Решение № 6840 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2012 г.

Решение № 6840 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 16830/21.10.2011 г. по описа на ВАС (неправилно именувана "касационна жалба"), подадена от Васил Йосифов Бекяров, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила решения № 2502 от 21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1145/2010 г. по описа на Административен съд София-град и Решение № 4913/7.04.2011 г. по адм. дело № 12894/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав. В молбата се твърди, че е налице ново писмено доказателство - писмо изх. № КИ-Ч-12-6115/27.03.2012 г. на Комисията за РДОПБГДСРСБНА, което да служи като основание по чл. 239, т. 1 АПК, което е от съществено значение за делото, като при решаването му не е било известно на страните. Иска се отмяна на посочените решения. Ответникът - Областен управител на област София чрез процесуален представител - юриск. Ангелов, оспорва молбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна - участник в производството по цитираните дела, решенията по които се иска да бъдат отменени, като същите са влезли в сила и са неблагоприятни за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че с Решение № 4913/7.04.2011 г. по адм. дело № 12894/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, образувано по касационна жалба на Васил Йосифов Бекяров е оставено в сила Решение № 2502/21.07.2010 г. постановено по адм. дело № 1145/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ-014/21.01.2010 г. на областен управител на област София. Със заповедта е определен допълнителен размер на обезщетение при условията на новата редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ /по ДВ, бр. 26/2008 г./, според която занапред правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна от тях репресия, за целия срок на репресията, като получените по досегашния ред обезщетения се приспадат. Съобразен е периода на изселване по административен ред на на Васил Йосифов Бекяров изселен заедно с баща си- Йосиф Василев Бекяров/, от 5.07.1948 г. до 1.08.1953 г. - или общо 60 месеца, както и че следва да се приспадне вече изплатеното на Бекяров, обезщетение от 25 000 лв. /определено като съответстващо на обезщетение за 36 месеца/. В резултат на това, за оставащия период от 24 месеца, е определен размер на обезщетението, съобразен с приложимата редакция на чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ - по 64 лв. за пълен календарен месец, или общо 1 536 лв. Първото правно основание в молбата е по чл. 239, т. 1 от АПК. Тази норма предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново доказателство писмо изх. № КИ-Ч-12-6115/27.03.2012 г. на Комисията за РДОПБГДСРСБНА изцяло кореспондира като съдържание на писмо с изх. № КИ-4-10-2113 от 29.01.2010 г. на Комисията за РДОПБГДСРСБНА не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Същото, въпреки че е новоиздаден документ, преповтаря обстоятелствата посочени в предходното писмо КИ-4-10-2113 от 29.01.2010 г. и поради това не съдържа нови обстоятелства, които да са от съществено значение за самото спорно право, т. е. не е от съществено значение за делото. Още повече, че предходното писмо е било представено като писмено доказателство и било съобразено при първоинстанционното разглеждане на делото и впоследствие при извършената касационна проверка на първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска. Останалите посочени и приложени писмени доказателства също не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а и при липсата на твърдения за това, не следва да се съобразяват в настоящето производство. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила решения № 2502 от 21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1145/2010 г. по описа на Административен съд София-град и Решение № 4913/7.04.2011 г. по адм. дело № 12894/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,