Решение № 13120 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2016 г.

Решение № 13120 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против Решение № 1240 от 06.06.2016 г. на Административен съд В., постановено по адм. д. № 3130/2015 г. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03001714001680-091-001/11.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 448/24.09.2015 г. на директора на дирекция ОДОП В., с който с който са установени дължимите от Ш. Р. А. от с. К. задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. общо в размер на 9949.40 лв. и лихви в общ размер на 3673.70 лв . Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ш. Р. А. от с. К. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалвания РА първоинстанционният съд е счел, че директното прилагане на чл. 17 вр. чл. 48 ЗДДФЛ е правилният начин за определянето на данъчната основа, поради което не става ясно защо тогава органът по приходите навсякъде се е позовавал на чл. 122, ал. 2 ДОПК, създавайки по този начин недопустима обърканост и неяснота относно реда, по който се определя данъчната основа. Според мотивите на съда неправилното и неотносимо в случая позоваване на нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК само по себе си обуславя отмяната на издадения РА. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е пропуснал да се произнесе по извършеното с РА облагане на получен доход по материалния закон - ЗДДФЛ, а вместо това е отменил РА. В случая на ревизираното физическо лице е определена облагаема данъчна основа за годините 2009 - 2012, но не въз основа на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които предвид посочването му в уведомлението /л. 23 и 24 от преписката/ и конкретната фактическа обстановка са относими за определяне на данъчната основа. Различният ред на протичане на ревизията предполага и различен начин на определяне на данъчните основи, поради което няма как съдът да се произнесе по законосъобразността на определената данъчна основа, след като същата не е определена по реда, по който е протекла ревизията. От приходната администрация не е използван методът на баланс на паричния поток, за да се обоснове несъответствие от вида на това по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Паричният поток изразява резултата от обръщението на паричната маса за определен период от време. За проследяване на динамиката на движение на паричния поток се съставя отчет за паричния поток. Вместо това, както правилно е посочил първоинстанционният съд, органът по приходите е определил данъчната основа посредством елементарно сборуване на получените от лицето парични преводи чрез системи W. U. и M. G., което недвусмислено сочи, че на практика не е използван реда по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Въпреки качеството си на съд по същество, в случая първоинстанционният съд не може да проведе нова данъчна ревизия по реда на чл. 122 за периодите, за които с ревизионния акт са установени задължения, поради което правилно ревизионният акт е отменен. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение на АС-В. за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,