Решение № 12841 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив против решение 1214 от 07.02.2024 г., постановено по административно дело 1623/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отменено решение 2153-15-157/06.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01357615/26.05.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО; 2) осъден Националния осигурителен институт (НОИ) София да заплати на Р. С. И. сумата от 10 лв. за деловодни разноски; 3) осъден НОИ София да заплати в полза на адв. К. Гьошев сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Касаторът навежда доводи, че съдебният акт е неправилен, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението на съда да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Р. С. И. до първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса в касационното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба процесуалният му представител ст. юрк. Панов поддържа заявените от доверителя му искания, като прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответницата по касация Р. С. И., действаща чрез пълномощника адв. Гьошев, оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) претендира НОИ София да заплати в полза на адв. Гьошев сума в размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С потвърдените от директора на ТП на НОИ Пловдив задължителни предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е наредено на Р. С. И. в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларации образец 1 с вид осигурен 13 за периода от 13.10.2022 г. до 31.03.2023 г. По делото е установено, че Р. И. е регистрирана за стопанската 2022/2023 г. като земеделски стопанин на 10.10.2022 г. и е декларирала дата на започване на дейността 13.10.2022 г., и обхват на осигуряване - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителното събитие е настъпило на 28.10.2022 г. и продължава и до момента (оттогава И. получава парични обезщетения от средствата на ДОО първо за временна неработоспособност поради общо заболяване, после за бременност и раждане). Като актив в дейността си като земеделски производител И. е ползвала 0.0250 ха (0.250 дка или 250 кв.м.) земеделска земя под наем, на която са отглеждани зеленчукови култури картофи, домати, спанак и чушки, от които според годишната й данъчна декларация за 2022 г. е реализирала доход в размер на 90 лв. И. не е представила документи за произхода на декларирания доход, няма издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните, няма вписване в националния електронен регистър за бизнес оператори по Закона за храните, не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. В резултат на правната интерпретация на тази установени при проверка факти административният орган е приел, че се касае за лице, което не е извършвало трудова дейност, съответно няма качеството на осигурено лице, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски (68.06 лв. за месец октомври 2022 г.). Преценено е, че произвежданата растителна продукция е обичайна за задоволяването на нуждите на домакинството, като посочената площ и култура е характерна за всяка градина на средностатистическо семейство. Представените два протокола от 26.10.2022 г. и 27.10.2022 г. за продажба на спанак (2х15 кг. по 3 лв. на кило) не са кредитирани, защото не са подписани от купувач. Изведен е извод, че И. не е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, което я изключва от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което липсва основание за осигуряване по КСО в това й качество. Предвид изложеното директорът на ТП на НОИ Пловдив не е уважил сезиралата го жалба от И. срещу процесните задължителни предписания. В хода на съдебноадминистративното производство пред Административен съд Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Съдът е възприел фактическата обстановка по спора, по начина, по който тя е изложена в оспорения пред него административен акт, и е извел изводи в насока, че последният е издаден от компетентен орган в изискуемата форма и при спазване на административно-процесуалните правила. По основният спорен между страните въпрос е приел, че за периода след регистрацията й като земеделски стопанин, за И. не може да се установи с категоричност, че е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, а оттам, и че е налице основание за възникнало осигуряване по реда на чл. 10 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО. Въпреки това съдът е отменил обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, като е обосновал теза за неговата материална незаконосъобразност. Посочил е, че бременността на И. е била обективна пречка да работи земеделска работа, продукцията от която да се продава, което не е било съобразено от административните органи. Приел е, че в случая се касае за по-неблагоприятно третиране на бременната жена, в нарушение на Директивата за майчинството и на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Извел е извод, че фактът, че в периода от 13.10.2022 г. до 31.03.2023 г. няма данни И. да е произвеждала земеделска продукция, която да е предназначена за продажба, не води до възникване на материалноправното основание за заличаване на данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Посочил е и, че неподписването от купувач на представените протоколи за продажба на спанак в общо количество от 30 кг., поради липса на изискуема форма на валидност и при съпоставяне с показанията на разпитаната свидетелка, не означава, че не удостоверяват извършването на твърдяната от И. продажба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност. Касационната инстанция не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали уважаването на сезиралата го жалба. На база на анализ на установените в хода на производството правнозначими факти в мотивите на проверяваното решение съдът правилно е преценил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма и при спазване на административно-процесуалните правила, както и че в периода от 13.10.2022 г. до 31.03.2023 г. И. не е произвеждала земеделска продукция, която да е предназначена за продажба, ако и да е регистрирана като земеделски стопанин /по смисъла на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, уреждаща редът за регистрация на такива/. Неправилна е обаче преценката му, че последното не води до възникване на материалноправното основание за заличаване на данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, защото се касае до неравно третиране на бременната жена, и че с оглед на събраните гласни доказателства въпреки неподписването от купувач на съставените впоследствие протоколи от 26.10.2022 г. и 27.10.2022 г. за продажба на спанак, е удостоверена продажбата на посочената земеделска продукция. Съществено е да се отбележи, че понятието регистриран земеделски стопанин по смисъла на посочената наредба и по смисъла на КСО не са еднозначни. Легалната дефиниция на това понятие в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО изисква, освен, че лицето трябва да е регистрирано по съответния ред, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. В случая не е възникнало основание за осигуряване за И. именно защото преди настъпването на осигурителното събитие не е полагала труд за производство на земеделска продукция, предназначена за продажба. В този контекст, едно от условията за придобиване на право на парично обезщетение поради временна неработоспособност, към деня на настъпването й лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да е упражнявало трудова дейност непосредствено преди това, което да е основание за осигуряване /чл. 40 от КСО/, не е изпълнено. Горното я дисквалифицира като лице по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, води до липсата на основание за осигуряване в това й качество и обуславя наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесните задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО. Липсата на нормативно определени размери на обработвано стопанство, извършвана дейност и продадена продукция не води до различен извод, понеже в случая се касае за производство на продукция за лични нужди, а не на такава, предназначена за продажба. В тази връзка трябва да се подчертае, че разпитаната в хода на първоинстанционното производство свидетелка е разказала за събития, на които не е очевидец, единствено на базата на чута от И. информация. От показанията й не следва извод, че лицето действително е реализирало продажба на земеделска продукция, още повече като се има предвид, че съдържанието на приложените неподписани от купувач и съставени впоследствие протоколи за продажба на спанак, е в пряко противоречие с изрично декларираното от самата И. в хода на административното производство, че е отглеждала зеленчуци за лично ползване, а не за продажба. За пълнота следва да се отбележи, че задължителните предписания са издадени заради липса на възникнало осигуряване на съответното основание, а не поради неравно третиране на бременна жена. Възприетото в тази насока от съда е необосновано с оглед безспорно установената фактическа обстановка по делото. Изложеното обуславя материалната законосъобразност на нареденото от контролен орган на ТП на НОИ заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Пловдивският административен съд е постановил необоснован и противоречащ на приложимия материален закон съдебен акт. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването срещу решение 2153-15-157/06.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ответниковия повереник за присъждане на адвокатско възнаграждение, а предвид основателността на главните касаторови искания следва да бъде удовлетворена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване, и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред двете съдебни инстанции. Поради това и на основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив общо сумата от 400 лв., от която юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка от инстанциите (равно на минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ - вида и количеството на извършената дейност), а разликата - за репариране на заплатената държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение