисъла на специалния закон, която да подлежи на облагане на основание чл. 2, т. 1 от ЗДДС. По аргумент от чл. 2, т. 1 вр. с § 1, т. 8 от ЗДДС, само възмездната доставка на стока или услуга е облагаема доставка, като изключенията от това правило са изчерпателно изброени в специалния закон. Коментираните СМР не попадат сред тях, поради което в издадените фактури неправомерно е начислен ДДС, за който съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Независимо от изхода от спора, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова вече е присъдено с първоинстанционното решение, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е еднократно приложима в образуваното съдебно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,