Решение № 9126 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2009 г.

Решение № 9126 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Витопал-Васил Топалов", с управител и представляващ Васил Иванов Топалов и чрез процесуалния представител адв. Емилия Александрова и е против Решение от 08.08.2008 г., постановено по адм. д. № 2851/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III"з" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата във връзка с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-09-50-81/10.02.1999 г. на Главния архитект на София в частта, с която е отменен ЧЗРКП за парцели II, III, IV от кв. 279, м. "Студентски град" като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че част от имота на жалбоподателите попада в кв. 279, предмет на частичното изменение на плана с процесната заповед и че имотът не е съобразен при извършване на промяната в кадастъра, регулацията и застрояването. Приел е също че за същия може да се обособи самостоятелен парцел, тъй като е налице останала незастроена свободна площ от съществуващия преди възстановяването на собствеността трафопост или че същият би могъл да образува съсобствен парцел със съседен такъв. Указал е, предвид наличието на подземни комуникации, същите да бъдат съобразени при определяне отреждането му и неговото ползване. Съдът е обосновал решението си и с нарушение в предвижданията на плана относно застрояването като сградата, предвиждана в парцел III не е на необходимото отстояние от трафопоста. Относно касационните оплаквания за недопустимостта на първоначалната жалба. Настоящият съд намира, че жалбоподателите не са активно легитимирани по следните съображения. Производството е образувано по реда на чл. 138 ЗТСУ (отм.) и заинтересуваните лица са определени от нормата на чл. 295 ППЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 295 ал. 2 т. 1 ППЗТСУ(отм.), действала към момента на издаването на заповедта, предмет на административното производство, право да обжалват по чл. 138 ЗТСУ (отм.) имат лицата, собственици на парцели (имоти), за които се отнася административният акт, касаещ процесния план. Активната легитимация - лицата имащи право да обжалват тези заповеди са лицата имащи това право към момента на издаването на заповедта, към който момент ще се проверява и нейната законосъобразност. В процесния случай жалбоподателите се позовават на реституиран имот по ЗСПЗЗ, като не са представили заверени доказателства в тази връзка. От приложеното, незаверено, решение на Поземлената комисия Драгалевци № 42а (24.01.1995 г. не може да се установи, че е било влязло в законна сила към датата на издаването на заповедта. Въпреки това - видно от това решение и от скицата на ОП "Софгео" от 1993 г. е, че реституираните части от имота попадат в обхвата на кв. 24а, който не е предмет на обжалвания план. Частта "В", която попада в кв. 279 не е реституирана, за нея има отказ. Тази част не е и предмет на воденото гражданско дело № 2901/99 г. на СГС, II-В състав по чл. 108 ЗС с трето лице "Наркооп"- София, както и първоинстанционното - водено пред СРС, 42 състав. Решаващият съд не е стигнал до този извод, тъй като не е обсъждал и изложил мотиви досежно активната легитимация, приемайки, че в тази насока се е произнесъл ВАС с отменителното решение. Видно от решението на върховния съд такива правни изводи и указания до съда липсват. Логично се налага изводът, че постановеното решение, с което е "отменена Заповед № РД-09-50-81/10.02.1999 г. на Главния архитект на София в частта, с която е одобрен ЧЗРКП за парцели II, III, IV от кв. 279, м. Студентски град, като незаконосъобразна" е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по една недопустима жалба. Жалбоподателите не са били активно легитимирани по смисъла на чл. 295 ал. 2 т. 1 и 2 вр. ал. 3 ППЗТСУ (отм.)да обжалват заповедта, тъй като имота, тяхна собственост е извън обхвата на одобрената със заповедта разработка. Жалбата им е следвало да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Предвид изложеното, обжалваното решение като недопустимо - постановено по недопустима жалба, на осн. чл. 221 ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено като жалбата се остави без разглеждане и производството - прекратено. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав