Решение № 14358 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2013 г.

Решение № 14358 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по преда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката/ЗЕ/.

Образувано е по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ БУЛСТАТ 130098909, със седалище гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, против решение № 3954 от 21.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12422/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. С оспореното решение, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор " ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат изплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА на раздел VII, т. 1 и 2 и раздел VIII, т. 1 и 2, относно вятърни електроцентрали, чийто преференциални цени са определени с решения № Ц. 010 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. диференцирани съобразно вида им, начина на работа и тяхната мощност, по жалба на "Ветроком" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. " Г. С. Раковски" № 130, ет. 1, ап. 4, представлявано от Ренато Алесандро Стурани и Рикардо Хавиер Авенандо. Осъдил е ДКЕВР да заплати на дружеството направените разноски по делото. С касационната жалба са изложени подробни съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде оставен в сила административния акт. В съдебно заседание процесуалният представител на ДКЕВР подържа жалбата по изложение в нея съображения.

Ответната страна "Ветроком" ЕООД гр. София в отговор на касационната жалба от 14.05.2013 г., в съдебно заседание и писмени бележки от 23.09.2013 г. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Сочат се съдебни решения на петчленен състав на Върховния административен съд с които въпросът относно раздел VII, т. 1 и 2 от административния акт вече е решен. Претендират се съдебни разноски.

Заинтересованата страна-"Електроенергиен системен оператор " ЕАД не изразява становище и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд-Първа колегия, като съобрази доказателствата по делото намери:

1. Касационната жалба в частта и досежно отмяната на раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР с оспореното съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е допустима и разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Оспореното съдебно решение в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а съдебното производство по делото-прекратено по следните съображения:

След извършена служебна проверка се установи, че действително по оспорването на раздел VII, т. 1 и 2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения и това са: Решение № 9484 от 25.06.2013 г. постановено по адм. д. № 6473/2013 г. от петчленен състав на Върховния административен съд и Решение № 10535 от 11.07.2013 г. постановено по адм. дело № 6074/2013 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с които са оставени в сила Решение № 4025/2013 г. постановено по адм. д. № 12423/2012 г. и Решение № 4621/2013 г. постановено по адм. д. № 13121/2012 г. на тричленни състави на Върховния административен съд.

При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на раздел VII, т. 1 и 2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели ("Кей Енд Ес Енерджи 1" ЕООД и "КАЛИАКРА УИНД ПАУЪР" АД) и в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а по отношение и на всички негови адресати.

Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 вр. чл. 228 от АПК, при което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - да се прекрати.

2. Касационната жалба в частта и относно отмяната на раздел VIII, т. 1 и 2 от решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР с оспореното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Дружеството жалбоподател в първоинстанционното производство е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част, с обстоятелството, че е собственик на три ветроенергийни централи с местонахождение с. Енина, община Казанлък, обл. Стара Загора, като е представило договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Електроенергиен системен регулатор" ЕАД и договори за изкупуване на електрическа енергия. Като е съобразил това и взел предвид изискванията на чл. 37, ал. 16 и 17 от приложимата Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, по силата на която, решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, като държавите-членки, следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, с които всяка страна, засегната от решение на регулаторен орган, има право да обжалва пред орган който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство, съдът правилно е приел, че опрделените с административния акт временни цени за достъп до съответната мрежа пряко и непосредствено засягат неговите права и законни интереси.

Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление вх. № Е-13-41-52/13.09.2012 г., с което "Електроенергиен системен регулатор " ЕАД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц- 33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в това число разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа.

При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от петчленния състав.

В съответствие с доказателствата по делото е направения извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 от ЗЕ.

Тричленният състав Върховния административен съд в пълен обем е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че постановяването на оспореното решение е в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на Закона за енергетиката.

Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия тричленен състав, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. В обжалваното решение са обсъдени доводите на оспорващите страни за нищожност на решението, с което са определени временни цени за достъп. Правилно е посочено в оспореното решение, в случая приложимия закон не само допуска, но и разпорежда на регулаторния орган издаване на акт, с който да бъдат определени временни цени за достъп. В случая е налице изрично законово разпореждане за издаване на акт с подобно съдържание, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Констатираните нарушения не могат да обосноват извод за наличие на основание за установяване на нищожност на административния акт. .

По изложените съображение първоинстанционното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по делото "Ветроком " ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Атанас Михайлов от САК, на основание чл. 80 от ГПК е представил списък на разноските по делото пред настоящата инстанция, фактура за адвокатско възнаграждение № 0000002224 от 16.09.2013 г. и вносна бележка от 18.09.2013 г., удостоверяваща заплащането на адвокатски хонорар в размер на 10254,49 лв. В съдебно заседание процесуалния представител на ДКЕВР-юристконсулт Методиева, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на делото и неговата правна и фактическа сложност, настощия съдебен състав като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, намери, че следва да осъди касатора да заплати на ответника 2000 лв. -разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2, вр. чл. 159, т. 6 и чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният админстративен съд, петчленен състав на Първа колегия,