Решение № 6306 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Пловдив против решение 11386 от 30.12.2024 г., постановено по адм. д. 2513/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществини нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Е. В. З. и К. З. З., в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решение 225, взето по протокол 13 от 26.07.2023г.,с което се изменя и допълва с решение 176, прието с протокол 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-ПЛОВДИВ, с което се одобрява ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронно снабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Комуникационно транспортна, по отношение на ПИ с идентификатор 56784.521.800 по КК и КР на гр.Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, кв.156Д по плана на Централна градска част- Пловдив, проектен УПИ XIХ-521.800 жил. стр., кв.90. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорените решения са издадени от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изискването за съответствие между различните части на постановения краен административен акт, както и с изискванията за съдържание на неговата графична част. Констатира, че графичната част на плана за регулация на ЦГЧ Пловдив, в обхвата на процесния имот, не съдържа извлечение от действащия преди процедираното изменение план, както и не е изобразен УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, в който попада имотът, собственост на жалбоподателите. По тези съображения съдът прави извод за противоречие между текстова и графична част, което е основание за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Съдът се позовава на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че в оспорения ПУП-ПР е налице несъответствие с действащия към момента на постановяване на решението ОУП. Констатира и че одобреният ПР не е съобразен със съществуващото застрояване в имота и остава действащ предходния ПЗ, като за жалбоподателите с одобрения проект за изменение на ПУП-ПР, се отрежда УПИ XIХ-521.800 жил. стр., който УПИ е с площ от 131,23 кв.м., която е по-малка от минимално допустимата по чл.19, ал.3 от ЗУТ, а поради отпадането на изменението на устройствения план в частта застрояване, новообразувания имот няма как да попада в приложното поле на чл.19, ал. 5 от ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Неправилно съдът приема, че при постановяване на административните актове са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието от съда противоречие между текстовата и графичната част на акта, представлява нарушение на материалния закон, а не допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Производството започва с приемането на решение 347 по протокол 15 от 13.09.2012г. на ОбС Пловдив, с което на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 125 ал. 1 ЗУТ е взето решение за одобряване на планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи централна градска част гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая е налице задание за изработване на нов цялостен план на територията, като е спазена процедурата по чл. 125 ал. 1. Спазени са и чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ, в приложимата им редакция - ДВ бр. 61/2007г., към момента на започване на административното производство, като в нормите е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ в относимата му редакция това е кмета на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. Правилен е изводът на съда за съда за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът на жалбоподателите в първоинстанционното производство ПИ с идентификатор 56784.521.800 по КККР на гр. Пловдив, за който с оспорения ПУП е отреден УПИ IX 521.800, жилищно застрояване с площ от 131.23 кв.м., по предходният действащ план е включен в УПИ VII озеленяване и обществени дейности. С оспореният план за регулация имотът на Е. В. З. и К. З. З. се регулира в самостоятелно УПИ жилищно застрояване по имотни граници на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като видно от тектовата част на решението е, че с него е одобрено изменение на действащия ПУП ПР. С приложената по делото графична част към решението, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че в графичната част на проекта на ПР, одобрен с оспорените административни актове липсва чертеж изменение на регулацията, а е налице само графична част на стария действащ план и новият ПУП-ПР, т.е. графичната част съответства на първоначален план за регулация. Следователно налице и противоречие между текстовата и графичната част на оспорените решения на Общински съвет Пловдив, което обосновава тяхната материална незаконосъобразност. Графичната част на ПУП е неразделна част от текстовата част на решението, респективно заповедта за приемането му, като прилагането им е съобразно отразеното в графичната част, като в случая противоречието на двете части води до неяснота на волята на административния орган относно вида на приетия ПУП първоначален или изменение на действащ ПР. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правил, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл.228 АПК следва да се осъди Общински съвет Пловдив да заплати на Е. В. З. и К. З. З. сумата 1200 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,