Решение № 2422 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15600/2009 г.

Решение № 2422 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15600/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София против решение от 8.06.2009 г. по адм. д. № 1631/2003 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отменен ДРА № 54/05.07.2002 г. на данъчен инспектор в ТДД - София, в потвърдената с решение № 480/17.03.2003 г. на директора на РДД - гр. София за отказан данъчен кредит на "Анбока" ООД - София за данъчен период м. 12.2000 г. в размер на 79 937,72 лв. са определени данъчни задължения за ДДС и са начислени лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, който се е явил по делото - юрк. Барух, същият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Анбока" ООД-София в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изследвал наличните доказателства за възлагане на ревизията по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, ал. 2, т. 1 и т. 4 ДПК (отм.) за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен ревизионен акт, и е приел, че доказателствата, ползвани от данъчния орган в новата данъчна ревизия, не са нови по смисъла на чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.), а същите са съществували и са могли да бъдат събрани и анализирани от данъчния орган в предходното ревизионно производство. Приел е, че основанията за изменение на установени с влязъл в сила ДРА данъчни задължения следва да бъдат както изрично посочени, така и обосновани в ДРА, с който приключва ревизията, а в конкретния случай, в обжалвания ДРА, както и в решението на РДД, с което е потвърден, не е посочено в какво се изразява нарушението на закона, налагащо изменение на определените данъчни задължения. Така постановеното решение е правилно. Производството по чл. 115 и сл. ДПК (отм.) е извънреден способ за изменение на влезли в сила данъчни задължения. То е допустимо само при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 115, ал. 2, т. 1 - т. 4 ДПК (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, не са налице основанията за изменение на установеното с влязъл в сила ДРА данъчно задължение на основанието, посочено в акта за възлагане на ревизията - по чл. 115, ал. 2, т. 1 и т. 4 ДПК (отм.). Съгласно чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчен орган, установил основания за изменения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизане в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган. В конкретния случай доказателствата, които данъчният орган е ползвал в ревизионното производство, приключило с обжалвания ДРА, не са нови по смисъла на чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.). Те са съществували и са могли да бъдат събрани и анализирани от данъчния орган в предходното ревизионно производство, приключило за процесния данъчен период м. 12.2000 г. с ДРА № 25/26.01.2001 г. с установено ДДС за възстановяване в размер на 838 422, 15 лв., ефективно възстановено при декларирани 876 538, 15 лв. В ДРА, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд не са посочени факти и обстоятелства, които са нови по смисъла на цитираната разпоредба, поради което и такива не са обсъдени от съда. Посоченото второ основание - чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК (отм.), е приложимо когато данъчните задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона. Следва да се съобрази, че наличието на това основание се преценява поради обективни, а не субективни причини. В случая не е установено какви са обективните причини, довели до определяне на данъчните задължения на ревизирания субект в нарушение на закона с влезлия в сила ДРА. Такива не се съдържат и в доклада от 10.08.2001 г. на данъчния експерт в отдел "Инспекторат" при РДД-София до директора на дирекцията. Предложението до РДД за възлагане на данъчна ревизия на основание чл. 116 ДПК (отм.), при наличие на условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ДПК (отм.), съдържа изложение, че с влезли в сила ДРА за периода 25.07.2000 г. - 31.12.2000 г. на дружеството е възстановен ДДС в размер на 2 775 917, 37 лв., без да е проследен произхода на стоките по фактурите, издадени от "Вертикал" ЕООД. Не са изложени обективни причини за неосъществяване на тази проверка, поради което следва да се приеме, че са налице субективни причини за неизпълнение от страна на ревизиращите органи на задълженията им за пълно изясняване на всички факти и обстоятелства, относими към установяване на данъчните задължения на дружеството при извършване на предходната ревизия, приключила с ДРА № 25/26.01.2001 г. с установено ДДС за възстановяване в размер на 838 422, 15 лв., който акт е влязъл в сила. Следва да се има предвид, че институтът на извънредния способ за изменение на установени с влязъл в сила данъчен ревизионен акт данъчни задължения, е неприложим за отстраняване на пропуски в извършената ревизия от страна на ревизиращите органи, дължащи се на недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения, вследствие на което е възстановен данъчен кредит в нарушение на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,