Решение № 12240 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6925/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Янева от гр. София, чрез адв. П. Ангелов от Адвокатска колегия гр. София, против Решение 2807/26.04.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 11847/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение РД-Е126-111/07.05.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за възстановяване на заплатени разходи за оказано лечение в Германия, в частта му относно разликата над признатите за възстановяване с решението на Д. Янева 1267,34 евро (в левова равностойност - 2478,66 лева), до претендирания размер на реално извършените от нея разходи 17886,67 евро и е осъдена да заплати на НЗОК разноски от 100 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извод, че в случая се дължи само една част от сумата, а не пълният й претендиран размер. Сочи, че e с непрекъснати здравноосигурителни права и постоянно пребивава в Германия, където е получила медицинската помощ. Счита, че НЗОК незаконосъобразно не й издала документ S1, необходим за да се регистрира за здравни услуги в държава членка на ЕС, в случая в Германия. Едва за медицинската интервенция на другата й колянна става, НЗОК й издала документ S1. Янева обосновава правото си с относимите норми на Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 7.6.2004 г.), както и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за приложението му и счита, че претенцията й е основателна. По съображения в този смисъл касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменено решението на управителя на НЗОК, с което не се възстановява сумата от 17 886,67 евро, претендирана със заявление за възстановяване на разходи вх. Е126-01-144/19.06.2017 г., подадено по реда на чл. 25, б. Б, параграф 5 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. Ответникът по касационната жалба - управителят на Националната здравноосигурителна каса, представляван от пълномощника юрисконсулт Петрова оспорва жалбата. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против решението на управителя на НЗОК, поради което следва да се отмени. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в преклузивния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Д. Янева против Решение РД-Е126-111/07.05.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за възстановяване на заплатени разходи за оказано лечение в Германия, в частта му относно разликата над признатите за възстановяване с решението на Д. Янева 1267,34 евро до претендирания размер на реално извършените разходи от 17886,67 евро. За да се произнесе, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че Д. Янева е подала заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване с вх. Е126-01-144/19.06.2017 г. по описа на НЗОК. По - късно е депозирала и заявление за възстановяване по реда на чл. 25(Б) параграф 5-9, чл. 26(Б) параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. на разходи за получена спешна и неотложна медицинска помощ при престой в друга държава членка на ЕС с вх. Е 126-01-144/26.09.2017 г. на НЗОК, в което иска възстановяване на действителните разходи в размер на 17886,69 евро за смяна на колянна става. Компетентните български административни органи са изпратили запитване с рег. Е126-11-144/10.10.2017 - формуляр Е126 за ставките на институцията по място на оказване на помощта. От страна на германските осигурителни власти е посочена сума за възстановяване съгласно документ за оказване на помощта от 18.12.2018 г. в размер на 1267,34 евро. Видно от докладна записка, сумата, която е съгласувана за възстановяване от страна на НЗОК на основание Регламент (ЕО) 987/2009 г. и Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Света за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, е 1267,34 евро, която е и изплатена на Д. Янева. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е намерил, че решението на управителя на НЗОК е издадено от компетентен орган, в условията на заместване по реда на чл. 18, ал. 3 ПУД НЗОК. Актът е съобразен с предвидената от закона писмена форма, като съдържа и всички упоменати в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Във връзка с данните по преписката, които са относими за правния спор, административният съд заключава, че лицето е с непрекъсвани здравносигурителни права. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Относно твърденията на жалбоподателката за материална незаконосъобразност на решението на управителя на НЗОК, съдът излага аргументи, че претендираната от нея сума за възстановяване на реално сторени медицински разходи в размер на 17886,67 евро не й се следва, защото тя не е приложила формуляр S1 за право на медицинско обслужване в Германия и не доказва да има признати здравни права в Германия. До този извод съдът достига, като се позовава на обстоятелството, че при подадено заявление за възстановяване на суми от НЗОК, лицето има възможност да избере или да се съгласи да му бъдат признати суми по цени на медицинска помощ, прилагани съгласно българското законодателство (чл. 25, (Б), § 6 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.), или да иска възстановяване по цени на осигурителната институция по място на оказване на помощта (чл. 25, (Б), § 5 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.). Във втория случай, както и административният съд приема, разходите се възстановяват съгласно ставките за възстановяване, прилагани от институцията по мястото на престой, т. е., само в рамките на ставките, установени в местното законодателство за този вид медицинска помощ. Позовавайки се на приложимата правна уредба и на правото, което има Янева, съдът излага мотиви, че след като тя е подала искането си за възстановяване на суми по цени на осигурителната институция по място на получаване на помощта, то те й се следват в доказания размер. На това основание административният съд заключава, че НЗОК правилно е възстановила направените разходи в размер на левовата равностойност на 1267,34 евро. Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Административен съд София - град е достигнал до неправилен извод, че административният акт е законосъобразен, тъй като от данните по делото е видно, че актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до противоречието му с материалноправните разпоредби на Регламент 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. Жалбоподателката е българска гражданка, която пребивава на територията на Германия, има непрекъснати здравноосигурителни права на територията на България. Последното обстоятелство е установено от извършената проверка по чл. 109 ЗЗО на здравноосигурителния й статус, за което се представя документ с вх. Е126-02-14/17.09.2019 година. От него е видно, че Янева е получила медицинска помощ в Германия, т. е. държавата по оказване на помощта е Германия, за периода от 14.04.2016 г. до 01.12.2016 година. Д. Янева първоначално е депозирала заявление с вх. Е126-01-144/19.06.2017 г. на основание чл. 25, б. Б, § 5 от Регламент 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. Посоченото заявление е поставило началото на административното производство по издаване на решение от управителя на НЗОК, с което да й се признаят за възстановяване претендираните суми, за получена медицинска помощ в Германия. В заявлението се сочи, че във връзка с изложените в него обстоятелства, тя иска и издаване на формуляр S1, защото живее в Германия. Янева е подала и второ заявление от с вх. Е126-01-144/26.09.2017 г. за възстановяване на разходи за медицинско обслужване в Германия на друго правно основание, като в графа 3 Извършени разходи и база за възстановяването им в т. 3.5 е посочила, че е съгласна направените разходи за оказаната медицинска помощ да бъдат възстановени от осигурителната институция по мястото на извършването им. От доказателствата по делото, не се установява компетентният административен орган да е издал на Янева поискания формуляр S1, в какъвто смисъл са били възраженията й в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, а според чл. 35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата според чл. 36 от АПК се събират служебно и се проверяват от административният орган. Представените в касационната инстанция писмени доказателства от Янева са били поискани за събиране от НЗОК още в първата инстанция, като няма данни НЗОК да ги е изискала своевременно от компетентните германски власти. Тези доказателства касаят действителната информация относно изчисленията на направените разходи от Янева в Германия, поради което формуляр Е 126 DE от дата 17.09.2017 г. и писмо на АОК гр. Хесен, Германия (лист 40-лист 43 от делото пред Върховния административен съд) следва да бъдат обсъдени от административния орган във връзка с претендираното от нея право. След като тя е поискала издаване на формуляр S1, административният орган и на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 АПК е следвало да осигури достъп до формулярите и да окаже съдействие за попълването им и във връзка със заявеното желание. Подаването на второ заявление за възстановяване на извършените разходи вх. Е126-01-144/26.09.2017 г. от Янева, по което се е произнесъл и управителят на НЗОК, не отменя първоначалното. В своята съдебна практика Върховният административен съд (така Решение 1684/06.02.2014 г. по адм. дело 14239/2013 г. на ВАС, VI отд., Решение 8986/18.07.2016 г. по адм. дело 8674/2015 г., на ВАС, VI отд.) застъпва становището, че независимо от правната квалификация за процедурата по заявление - чл. 34 от Регламент 574/72, компетентният орган е следвало да извърши проверка относно наличието на материалноправните условия за заплащането на лечението от здравната каса в пълен размер съобразно направените от жалбоподателката разходи. Когато иска възстановяване на суми от НЗОК, лицето има възможност да избере или да се съгласи да му бъдат признати суми по цени на медицинска помощ, прилагани съгласно българското законодателство (чл. 26, (Б), § 6 и § 7 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.) или да иска възстановяване по цени на осигурителната институция по място на оказване на помощта (чл. 25, (Б), § 5 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.). Когато се иска разходите да се възстановяват съгласно ставките за възстановяване, прилагани от институцията по мястото на престой, т. е., само в рамките на ставките, установени в германското законодателство за този вид медицинска помощ, те се изплащат в този размер. Предвид изложеното се налага извод, че органът следва да информира лицето за всички права, които има и произтичащите от тях правни последици във връзка с ползваното медицинско обслужване в Германия. Ето защо, НЗОК е била длъжна да съдейства на Янева съобразно чл. 9, ал. 4 АПК за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на образуваното пред нея административно производство по заявлението за възстановяване на сумата и на основание релевантните за спора доказателства. Още повече, че НЗОК има право да изисква сведения и доказателства от съответната здравноосигурителна каса в държавата членка, където е предоставено лечението, по утвърдена в регламентите процедура и съгласно принципните положения, залегнали в глава втора на Регламент (ЕО) 987/2009. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение на управителя на НЗОК е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на изискванията за материална законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. На това основание и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по същество, с което решението на управителя на НЗОК се отмени в обжалваните части, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение