Решение № 7234 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2021 г.

Решение № 7234 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез юрк. В. П., и от Щ. М., чрез адв. Д. Б., против решение № 6849 от 1.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1198/2020 г. по описа на Административен съд - София град. С решението АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи при МВР да заплати на ищеца обезщетение за причинени му неимуществени в размер на 3000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразното му задържане със заповед за задържане рег. № 228зз-1014/22.06.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР, ведно със законната лихва, считано от 3.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлил исковата претенция за разликата до 20 000 лева. Също така, СДВР е осъдена да заплати на Щ. М. направените по делото разноски в размер на 10 лева, а ищецът е осъден да заплати на СДВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Касаторът Щ. М. твърди неправилност на съдебното решение, като счита, че съдът неправилно е определил размерът на присъденото обезщетение, поради и което моли същото да бъде увеличено на 5000 лева. Направено е искане за присъждане на разноски. Касаторът – Столична дирекция на вътрешните работи обжалва първоинстанционното решение с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е взел в предвид всички относими факти и обстоятелства по делото и необосновано е прието за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението, евентуално, за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение АССГ е уважил частично иска на Щ. М., предявен против СДВР с твърдения, че е понесъл неимуществените вреди, изразяващи се в променено отношение към ищеца от страна на негови близки и познати, силно нервно разстройство, промяна на отношенията в семейството му. Посочено е, че същите са претърпени в следствие на заповед за задържане рег. № 228зз-1014/22.06.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР. Заповедта е оспорена, като с решение № 622/5.02.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7941/2017 г., оспорването е отхвърлено, но с решение № 8821/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4179/2018 г. по описа на Върховния административен съд, решението на АССГ е отменено, като също така е отменена и оспорената заповед. В исковата молба се поддържа, че в следствие на задържането на Щ. М. на 22.06.2017 г., той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в променено отношение към него от страна на негови близки и познати, силно нервно разстройство, промяна на отношенията в семейството му. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства, като за изясняване на обстоятелствата по иска са разпитани и свидетели. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед за задържане рег. № 228зз-1014/22.06.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР. АССГ е счел, че самият факт на незаконосъобразно задържане за 24 часа на Щ. М. трябва да се разглежда като пораждащ неимуществени вреди, като е прието, че ищецът несъмнено е претърпял известно душевно страдание поради незаконосъобразното му задържане, изразяващо се в претърпения стрес, унижение, накърняване на достойнството му, на неговата репутация, но по делото не са били представени доказателства – резултати от проведени прегледи, проведено лечение, съответна медицинска документация, че ищецът е бил в депресия. При определяне размера на обезщетението съдът подробно е обсъдил обстоятелствата, които имат значение за това, включително и приложимата съдебна практика на ЕС, отражението на задържането върху здравето на ищеца, и така съобразно чл. 52 ЗЗД, исковата молба е уважена до размер от 3000 лева, като в останалата й част до 20 000 лева е отхвърлена. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР –рег. № 228зз-1014/22.06.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР. От незаконосъобразното задържане в продължение на 24 часа за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Правилно съдът е посочил, че за доказване на настъпила депресия следва да се представят нужните медицински документи, каквито по делото липсват, поради което не е налице основания за завишаване на обезщетението. По искането за неговото намаляване, следва да се има предвид, че от самия акт на незаконосъобразно задържане, Щ. М. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, задържането без законово основание несъмнено пораждат неимуществени вреди. Интензитетът на страдание се увеличава и от промененото отношение към ищеца от страна на негови близки и познати и промяната на отношенията в семейството му. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 3000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, разноски не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение