Решение № 16299 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2019 г.

Решение № 16299 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Строй перфект" ЕООД, ЕИК 204640042, подадена чрез адв. Ковчазов, против Решение № 58 от 15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 77/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията свързани с неправомерно въвеждане на промяна в обхвата на ревизията с трета по ред издадена ЗВР от 09.07.2018 г. Изложени са доводи, че по делото са преки доказателства обосноваващи реалното изпълнение на услугата, като приходната администрация не е установила, че по отношение на РЛ е налице знание или предполагаемост на знание, което да обоснове извод за неговата съпричастност към данъчна измама. В този смисъл касатора се позовава на решения на СЕС по дела С-78/2012 и дело С-324/11. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на сторените по делото разноски за касационната инстанция. Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, с писмена молба от 31.10.2019 г., подадена от юриск. Екимова, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 2126 лева при материален интерес – 17 766, 63 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото – неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС – Шумен е бил РА № Р-03002718001885-091-001/13.11.18 г., с който на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 12.2017 г. в размер на 11000, 00 лева и лихва върху тази сума в размер на 922, 85 лева, както и КД за 2017 г. - 5500, 00 лева и лихва в размер на 343, 78 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователно е счетено възражението на оспорващия за "неправомерна" промяна в обхвата на ревизията. Изменението е извършено по предвидения в ДОПК – с издаване на ЗВР, в пределите на срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, като е приел, че липсва осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактура № 12/29.12.2017 г., издадена от "ВГД 13" ЕООД с предмет "По договор от 01.12.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 29.12.2017 г.", поради което законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. декември 2017 г. и не са признати разходи за дейността по тази фактура на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд с определението си от 21.02.2019 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание правилно е разпределил доказателствената тежест, анализирал е всички относими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, обсъдил е всички възражения на страните и при правилно установена фактическа обстановка е формирал законосъобразни правни изводи за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и законосъобразно прилагане на нормите на ЗДДС и ЗКПО. Правният спор между страните по делото както правилно е посочил решаващия съд е свързан с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 12/29.12.2017 г. с предмет "По договор от 01.12.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 29.12.2017 г. ", издадена от "ВГД 13" ЕООД и непризнати разходи за дейността по ЗКПО свързани с тази фактура. Видно от приложения по делото договор от 01.12.2017 г. процесната фактура касае консултантска услуга – "проверка на сключените договори през 2017 г. между възложителя /"Строй перфект" ЕООД/ и трети лица", което предполага удостоверяване на резултата от извършването й ангажирането на доказателства за използването й от получателя. Изискването за фактическо наличие на резултата от осъществената доставка и безспорно удостоверяване на обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката, именно от сочения доставчик не е подкрепено в случая с убедителни доказателства. Действително касаторът е представил в хода на ревизията договор, приемо-предавателен протокол, оферта и контра оферта, както и протокол за предаване на договорите, сключени от РЛ с трети лица, които е следвало да бъдат анализирани от доставчика "ВГД 13" ЕООД, но същите не могат да обосноват реалното изпълнение на услугата. На л. 213 - 224 от делото е приложен правен анализ на договорите на "Строй перфект" ЕООД, който е без дата и отбелязване на лицето, което го е изготвило, което препятства възможността за преценка кога е извършен прегледа на договорите, кога същите са върнати на възложителя, както и да бъде обвързан с представения Приемо-предавателен протокол от 29.12.2017 г. /л. 29/, чрез който ревизираното дружество се опитва да докаже реалното изпълнение на услугата. Липсват доказателства, че направените в т. нар. правен анализ препоръки са отразени от дружеството чрез сключване на анекси към изследваните от доставчика договори или сключени впоследствие договори. Настоящият състав споделя изводите на органите по приходите, че се касае за формално съставени документи, които са без значение за дейността на ревизираното дружество, изготвени са с цел документиране на разходи и неправомерно упражняване на право на приспадане на ДДС. Неоснователно е възражението в жалбата, че приходната администрация не е установила наличие на знание или предполагаемост на знание у ревизираното лице, което да обоснове извод за неговата съпричастност към данъчна измама. В решението си горестоящият административен орган изрично е приел, че процесната фактура е документ с невярно съдържание, а използването на такива документи с цел получаване на данъчно предимство с оглед съдебната практика на СЕС, се приема за данъчна измама. Всички цитирани в касационната жалба на "Строй перфект" ЕООД решения на СЕС касаят реално извършени доставки на стоки и услуги, докато в случая се поддържа липса на такива доставки от конкретния доставчик. В тази връзка следва да се отбележи, че съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е необходимо доказването на субективния елемент. След като по делото не е безспорно установено реалното изпълнение на услугата, то правилно съдът е приел за законосъобразно приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 797, 25 лева. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство, тъй като юрисконсултско възнаграждение в размер на 1063 лева е присъдено с решението на АС – Шумен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,