Решение № 517 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 557/2008 г.

Решение № 517 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 557/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения С. М. Г. за възобновяване на решение № 274 от 8.07.2008 г. по в.н.о.х.д. № 916/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 55 от 16.04.2008 г., на Карловски районен съд, постановена по н.о.х.д. № 27/2008 г., като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, делото се върне за ново разглеждане или се наложи наказание "пробация". Според искането за възобновяване, решението и осъдителната присъда са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Доводите за това са, че през инкриминираният период за осъденият Г. задължението за издръжка е било спорно и висящо. Не е възникнало на 13.11.2003 г., а от 21.02.2008 г. с решение № 268 по в.г.д. № 2548/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. Преди тази дата размера на издръжката е бил неясен. Неправилно е отказано от съда приложението на чл. 183, ал. 3 НК, след като впоследствие е изплатил дължимата издръжка. Не са изложени мотиви от въззивния съд, защо не могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК с наказанието "пробация". Искането е да бъде оправдан, делото се възобнови и върне за ново разглеждане или се наложи наказание "пробация". Това се поддържа и от договорния защитник. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. На всички доводи с които се оспорва съставомерността на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни. Наложеното наказание не е явно несправедливо. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 55 от 16.04.2008 г. по н.о.х.д. № 27/2008 г., Карловски районен съд, е признал подсъдимия С. М. Г. за виновен в извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено, с изпитателен срок от три години. С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 2 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Постановената осъдителна присъда спрямо С. Г. е потвърдена правило от въззивната инстанция след като решаващият съд е направил всестранен, пълен и логически издържан анализ на доказателствената съвкупност и въз основа на нея, без да е опорочена от нарушение на процесуалните норми при събирането и проверката са възприети фактическите констатации. Същите оплаквания изложени в искането са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, която има правомощия да провери фактическата правилност на присъдата и са отхвърлени като несъстоятелни с подробни съображения, при съблюдаване изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Основанията за отхвърлянето им се споделят изцяло от ВКС и не следва да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза. При конкретните доказателствени източници безспорно е установено, че с влезли в сила на 3.11.2003 г. решения по гр.дело № 885/2002 г. на КРС и гр.д. № 1* на ПОС, С. Г. е бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 120.00 лв. Не е изпълнил това свое задължение за периода от 3.12.2003 г. до 3.01.2005 г. в размер на тринадесет месечни вноски на обща стойност 1 560.00 лв. Заплатил е дължимата издръжка на 26.02.2008 г. Последващите граждански дела по негов иск посочени в искането са извън периода за който е осъден и не изключват това задължение. То е станало изискуемо от влизане в сила на решението на ПОС с дата 03.11.2003 г., като съдът е допуснал и предварително изпълнение. В него е посочен размера на дължимата месечна сума и за нейното събиране е било образувано изпълнително дело № 648/2003 г. по описа на ДСИ при КРС. Затова са голословни твърденията за незнание от с. на Г. за размера на дължимата сума по издръжката на сина си, и за какъв период. Осъществени са субективните и обективни признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 НК, като в мотивите на постановените съдебни актове за изложени достатъчно фактически и правни съображения за това. Съобразено е със съдебната практика и отказа на съда да приложи чл. 183, ал. 3 НК, защото е неприложима при повторно извършване на същото престъпление. При правилно установените факти материалният закон е приложен законосъобразно. Поради това няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото в предишен процесуален стадий. В решението на л.5, абз.2 и 3 са изложени съображения защо се приема, че наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца и обществено порицание е справедливо и целите на личната и генерална превенция не биха се постигнали с наказанието "пробация". С оглед обстоятелствата при които е извършено деянието, обществената опасност на деянието и дееца, касационният състав също не намира да са нарушени критериите в чл. 348, ал. 5 НПК за справедливо ангажиране отговорността на подсъдимия Г. Не са налице основанията за по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,